Article_top

Софийският районен съд отмени паричната гаранция от 10 хил. лв., наложена от прокуратурата на Симона Цанкова - момичето, което се е возило в колата на Кристиан Николов, която уби тв журналиста Милен Цветков.

Другият обвиняем пред Районния съд - Георги Иванов, син на депутата Лъчезар Иванов, е изпуснал срока да обжалва гаранцията си, гласи днешно постановление на съда. Така тя остава 10 000 лв.

Както е известно, докато в СГС ще тече "основното" дело срещу шофьора Кристиан, обвинен в умишлено убийство, и срещу майка му Десислава Николова, обвинена, че му е дала ключовете, двамата млади спътници в колата - Георги и Симона, ще отговарят за затаяване на истина пред по-долната инстанция - Районния съд.

Двамата избягаха, вместо да окажат съдействие в деня на трагедията, а според медии се вижда как бързат да извадят от джипа на приятеля си някакви неща, без да се интересуват от състоянието на ударения Милен Цветков.

И двамата адвокати твърдят пред съда, че обвиненията на Районната прокуратура са "бланкетни и не съдържат необходимите законови реквизити". Приема се, че адвокатът на Георги е просрочил 3-дневния срок за обжалване на гаранцията на клиента си.

Що се отнася до Симона, съдия Николай Урумов обръща внимание на кръга от лица, които могат да откажат да свидетелстват - съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство.

Установено е, че Симона и шофьорът Кристиан са планирали годеж.

И още:

"В този смисъл, следва да се посочи, че по делото няма доказателства, които със сигурност да доказват, че не е налице твърдяното от С. Ц. фактическо съжителство между нея и К. Н. Съдът приема, че в случая, свидетелката е използвала даденото ѝ от наказателния процесуален закон право да откаже да свидетелства. В никой случай законосъобразното упражняване на права не може да представлява престъпление, тъй като само по себе си упражняването на това право е позволено от закона. Законодателят е приел, че не е в обществен интерес и противоречи на морала най-близките на обвиняемия да бъдат задължени да свидетелстват, особено в полза на обвинението."

Но дори и това не е основният аргумент за несъставомерност на обвинението. И то - защото Симона изобщо е отказала да свидетелства - няма как да е лъжесвидетелства::

"За да бъде налице затаяване на истина, в каквото е обвинена Ц., то същата е следвало да заяви желание да свидетелства и да премълчи определени обстоятелства, които имат значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото. В този смисъл, съдът указва, че при пълен отказ за даване на показания въобще не може да се говори за извършено престъпление по чл. 290 от НК."

И още: 

На последно място, съдът посочва, че обвинението, повдигнато на С. Ц., страда от съществени пороци, защото когато дадено лице е обвинено, че е затаило истина, следва в постановлението за привличане като обвиняем задължително да бъде посочено кои точно факти свидетелят е премълчал съзнателно, защото тези факти подлежат на доказване в наказателното производство и очертават рамките на обвинението и рамките на предмета на доказване по делото. Без тези изрично посочени обстоятелства обвинението е неясно и непълно, поради което самото обвинение поставя обвиняемия в ситуация да не може да разбере в какво точно е обвинен, както и да организира защитата си срещу него.

Ето и целия текст на определението на съда:

Делото е образувано по жалби на защитниците на обвиняемите, а именно – жалба от адвокат В. К., защитник на обвиняемия Г. И. и по жалба на адвокат Д. А., защитник на обвиняемата С. Ц.. Обжалвани са постановления за привличане като обвиняем на Г. И. и С. Ц., с които на двамата е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“, в размер на по десет хиляди лева за всеки от тях, по ДП № 513 ЗМК 87/2020 г. по описа на СДВР и пр. пр. № 12242/2020 г. по описа на СРП.

В жалбата на адвокат К. се твърди, че постановлението на прокуратурата, с което е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“, по отношение на подзащитния му Г. И., е незаконосъобразно, като в жалбата се изтъква, че обвинението е изцяло бланкетно и не съдържа минималните необходими реквизити, визирани в ТР № 2 от 2002 г. на ВКС. Твърди се, че обвиняемият се възползвал от правото си по чл. 121 от НПК да не отговаря на част от поставените му въпроси, а на друга част от въпросите, които са му зададени, същият е отговорил. Изтъква се, че обвиняемият И. страда от сериозни здравословни проблеми, включително тумор на епифизата в мозъка и панически атаки, като вследствие на преживения стрес от катастрофата, същият бил в почти неадекватно състояние. Твърди се, че определената гаранция не е съразмерна на личностната обществена опасност на дееца, на материалното му състояние и на здравословното му такова. Иска се отмяна на гаранцията, като в условията на алтернативност се иска от съда – или да намали размера й, или да я замени с мярка за неотклонение „подписка“.

