7 пъти. Толкова е намалял вноса на руския природен газ в Турция само за последната една година и всичко това на фона на грандиозното откриване преди няколко месеца на газопровода "Турски поток", който минава по дъното на Черно море. 

Данните са на руската федерална митническа служба, а разбивката им показа, че "Газпром" търпи огромни загуби, които обаче не се дължат единствено на забавените икономиките, вследствие на мерките срещу разпространението на коронавируса. 

Данните, цитирани от Ройтерс и Интерфакс, показват, че Турция е намалила вноса от руския държавен гигант до символичните 206 милиона кубически метра за месец март. Сранението с миналата година е впечатляващо - през март 2019 г. турската енергийна компания "Боташ" е внесла почти 1,5 млрд. кубически метра. Ако погледнем още година назад пък ще видим ще спадът е още по-фрапиращ - през март 2018г. са влезли над 2,8 млрд. кубически метра или повече от 14 пъти повече отколкото сега. 

Ройтерс припомня, че договорът между "Газпром" и "Боташ" изтича в края на следващата година и че според източници от турското правителство то ще се опита да свали сериозно доставната цена, притискайки руснаците с възможните алтернативи. 

А те са вече прекалено очевидни - количествата втечнен газ, които Анкара купува от Алжир, Катар и САЩ се увеличават със всяка година, като скокът само за тази година е от над 40%, почти всичките от САЩ. На годишна основа вносът на втечнен газ расте с двуцифрени темпове и почти пропорционално на спада на вноса на руския газ. На практика многомилиардната инвестиция "Турски поток" в момента изглежда доста нерентабилна, имайки предвид, че капацитета на тръбата остава незапълнен. Припомняме, че продължението на "Турски поток" минава през България, където обаче името е променено на "Балкански поток". След Калотина продължава до Унгария отново като "Турски поток".

Всичко това, разбира се, има и своето обяснение. Бърз преглед през моментите цени на световните пазари показва, че втечнения газ, дори от САЩ, е много по-евтин от руския и на фона на свитите си приходи през кризата, Анкара е принудена да следва логиката на пазара. 

За отбелязване е и геополитическото напрежение между Анкара и Москва, които продължават да не могат да се разберат за бъдещето на Либия, където подкрепят два отделни лагера, както и по отношение на бъдещето на сирийският президент Башар Асад в кръвопролитната война в Сифия. 

"Газпром" обаче трябва да мисли и за  загубата на позиции и на друг основен пазар - този в Германия. Отново днешните данни показват, че вносът към страната на руски газ е падна с цели 45% до 2,67 млрд. кубически метра през март. 

За капак надеждите, че Германия ще направи отстъпки по правилата на "Северен поток 2" не се оправдаха и само преди няколко дни Берлин заяви, че новият тръбопровод трябва да изпълнява всички европейски изисквания, според които "Газпром" ще трябва да остави 50% от тръбата свободна за други играчи. Реалните последствия са ясни - загубата на износ за Русия ще падне поне на половина(б.р. - малко по-рано днес руската агенция ТАСС публикува материал, в който твърди, че Германия все пак е освободила тръбата от това задължение).

Както Клуб Z писа по-рано днес - основните изводи от данните представени днес са следните: Приходите на "Газпром" от износа на газ за януари-март 2020 година са се свили с 51,6 процента спрямо същия период на миналата година до 6,81 млрд. долара.

Сривът се дължи на спирането заради коронавируса на икономиките, които са главни клиенти на руския газов монопол, в Европа и в Азия. Физическият износ на газ за отчетния период е намалял с 24,2 процента до 46,6 млрд. куб метра, сочат данни на митническите служби.
През март износът се е равнявал на 14,1 млрд. куб метра (-0,7 процента) на обща стойност 1,76 млрд. долара. Това е с 12,9 процента по-малко спрямо февруари.

През 2019 г. "Газпром" е изнесъл за страните извън Общността на независимите държави (ОНД), включително за Китай, 199,2 млрд. куб метра синьо гориво. Това е понижение с 1,3 процента спрямо рекордния показател за 2018 година. Износът за страните от ОНД през миналата година се е увеличил с 2,2 процента до 37,7 млрд. куб. метра.