Магистрати, съдебни служители, секретарите на висшите съдилища и шефовете на кабинетите не са длъжни да посочват наличните си активи във виртуални валути. До този извод стига Инспекторатът на Висшия съдебен съвет в решение, обявено на страницата на ведомството. 

Обявлението идва, след като очевидно към Инспектората са били отправени редица въпроси по темата и сега обяснението идва под формата на "Често задавани въпроси относно декларациите за имущество и интереси по член 175а, ал. 1 от Закона за съдебната власт".

Първият въпрос се отнася до генералното задължение на магистратите да декларират такива активи. Според Инспектората обаче виртуалните валути не попадат в нито една от хипотезите на члена от закона, който изброява видовете имущество и интереси, подлежащи на деклариране. Става дума за член 175б от ЗСВ, който посочва 13 отделни точки като движимо и недвижимо имущество, парични суми във влогове, кредити, различни вземания над 10 000 лв., дялове в дружества, всички доходи от вземания извън работната заплата над 5000 лв. и други. 

Така от обявлението разбираме, че задължение за деклариране не съществува, но Инспекторатът допуска, че някои от лицата, задължени по ЗСВ, може да искат да го направят, така че подробно описва в коя графа какво и как трябва да бъде попълнено. Например - да посочи размера на актива, вида на виртуалната валута, левовата му равностойност, както и, разбира се, произхода на средствата, с които е закупена валутата.

Накратко - Инспекторатът към ВСС казва, че виртуалните пари не са пари по смисъла на българския закон и имайки предвид това - магистратите не са длъжни да ги декларират. Тъй като обаче валутите все пак се използват за доброволно разплащане и не са забранени от закона - ако искат, могат и да декларират. 

Междувременно цената на един биткойн - най-разпространената виртуална валута, за първи път от февруари насам премина психологическата граница от 10 000 долара. Исторически максимум от 20 000 долара виртуалната валута отбеляза през декември 2017 година. Валутите се използват предимно на доброволни начала и все още са твърде малко централните банки, които ги признават за официално разплащателно средство.