В жалбата на адвокат А. се сочи също, че обвинението е бланкетно и не съдържа необходимите законови реквизити. Твърди се, че свидетелката се е възползвала от правото си по чл. 119 от НПК да не отговаря на зададените й въпроси, тъй като се намира във фактическо съжителство със обвиняемия К. Н., поради което не може да й се търси наказателна отговорност по смисъла на чл. 290 от НК. Твърди се, че гаранцията не е съобразена с имущественото състояние на обвиняемата, тъй като същата не работи и живее в домакинството на обвиняемия К. Н., като се изтъква още, че взетата мярка за неотклонение не е съобразена с личността, с нейната обществена опасност, нито с финансовото й състояние.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

1. По процесуалната допустимост на жалбите:

Доколкото обвиняемите са привлечени като такива на 21.04.2020 г., то съдът намира, че жалбата на адвокат А. е депозирана на 24.04.2020 г. и е подадена в законовия 3-дневен срок, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Срокът за депозиране на жалбата на Г. И. е изтекъл на 24.04.2020 г. (петък) – работен ден. Видно от предоставеното по делото известие за доставяне, пратката е предоставена на куриера на 30.04.2020 г. в 15:03 часа. Съдът служебно извърши допълнителна проверка на интернет сайта на куриерската компания „С.“ и при тази справка се установи, че действително пратката е приета на 30.04.2020 г., като тогава подателят я е предоставил на куриера. Ето защо, съдът намира, че жалбата на адвокат К. е просрочена, тъй като е подадена извън 3-дневния преклузивен срок за това, посочен в чл. 61, ал. 3 от НПК, поради което тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

2. По съществото на обжалвания акт:

При преценка на доказателствената съвкупност и обсъждане на доводите на страните, съдът намира, че постановлението на СРП, в частта му за вземане на мярка за неотклонение по отношение на обвиняемата Ц., е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Мотивите на този съдебен състав са следните:

В производството по чл. 61 от НПК съдът е длъжен да изследва въпроса дали е налице обосновано предположение за авторството на деянието, в което е обвинен обвиняемият, след което да пристъпи към преценка на останалите обстоятелства, които имат значение при определяне на взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“.

На първо място, съдът следва да посочи, че нормата на чл. 290 от НК гласи следното: „Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина се наказва за лъжесвидетелстване с лишаване от свобода до пет години“. По-нататък, съдебният състав отчита, че НПК в своя чл. 119 изрично е посочил кръга на лицата, които могат да откажат да свидетелстват. Нормата на чл. 119 от НПК сочи, че съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват.

Съдът намира, че деянието, за което е привлечена като обвиняема С.Ц. е несъставомерно от обективна страна.

Най напред следва да се изясни дали обвиняемата се намира във фактическо съжителство с обвиняемия К. Н. Това обстоятелство, освен да бъде заявено от обвиняемата, следва да бъде установимо и от доказателствата по делото, тъй като в противен случай би се стигнало до упражняване на права, без да са налице всички законови предпоставки. Съдът намира, че в показанията на другия обвиняем – Г.И. се съдържат твърдения, че К.Н. и майката на К.Н. живеят в едно домакинство. Същият е изказал и твърдения, които сочат на това, че двамата – К.Н. и С.Ц, са имали намерения за годеж. В този смисъл, съдът намира, че заявеното от С. Ц. в протокола за разпит от 20.04.2020 г. отговаря на обективната действителност.

Следва да се отбележи, че по делото са налице показания на две свидетелки, а именно – И.Г.и В.Н., които са посочили, че семейство Ц. са им съседи, като по два-три пъти седмично са забелязвали С. Ц. да разхожда кучетата си. Двете свидетелки обаче не могат да бъдат категорични дали самата тя живее в домакинството на майка си, а само са изказали предположения за това. В този смисъл, следва да се посочи, че по делото няма доказателства, които със сигурност да доказват, че не е налице твърдяното от С. Ц. фактическо съжителство между нея и К. Н. Съдът приема, че в случая, свидетелката е използвала даденото й от наказателния процесуален закон право да откаже да свидетелства. В никой случай законосъобразното упражняване на права не може да представлява престъпление, тъй като само по себе си упражняването на това право е позволено от закона. Законодателят е приел, че не е в обществен интерес и противоречи на морала най-близките на обвиняемия да бъдат задължени да свидетелстват, особено в полза на обвинението.

