Article_top

Екип от биоинженери от Масачузетския технологичен институт и Харвард разработва маска за лице, която генерира флуоресцентен сигнал, когато човек, заразен със SARS-CoV-2, диша, кашля или киха, съобщава Business Insider.

Ако технологията се окаже успешна, тя може да замести други методи за скрининг на заразоносители като проверката на телесната температура, при която се пропускат много безсимптомни хора или такива, които имат симптоми, различни от треска.

Маската може да се използва в чакални на летища и болници за хора, когато влизат или чакат като предварителен скрининг за това кой е заразен, коментира Джим Колинс, ръководител на екипа. Той се смята за един от пионерите в синтетичната биология, наука, която използва инженерството за редизайн на системи, открити в природата.

Флуоресцентният сигнал може да покаже дали има коронавирус в слюнката или носа

През 2014 г. Колинс започва да разработва сензори, които откриват вируса на еболата върху хартия. Изследването е публикувано през 2016 г. До 2018 г. сензорите се „научават“ да идентифицират вируси, които причиняват ТОРС, зика, морбили, грип, хепатит С, западнонилска треска и други заболявания както върху хартия, така и върху пластмаса, кварц и плат.

Самите сензори се състоят от генетичен материал - ДНК и РНК, който се свързва с вируса. Този материал се суши върху плат с помощта на лиофилизатор, който изсмуква влагата от генетичния материал, без да го убива. Материалът може да остане стабилен при стайна температура в продължение на няколко месеца, което дава на маските сравнително дълъг срок на годност. Идеята на екипа е да го интегрира от вътрешната страна на маската, която би трябвало да струва около 25 долара.

Сензорите се нуждаят от две неща, за да се активират. Първо, влага, която се отделя чрез при дишането като слуз и слюнка. Второ, те трябва да открият генетичната последователност на вируса. При това е достатъчно да идентифицират само малък сегмент от тази последователност, за да „забележат“ вируса. След това са проектирани да излъчат флуоресцентен сигнал в рамките на един до три часа.

Този сигнал не се вижда с просто око, затова лабораторията използва устройство, наречено бразиметър за измерване на флуоресцентната светлина. Държавните служители биха могли да използват ръчни бразиметри, които “струват около един долар", за сканиране на маските на хората. Възможно е и самите сензори да се променят от жълто в лилаво при наличието на вирус.

По-бърз, по-точен и по-евтин начин за диагностициране на пациенти

Тъй като са силно специфични, сензорите са в състояние да открият дори различни щамове на даден вирус. В случая със зика те успяват да открият два щама от Африка, един от Азия и друг от Америка.

Въпреки че лабораторията все още е на етап тестване на сегменти на коронавируса, има голям шанс нейната технология да успее да открие и разликите в двата основни линии щама – единият, възникнал в Азия, и другият - разпространен в Европа, Северна Америка и Австралия. Голямата новина засега е, че сензорите могат да идентифицират точкова мутация у SARS-CoV-2 с 48% вероятност.

Настоящият проект е все още на „много ранен етап", но резултатите са обещаващи. Екипът се надява в рамките на следващите седмици да демонстрира, че концепцията работи.

„След това трябва да се проведат опити с хора, които са заразени, за да се види дали маската работи в реални условия", казва Колинс.

Неговата цел е да започне производство на маски за масова употреба до края на лятото.

 

Екип от биоинженери от Масачузетския технологичен институт и Харвард разработва маска за лице, която генерира флуоресцентен сигнал, когато човек, заразен със SARS-CoV-2, диша, кашля или киха, съобщава Business Insider.

Ако технологията се окаже успешна, тя може да замести други методи за скрининг на заразоносители като проверката на телесната температура, при която се пропускат много безсимптомни хора или такива, които имат симптоми, различни от треска.

Маската може да се използва в чакални на летища и болници за хора, когато влизат или чакат като предварителен скрининг за това кой е заразен, коментира Джим Колинс, ръководител на екипа. Той се смята за един от пионерите в синтетичната биология, наука, която използва инженерството за редизайн на системи, открити в природата.

Флуоресцентният сигнал може да покаже дали има коронавирус в слюнката или носа

През 2014 г. Колинс започва да разработва сензори, които откриват вируса на еболата върху хартия. Изследването е публикувано през 2016 г. До 2018 г. сензорите се „научават“ да идентифицират вируси, които причиняват ТОРС, зика, морбили, грип, хепатит С, западнонилска треска и други заболявания както върху хартия, така и върху пластмаса, кварц и плат.

Самите сензори се състоят от генетичен материал - ДНК и РНК, който се свързва с вируса. Този материал се суши върху плат с помощта на лиофилизатор, който изсмуква влагата от генетичния материал, без да го убива. Материалът може да остане стабилен при стайна температура в продължение на няколко месеца, което дава на маските сравнително дълъг срок на годност. Идеята на екипа е да го интегрира от вътрешната страна на маската, която би трябвало да струва около 25 долара.

Сензорите се нуждаят от две неща, за да се активират. Първо, влага, която се отделя чрез при дишането като слуз и слюнка. Второ, те трябва да открият генетичната последователност на вируса. При това е достатъчно да идентифицират само малък сегмент от тази последователност, за да „забележат“ вируса. След това са проектирани да излъчат флуоресцентен сигнал в рамките на един до три часа.

Този сигнал не се вижда с просто око, затова лабораторията използва устройство, наречено бразиметър за измерване на флуоресцентната светлина. Държавните служители биха могли да използват ръчни бразиметри, които “струват около един долар", за сканиране на маските на хората. Възможно е и самите сензори да се променят от жълто в лилаво при наличието на вирус.

По-бърз, по-точен и по-евтин начин за диагностициране на пациенти

Тъй като са силно специфични, сензорите са в състояние да открият дори различни щамове на даден вирус. В случая със зика те успяват да открият два щама от Африка, един от Азия и друг от Америка.

Въпреки че лабораторията все още е на етап тестване на сегменти на коронавируса, има голям шанс нейната технология да успее да открие и разликите в двата основни линии щама – единият, възникнал в Азия, и другият - разпространен в Европа, Северна Америка и Австралия. Голямата новина засега е, че сензорите могат да идентифицират точкова мутация у SARS-CoV-2 с 48% вероятност.

Настоящият проект е все още на „много ранен етап", но резултатите са обещаващи. Екипът се надява в рамките на следващите седмици да демонстрира, че концепцията работи.

„След това трябва да се проведат опити с хора, които са заразени, за да се види дали маската работи в реални условия", казва Колинс.

Неговата цел е да започне производство на маски за масова употреба до края на лятото.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?