Article_top

Само за около час и 10 минути депутатите в Комисията по енергетика към Народното събрание успяха да приемат на първо четене два от най-важните законопроекта на годината. Така - напред към пълното приемане потеглиха проектът за създаването на "Държавна петролна компания" и либерализацията на енергийния пазар за небитовите потребители. 

Всичко премина много бързо и по двете точки почти нямаше противоречия, с изключение на една малка изненада. По създаването на ДПК единственият, който зададе сравнително неудобни въпроси, беше председателят на комисията и член на ГЕРБ - Валентин Николов.

Държавна петролна компания - неяснотите остават

Днес на практика беше приет на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, в който се прави и поправката за създаването на държавната компания. Законопроектът беше представен от Лилия Иванова - заместник-министър на икономиката, в чиито ресор ще падне новата компания. 

Както Клуб Z вече писа - проектът предвижда новата компания да има статут на държавно предприятие, а не на търговско дружество по смисъла на закона. Тя ще получи контрол върху стратегическия резерв, ще може да изгражда нови данъчни складове и да изгражда собствени бензиностанции, чрез които да участва директно като последен търговец на пазара. Тези си дейности тя ще прави чрез търговски дружества, които ще са дъщерни на голямата компания, а самите бензиностанции ще се финансират през банкови кредити, по думите на министър Емил Караниколов. 

Днес стана ясно, че проектът предвижда създаването на тези търговски дружества да е само опция, тоест това ще се решава чак след като бъдат направени съответните анализи. Зам.-министър Иванова не можа да обясни каква е логиката за създаването на бензиностанциите, при положение, че е всеизвестно, че на този пазар има достатъчно играчи. Че аргумент няма - призна и Валентин Николов от ГЕРБ.

Идеята обаче беше подкрепена от всички депутати, защото се залага най-вече на една част от проекта - тази за създаването на държавни данъчни складове. До момента беше ясно, че в България има практически монопол при тях и той се държеше от "Лукойл". Сега Иванова обясни, че новите данъчни складове също ще са собственост на търговско дружество. 

Причината обаче беше изяснена благодарение на сравнително неудобните въпроси, които зададе именно Валенти Николов. Той попита как е възможно държавата хем да има данъчен склад, хем бензиностанции, хем да трябва да контролира запасите. 

Ситуацията е следната - по закон всяка една частна компания трябва да поддържа стратегически резерв за 60 дни. Държавата от друга страна трябва да поддържа такъв запас за 30 дни. Със създаването на бензиностанциите държавата ще изпадне в положение да трябва от една страна да поддържа резерв за 60 дни заради бензиностанциите и за 30 дни, просто защото е...държавата. Контролът върху тези запази обаче е в...държавата. Тоест - тя сама ще контролира себе си. 

Самият Николов, макар и плахо, се усъмни, че това може да е конфликт на интереси. 

Отговорът на Иванова беше обаче доста неясен. В момента контролът по запасите се упражнява от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". С новия проект политиките по резерва отиват в ДПК, но контролът остава в Държавната агенция и Агенция "Митници". Според вносителите това предполага засилен контрол, а не, както е логично да се помисли, размита отговорност. 

От дебата не стана ясно колко ще струва всичко това, колко ще са търговските дружества, ще има ли частно участие в тях, както предположи преди време Емил Караниколов, кога ще заработи компанията, колко данъчни склада ще има и много други неща. 

Предстои гласуването на първо четене във водещата комисия по икономика, както и в тази по бюджет и финанси. 

От първи октомври - фирмите на свободния електроенергиен пазар

По бързата процедура премина и гласуването на промените в закона за енергетиката, които гласят, че от първи октомври на тази години всички небитови потребители излизат на свободната електронергийна борса. На практика това е най-голямата и най-важна енергийна реформа в страната. 

Реформата получи пълната подкрепа както на министерството на енергетиката, така и на КЕВР, на ЕРП-тата, и на бизнеса. Единственият проблем, който не беше решен, е този какво се прави със стопанските субекти, които не успеят да си изберат доставчик на енергия до определената дата. Разбра се, че това ще стане с нарочен допълнителен текст. 

В момента системата работи по следния начин - държавният регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране, определя цените, на които потребителите - битови и небитови - купуват тока от т. нар. електроразпределителни дружества. Това прави системата регулирана от държавата, която може да сваля цената на тока административно, като принуждава някои електроцентрали да продават на себестойност или под нея, тоест без да гонят печалба. Сега нещата се променят и напред ще излезе конкуренцията. 