Нещо повече, съгласно нормата на чл. 15, ал. 2 от НПК органът, който провежда разпита на лице от категорията по чл. 119 от НПК следва предварително да му разясни, че има правото да откаже да даде показания. Лице от процесната категория може да носи наказателна отговорност по чл. 290 от НК само ако изрично се е съгласило да даде свидетелски показания и по време на свидетелстването потвърди пред съд или надлежен орган на властта неистина или съзнателно затаи истина. Поради горните съображения, съставът на съда намира, че повдигнатото обвинение по чл. 290 от НК на обвиняемата С. Ц. нарушава правото й да откаже да даде показания, което е недопустимо. Това обстоятелство е самостоятелно основание мярката й за неотклонение да бъде отменена, тъй като деянието, за което е обвинена, не осъществява престъпен състав.

Не това обаче е основният аргумент за несъставомерност на обвинението.

По-важно значение има обстоятелството, че доколкото пред разследващите органи С. Ц. не е заявила никакви обстоятелства, то дори да се приеме, че тя не се намира във фактическо съжителство с К. Н., то отново не е налице извършено престъпление по чл. 290 от НК, защото тези действия могат да бъдат квалифицирани като само като отказ за свидетелстване, но този отказ сам по себе си не съставлява престъпление. Нещо повече, нормата на чл. 120, ал. 4 от НПК сочи, че в този случай такъв свидетел може да бъде глобен с глоба до 1000.00 лева. Но няма основание за ангажиране на наказателна отговорност. За да бъде налице затаяване на истина, в каквото е обвинена Ц., то същата е следвало да заяви желание да свидетелства и да премълчи определени обстоятелства, които имат значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото. В този смисъл, съдът указва, че при пълен отказ за даване на показания въобще не може да се говори за извършено престъпление по чл. 290 от НК.

На последно място, съдът посочва, че обвинението, повдигнато на С. Ц., страда от съществени пороци, защото когато дадено лице е обвинено, че е затаило истина, следва в постановлението за привличане като обвиняем задължително да бъде посочено кои точно факти свидетелят е премълчал съзнателно, защото тези факти подлежат на доказване в наказателното производство и очертават рамките на обвинението и рамките на предмета на доказване по делото. Без тези изрично посочени обстоятелства обвинението е неясно и непълно, поради което самото обвинение поставя обвиняемия в ситуация да не може да разбере в какво точно е обвинен, както и да организира защитата си срещу него. Това по своята същност представлява съществено засягане на правото на защита на обвиняемия и същото е недопустимо в светлината на правото на справедлив процес и право на защита, гарантирани на всяко лице, гражданин на държава, ратифицирала Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи.

В заключение на горните изводи за несъставомерност на деянието, съдът намира, че не са налице данни за извършено престъпление от обвиняемата С. Ц., поради което не е налице първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение – наличие на обосновано предположение за съпричастност към авторството на деянието от страна на обвиняемия.

Липсата на основната предпоставка обезсмисля произнасянето на съда по останалите доводи в жалбата за несъобразеността на размера на взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“, защото тази липса води до задължителната отмяна на мярката.

Така мотивиран, СРС, НО, 112-и състав намира, че постановлението за вземане на МНО спрямо обвиняемата Ц. е в разрез с материалния и процесуалния наказателен закон и следва да бъде отменено, а жалбата на адв. К. срещу постановлението за вземане на мярка за неотклонение на Г.И. следва да се остави без разглеждане, защото е процесуално недопустима, поради просрочие.

Ето защо и на основание чл. 61, ал. 3 от НПК, СРС, 112-и състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Постановление на СРП по ДП 513 ЗМК 87/2020 г. на СДВР и пр. пр. 12242/2020 г. от 21.04.2020 г., в частта му, с която спрямо С.Ц. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. В. К. срещу Постановление на СРП по ДП 513 ЗМК 87/2020 г. на СДВР и пр. пр. 12242/2020 г. от 21.04.2020 г., в частта му, с която спрямо Г.И. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Ключови думи
 

Софийският районен съд отмени паричната гаранция от 10 хил. лв., наложена от прокуратурата на Симона Цанкова - момичето, което се е возило в колата на Кристиан Николов, която уби тв журналиста Милен Цветков.

