Еврозонота е пред реална опасност от разпад, предупреди днес Европейската централна банка в доклад, цитиран от Франс прес и "Файненшъл таймс".

Това може да стане, ако страните с най-слаби публични финанси от общата валута се окажат неспособни да обслужват натрупаните си през коронакризата дългове и пазарите оценят като недостатъчна подкрепата, която тези страни получават от ЕС. 

В такъв случай "рискът от реденоминация", т.е. от напускане на еврозоната от отделни нейни членки или от цялостния ѝ разпад, нараства, се казва в прегледа на банката за финансовата стабилност, който тя публикува два пъти в годината.

Нарастващи нива на публичния дълг заплашват да накарат инвеститорите да преоценят суверенния риск и да възобновят натиска върху по-уязвимите страни в региона, пише "Файеншъл таймс", цитирайки ЕЦБ.

Вестникът припомня, че бюджетните дефицити на правителствата в еврозоната ще се увеличат средно с 8 процента от брутния вътрешен продукт тази година, далече от нивата, достигнати през финансовата криза през 2008 г.  Общият правителствен дълг се очаква да нарасне от 86 процента от БВП сега до над 100 процента от БВП в 19-те страни на еврото, защото те увеличават стремително разходите си да подпомогнат гражданите и да възстановят производството след блокадите, наложени от коронавируса.

“Пандемията представлява средносрочно предизвикателство към устойчивостта на публичните финанси", пише в доклада на банката. 

Съотношенията на публичните дългове към БВП се очаква да се приближат до 200 процента в Гърция, до 160 процента в Италия, до 130 процента в Португалия и малко под 120 процента във Франция и Испания.

 “Свързаното увеличение на нивата на публичния дълг може да предизвикат преоценка на суверенния риск от пазарните участници и да възобнови натиска върху по-уязвимите дългове". 

Италия трябва да рефинансира повече от 15 на сто от дълга си от 2,3 трилиона евро догодина, докато това число е над 10 процента за Франция, Испания, Белгия, Финландия и Португалия, посочва ЕЦБ, наричайки идващите плащания на някои от страните “значителни”.

"Файненшъл таймс" припомня, че преди 10 години модното икономическо мислене намирало дълг от над 90 процента от БВП за клонящ към неустойчив. Въпреки че много икономисти не смятат, че има такава ясна граница, мнозина от тях все още мислят, че ако се позволи на публичния дълг да расте все повече, това би подкопало разходите в частния сектор, което би затормозило растежа, пише световният делови всекидневник.

Той посочва, че правителствата в еврозоната се очаква да направят допълнителен дълг от 1,2 трилиона евро тази година, който да се отрази дестабилизиращо на банките, които ги финансират и че особено рейтингите на тези в Италия, Португалия и Испания са близо да неинвестиционния клас.