Article_top

Председателят на СБП Боян Ангелов е носител на Годишната награда на СБП за поезия. Същото му се е случило и преди 2 години – бил е най-достоен за наградата на оглавения от него съюз за стихосбирка, издадена през 2017 г.

Да предположим, че писателите са си избрали да ги председателства най-добрият възможен поет в България. Явно обаче той си е избрал най-доброто издателство – наградени са все негови книги, издадени от изд. „Захарий Стоянов”.

В СБП не само Боян Ангелов е най-добрият. Член на УС на СБП е критичката Благовеста Касабова (1934 г.). Тя е получавала годишна награда от съюза всеки път през последните 3 години – през 2017-а за за книгата „Баба Тонка“ (издателство „Захарий Стоянов“), през 2018-а – за изключителни заслуги към българската литература и за цялостно творчество, а през 2019-а – за книгата „В кадър“ (издателство „Захарий Стоянов“). Интересно, и тя си избира същото издателство.

Иван Гранитски, собственик на издателството, което бележи такива успехи при награждаванията в СБП, също е член на управителния му съвет. Същото се отнася за Иван Есенски и Трендафил Василев, удостоени тази година със Специалната награда на управителния съвет на СБП по случай 24 май „За заслуги към българската литература“.

За да не продължавам с изброяването, голата статистика показва – тази година 5 от осемте членове на УС на СБП са удостоени с награди от СБП, а издателството на шести член на УС е издало 3 от общо 7 наградени книги.

Членовете на контролния съвет на СБП също не са пренебрегнати. Петър Андасаров взема награда от издателството на СБП „Български писател”. Преди две години е получил специалната награда на УС на СБП за цялостно творчество. През миналата година е бил редът на Атанас Звездинов от Контролната комисия – за цялостно представяне през 2018-а с цели три книги. Третият от комисията – Николай Дойнов – просто отдавна не е издавал нищо ново.

Изводите се натрапват сами. Един цял творчески съюз съществува не за да поддържа писателската гилдия, която е сред най-засегнатите от коронавирусната криза. Не за да създава име на българската литература, поставяйки критерии и с грижа за идните поколения. Не за да защитава интересите на всички писатели от всички поколения с всякакви възгледи. Не. СБП действа като частна организация, боравеща с обществени пари, които служат само за вътрешно подпомагане – финансово и имиджово, на тези, които са успели да се устроят на удобна синекурна позиция в съюза.

За разлика от други творчески гилдии Съюзът на българските писатели (подобно на Съюза на българските журналисти) отстоява личните интереси на привилегированите си висшестоящи членове и робува на идеология, привнесена отвън.

СБП не реагира на провокациите от руска страна, свързани с делото на светите братя Кирил и Методий, безразличен е и към редица други събития, които вълнуват обществото – а това би трябвало да е една от първите му задачи. Но как да очакваме подобни реакции, щом в последния брой на съюзния вестник „Словото днес” е отпечатано писмо от организацията „България–Русия”, в което се казва:

„Без Червената армия освободителка нямаше да има Ден на Европа.“

"Площад Славейков"

 

Председателят на СБП Боян Ангелов е носител на Годишната награда на СБП за поезия. Същото му се е случило и преди 2 години – бил е най-достоен за наградата на оглавения от него съюз за стихосбирка, издадена през 2017 г.

Да предположим, че писателите са си избрали да ги председателства най-добрият възможен поет в България. Явно обаче той си е избрал най-доброто издателство – наградени са все негови книги, издадени от изд. „Захарий Стоянов”.

В СБП не само Боян Ангелов е най-добрият. Член на УС на СБП е критичката Благовеста Касабова (1934 г.). Тя е получавала годишна награда от съюза всеки път през последните 3 години – през 2017-а за за книгата „Баба Тонка“ (издателство „Захарий Стоянов“), през 2018-а – за изключителни заслуги към българската литература и за цялостно творчество, а през 2019-а – за книгата „В кадър“ (издателство „Захарий Стоянов“). Интересно, и тя си избира същото издателство.

Иван Гранитски, собственик на издателството, което бележи такива успехи при награждаванията в СБП, също е член на управителния му съвет. Същото се отнася за Иван Есенски и Трендафил Василев, удостоени тази година със Специалната награда на управителния съвет на СБП по случай 24 май „За заслуги към българската литература“.

За да не продължавам с изброяването, голата статистика показва – тази година 5 от осемте членове на УС на СБП са удостоени с награди от СБП, а издателството на шести член на УС е издало 3 от общо 7 наградени книги.

Членовете на контролния съвет на СБП също не са пренебрегнати. Петър Андасаров взема награда от издателството на СБП „Български писател”. Преди две години е получил специалната награда на УС на СБП за цялостно творчество. През миналата година е бил редът на Атанас Звездинов от Контролната комисия – за цялостно представяне през 2018-а с цели три книги. Третият от комисията – Николай Дойнов – просто отдавна не е издавал нищо ново.

Изводите се натрапват сами. Един цял творчески съюз съществува не за да поддържа писателската гилдия, която е сред най-засегнатите от коронавирусната криза. Не за да създава име на българската литература, поставяйки критерии и с грижа за идните поколения. Не за да защитава интересите на всички писатели от всички поколения с всякакви възгледи. Не. СБП действа като частна организация, боравеща с обществени пари, които служат само за вътрешно подпомагане – финансово и имиджово, на тези, които са успели да се устроят на удобна синекурна позиция в съюза.

За разлика от други творчески гилдии Съюзът на българските писатели (подобно на Съюза на българските журналисти) отстоява личните интереси на привилегированите си висшестоящи членове и робува на идеология, привнесена отвън.

СБП не реагира на провокациите от руска страна, свързани с делото на светите братя Кирил и Методий, безразличен е и към редица други събития, които вълнуват обществото – а това би трябвало да е една от първите му задачи. Но как да очакваме подобни реакции, щом в последния брой на съюзния вестник „Словото днес” е отпечатано писмо от организацията „България–Русия”, в което се казва:

„Без Червената армия освободителка нямаше да има Ден на Европа.“

"Площад Славейков"

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

В България моделът е утвърден отавна.

Хвалиш Т.Ж. - напредвавш. Хвалиш враг номер 1 на България за всички времена - Русия, която още не ни е глътнала заради западната ни защита, получаваш орден, сладък живот и кариера, която не заслужаваш. Който е хвалил княз Светслав Първи, не е между 300-та покосени болярски семейства. Да, същият Светослав, който опустоши България на цар Петър Първи и наследниците му и я поднесе на тепсия на Византия. България има премного народни представители. Борисов ги използва като злато за купуване на полтическа подкрепа. Хвалиш слабака в управлниуето Борсов, награждава те най-млко с избираемо място в листата на изборите.. Нещо като А лексндър Йорданов, не знам той реагира ли на гнусната руска Кирило-Мтодиева провокация, или като много се сниши. Плямпащият съдия Г. Марков стана депутат по сщата рецепта - след усилено венцеславяне на бойковизма, надминал Орбан. Ако хвалиш когото трябва, си осигуряваш сладък живот и спокоен сън. Изкарай Доган например на свободния конкурентен пазар, най-мнго да го изберат за разсилен. Но и това не е сигурно.
Затова държавата ни е болна бедна и не е уважавана в Европа подобаващо.

Някой чувал ли е поне едно от

Някой чувал ли е поне едно от тези имена на “велики” поети и писатели? И да ви поправя, не се пише СБП, а БСП. Поне така следва от всичко изнесено в статията.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате през лятото?