Другият обвиняем пред Районния съд - Георги Иванов, син на депутата Лъчезар Иванов, е изпуснал срока да обжалва гаранцията си, гласи днешно постановление на съда. Така тя остава 10 000 лв.

Както е известно, докато в СГС ще тече "основното" дело срещу шофьора Кристиан, обвинен в умишлено убийство, и срещу майка му Десислава Николова, обвинена, че му е дала ключовете, двамата млади спътници в колата - Георги и Симона, ще отговарят за затаяване на истина пред по-долната инстанция - Районния съд.

Двамата избягаха, вместо да окажат съдействие в деня на трагедията, а според медии се вижда как бързат да извадят от джипа на приятеля си някакви неща, без да се интересуват от състоянието на ударения Милен Цветков.

И двамата адвокати твърдят пред съда, че обвиненията на Районната прокуратура са "бланкетни и не съдържат необходимите законови реквизити". Приема се, че адвокатът на Георги е просрочил 3-дневния срок за обжалване на гаранцията на клиента си.

Що се отнася до Симона, съдия Николай Урумов обръща внимание на кръга от лица, които могат да откажат да свидетелстват - съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство.

Установено е, че Симона и шофьорът Кристиан са планирали годеж.

И още:

"В този смисъл, следва да се посочи, че по делото няма доказателства, които със сигурност да доказват, че не е налице твърдяното от С. Ц. фактическо съжителство между нея и К. Н. Съдът приема, че в случая, свидетелката е използвала даденото ѝ от наказателния процесуален закон право да откаже да свидетелства. В никой случай законосъобразното упражняване на права не може да представлява престъпление, тъй като само по себе си упражняването на това право е позволено от закона. Законодателят е приел, че не е в обществен интерес и противоречи на морала най-близките на обвиняемия да бъдат задължени да свидетелстват, особено в полза на обвинението."

Но дори и това не е основният аргумент за несъставомерност на обвинението. И то - защото Симона изобщо е отказала да свидетелства - няма как да е лъжесвидетелства::

"За да бъде налице затаяване на истина, в каквото е обвинена Ц., то същата е следвало да заяви желание да свидетелства и да премълчи определени обстоятелства, които имат значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото. В този смисъл, съдът указва, че при пълен отказ за даване на показания въобще не може да се говори за извършено престъпление по чл. 290 от НК."

И още: 

На последно място, съдът посочва, че обвинението, повдигнато на С. Ц., страда от съществени пороци, защото когато дадено лице е обвинено, че е затаило истина, следва в постановлението за привличане като обвиняем задължително да бъде посочено кои точно факти свидетелят е премълчал съзнателно, защото тези факти подлежат на доказване в наказателното производство и очертават рамките на обвинението и рамките на предмета на доказване по делото. Без тези изрично посочени обстоятелства обвинението е неясно и непълно, поради което самото обвинение поставя обвиняемия в ситуация да не може да разбере в какво точно е обвинен, както и да организира защитата си срещу него.

Ето и целия текст на определението на съда:

Делото е образувано по жалби на защитниците на обвиняемите, а именно – жалба от адвокат В. К., защитник на обвиняемия Г. И. и по жалба на адвокат Д. А., защитник на обвиняемата С. Ц.. Обжалвани са постановления за привличане като обвиняем на Г. И. и С. Ц., с които на двамата е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“, в размер на по десет хиляди лева за всеки от тях, по ДП № 513 ЗМК 87/2020 г. по описа на СДВР и пр. пр. № 12242/2020 г. по описа на СРП.

В жалбата на адвокат К. се твърди, че постановлението на прокуратурата, с което е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“, по отношение на подзащитния му Г. И., е незаконосъобразно, като в жалбата се изтъква, че обвинението е изцяло бланкетно и не съдържа минималните необходими реквизити, визирани в ТР № 2 от 2002 г. на ВКС. Твърди се, че обвиняемият се възползвал от правото си по чл. 121 от НПК да не отговаря на част от поставените му въпроси, а на друга част от въпросите, които са му зададени, същият е отговорил. Изтъква се, че обвиняемият И. страда от сериозни здравословни проблеми, включително тумор на епифизата в мозъка и панически атаки, като вследствие на преживения стрес от катастрофата, същият бил в почти неадекватно състояние. Твърди се, че определената гаранция не е съразмерна на личностната обществена опасност на дееца, на материалното му състояние и на здравословното му такова. Иска се отмяна на гаранцията, като в условията на алтернативност се иска от съда – или да намали размера й, или да я замени с мярка за неотклонение „подписка“.

В жалбата на адвокат А. се сочи също, че обвинението е бланкетно и не съдържа необходимите законови реквизити. Твърди се, че свидетелката се е възползвала от правото си по чл. 119 от НПК да не отговаря на зададените й въпроси, тъй като се намира във фактическо съжителство със обвиняемия К. Н., поради което не може да й се търси наказателна отговорност по смисъла на чл. 290 от НК. Твърди се, че гаранцията не е съобразена с имущественото състояние на обвиняемата, тъй като същата не работи и живее в домакинството на обвиняемия К. Н., като се изтъква още, че взетата мярка за неотклонение не е съобразена с личността, с нейната обществена опасност, нито с финансовото й състояние.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

1. По процесуалната допустимост на жалбите:

Доколкото обвиняемите са привлечени като такива на 21.04.2020 г., то съдът намира, че жалбата на адвокат А. е депозирана на 24.04.2020 г. и е подадена в законовия 3-дневен срок, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Срокът за депозиране на жалбата на Г. И. е изтекъл на 24.04.2020 г. (петък) – работен ден. Видно от предоставеното по делото известие за доставяне, пратката е предоставена на куриера на 30.04.2020 г. в 15:03 часа. Съдът служебно извърши допълнителна проверка на интернет сайта на куриерската компания „С.“ и при тази справка се установи, че действително пратката е приета на 30.04.2020 г., като тогава подателят я е предоставил на куриера. Ето защо, съдът намира, че жалбата на адвокат К. е просрочена, тъй като е подадена извън 3-дневния преклузивен срок за това, посочен в чл. 61, ал. 3 от НПК, поради което тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

2. По съществото на обжалвания акт:

При преценка на доказателствената съвкупност и обсъждане на доводите на страните, съдът намира, че постановлението на СРП, в частта му за вземане на мярка за неотклонение по отношение на обвиняемата Ц., е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Мотивите на този съдебен състав са следните:

В производството по чл. 61 от НПК съдът е длъжен да изследва въпроса дали е налице обосновано предположение за авторството на деянието, в което е обвинен обвиняемият, след което да пристъпи към преценка на останалите обстоятелства, които имат значение при определяне на взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“.

На първо място, съдът следва да посочи, че нормата на чл. 290 от НК гласи следното: „Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина се наказва за лъжесвидетелстване с лишаване от свобода до пет години“. По-нататък, съдебният състав отчита, че НПК в своя чл. 119 изрично е посочил кръга на лицата, които могат да откажат да свидетелстват. Нормата на чл. 119 от НПК сочи, че съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват.

Съдът намира, че деянието, за което е привлечена като обвиняема С.Ц. е несъставомерно от обективна страна.

Най напред следва да се изясни дали обвиняемата се намира във фактическо съжителство с обвиняемия К. Н. Това обстоятелство, освен да бъде заявено от обвиняемата, следва да бъде установимо и от доказателствата по делото, тъй като в противен случай би се стигнало до упражняване на права, без да са налице всички законови предпоставки. Съдът намира, че в показанията на другия обвиняем – Г.И. се съдържат твърдения, че К.Н. и майката на К.Н. живеят в едно домакинство. Същият е изказал и твърдения, които сочат на това, че двамата – К.Н. и С.Ц, са имали намерения за годеж. В този смисъл, съдът намира, че заявеното от С. Ц. в протокола за разпит от 20.04.2020 г. отговаря на обективната действителност.

Следва да се отбележи, че по делото са налице показания на две свидетелки, а именно – И.Г.и В.Н., които са посочили, че семейство Ц. са им съседи, като по два-три пъти седмично са забелязвали С. Ц. да разхожда кучетата си. Двете свидетелки обаче не могат да бъдат категорични дали самата тя живее в домакинството на майка си, а само са изказали предположения за това. В този смисъл, следва да се посочи, че по делото няма доказателства, които със сигурност да доказват, че не е налице твърдяното от С. Ц. фактическо съжителство между нея и К. Н. Съдът приема, че в случая, свидетелката е използвала даденото й от наказателния процесуален закон право да откаже да свидетелства. В никой случай законосъобразното упражняване на права не може да представлява престъпление, тъй като само по себе си упражняването на това право е позволено от закона. Законодателят е приел, че не е в обществен интерес и противоречи на морала най-близките на обвиняемия да бъдат задължени да свидетелстват, особено в полза на обвинението.

Нещо повече, съгласно нормата на чл. 15, ал. 2 от НПК органът, който провежда разпита на лице от категорията по чл. 119 от НПК следва предварително да му разясни, че има правото да откаже да даде показания. Лице от процесната категория може да носи наказателна отговорност по чл. 290 от НК само ако изрично се е съгласило да даде свидетелски показания и по време на свидетелстването потвърди пред съд или надлежен орган на властта неистина или съзнателно затаи истина. Поради горните съображения, съставът на съда намира, че повдигнатото обвинение по чл. 290 от НК на обвиняемата С. Ц. нарушава правото й да откаже да даде показания, което е недопустимо. Това обстоятелство е самостоятелно основание мярката й за неотклонение да бъде отменена, тъй като деянието, за което е обвинена, не осъществява престъпен състав.

Не това обаче е основният аргумент за несъставомерност на обвинението.

По-важно значение има обстоятелството, че доколкото пред разследващите органи С. Ц. не е заявила никакви обстоятелства, то дори да се приеме, че тя не се намира във фактическо съжителство с К. Н., то отново не е налице извършено престъпление по чл. 290 от НК, защото тези действия могат да бъдат квалифицирани като само като отказ за свидетелстване, но този отказ сам по себе си не съставлява престъпление. Нещо повече, нормата на чл. 120, ал. 4 от НПК сочи, че в този случай такъв свидетел може да бъде глобен с глоба до 1000.00 лева. Но няма основание за ангажиране на наказателна отговорност. За да бъде налице затаяване на истина, в каквото е обвинена Ц., то същата е следвало да заяви желание да свидетелства и да премълчи определени обстоятелства, които имат значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото. В този смисъл, съдът указва, че при пълен отказ за даване на показания въобще не може да се говори за извършено престъпление по чл. 290 от НК.

На последно място, съдът посочва, че обвинението, повдигнато на С. Ц., страда от съществени пороци, защото когато дадено лице е обвинено, че е затаило истина, следва в постановлението за привличане като обвиняем задължително да бъде посочено кои точно факти свидетелят е премълчал съзнателно, защото тези факти подлежат на доказване в наказателното производство и очертават рамките на обвинението и рамките на предмета на доказване по делото. Без тези изрично посочени обстоятелства обвинението е неясно и непълно, поради което самото обвинение поставя обвиняемия в ситуация да не може да разбере в какво точно е обвинен, както и да организира защитата си срещу него. Това по своята същност представлява съществено засягане на правото на защита на обвиняемия и същото е недопустимо в светлината на правото на справедлив процес и право на защита, гарантирани на всяко лице, гражданин на държава, ратифицирала Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи.

В заключение на горните изводи за несъставомерност на деянието, съдът намира, че не са налице данни за извършено престъпление от обвиняемата С. Ц., поради което не е налице първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение – наличие на обосновано предположение за съпричастност към авторството на деянието от страна на обвиняемия.

Липсата на основната предпоставка обезсмисля произнасянето на съда по останалите доводи в жалбата за несъобразеността на размера на взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“, защото тази липса води до задължителната отмяна на мярката.

Така мотивиран, СРС, НО, 112-и състав намира, че постановлението за вземане на МНО спрямо обвиняемата Ц. е в разрез с материалния и процесуалния наказателен закон и следва да бъде отменено, а жалбата на адв. К. срещу постановлението за вземане на мярка за неотклонение на Г.И. следва да се остави без разглеждане, защото е процесуално недопустима, поради просрочие.

Ето защо и на основание чл. 61, ал. 3 от НПК, СРС, 112-и състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Постановление на СРП по ДП 513 ЗМК 87/2020 г. на СДВР и пр. пр. 12242/2020 г. от 21.04.2020 г., в частта му, с която спрямо С.Ц. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. В. К. срещу Постановление на СРП по ДП 513 ЗМК 87/2020 г. на СДВР и пр. пр. 12242/2020 г. от 21.04.2020 г., в частта му, с която спрямо Г.И. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Коментари

Цирк на гешевотурата!

Симона планирала годеж... и това вече я прави съпруга, възходящ, низходящ..... Я напишете какъв прокурор играе бащата на Симона???? И ще ви светне защо се смачква делото!

Каква "гешевотура", бе, неуко?

Това е съдебно решение, на справедливите и честни лозанпановчета, с които др. Джамджиева плаши всеки, който спомене, че собственика на парцала не си плаща данъците.

Научи кой каква роля има в тая държава, че иначе конфузно.

И стига с тоя "прокурор-баща" - или кажи кой е според тебе, или престани да спамиш.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?