Идеята на Валентин Николов и компания е да се даде 15-дневен срок на електроразпределителните дружества да уведомят крайните си юридически клиенти, че предстои изключване. Този срок започва да тече, след като законът бъде приет и обнародван. Притеснителното за бизнеса е, че ако компаниите не изберат доставчик след това, те няма да имат автоматичен доставчик. В крайна сметка, според повечето експерти, те отново ще бъдат присъединени към някоя от трите ЕРП-та, но цените ще са по-високи. 

Самият процес по избор на доставчик би трябвало да се случва по улеснена процедура. Избираш доставчик - уведомяваш го - той те регистрира. Тоест ако законът бъде приет, то всеки небитов потребител ще има време да прегледа борсовите цени, да си избере доставчик и да го уведоми, но това трябва да стане преди 1 октовмри. 

В мотивите към предложението Валентин Николов и група са записали, че промяната ще засегне около 300 000 стопански субекта с годишно потребление в размер на около 4 500 000 мвтч. 

 

Само за около час и 10 минути депутатите в Комисията по енергетика към Народното събрание успяха да приемат на първо четене два от най-важните законопроекта на годината. Така - напред към пълното приемане потеглиха проектът за създаването на "Държавна петролна компания" и либерализацията на енергийния пазар за небитовите потребители. 

Всичко премина много бързо и по двете точки почти нямаше противоречия, с изключение на една малка изненада. По създаването на ДПК единственият, който зададе сравнително неудобни въпроси, беше председателят на комисията и член на ГЕРБ - Валентин Николов.

Държавна петролна компания - неяснотите остават

Днес на практика беше приет на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, в който се прави и поправката за създаването на държавната компания. Законопроектът беше представен от Лилия Иванова - заместник-министър на икономиката, в чиито ресор ще падне новата компания. 

Както Клуб Z вече писа - проектът предвижда новата компания да има статут на държавно предприятие, а не на търговско дружество по смисъла на закона. Тя ще получи контрол върху стратегическия резерв, ще може да изгражда нови данъчни складове и да изгражда собствени бензиностанции, чрез които да участва директно като последен търговец на пазара. Тези си дейности тя ще прави чрез търговски дружества, които ще са дъщерни на голямата компания, а самите бензиностанции ще се финансират през банкови кредити, по думите на министър Емил Караниколов. 

Днес стана ясно, че проектът предвижда създаването на тези търговски дружества да е само опция, тоест това ще се решава чак след като бъдат направени съответните анализи. Зам.-министър Иванова не можа да обясни каква е логиката за създаването на бензиностанциите, при положение, че е всеизвестно, че на този пазар има достатъчно играчи. Че аргумент няма - призна и Валентин Николов от ГЕРБ.

Идеята обаче беше подкрепена от всички депутати, защото се залага най-вече на една част от проекта - тази за създаването на държавни данъчни складове. До момента беше ясно, че в България има практически монопол при тях и той се държеше от "Лукойл". Сега Иванова обясни, че новите данъчни складове също ще са собственост на търговско дружество. 

Причината обаче беше изяснена благодарение на сравнително неудобните въпроси, които зададе именно Валенти Николов. Той попита как е възможно държавата хем да има данъчен склад, хем бензиностанции, хем да трябва да контролира запасите. 

Ситуацията е следната - по закон всяка една частна компания трябва да поддържа стратегически резерв за 60 дни. Държавата от друга страна трябва да поддържа такъв запас за 30 дни. Със създаването на бензиностанциите държавата ще изпадне в положение да трябва от една страна да поддържа резерв за 60 дни заради бензиностанциите и за 30 дни, просто защото е...държавата. Контролът върху тези запази обаче е в...държавата. Тоест - тя сама ще контролира себе си. 

Самият Николов, макар и плахо, се усъмни, че това може да е конфликт на интереси. 

Отговорът на Иванова беше обаче доста неясен. В момента контролът по запасите се упражнява от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". С новия проект политиките по резерва отиват в ДПК, но контролът остава в Държавната агенция и Агенция "Митници". Според вносителите това предполага засилен контрол, а не, както е логично да се помисли, размита отговорност. 

От дебата не стана ясно колко ще струва всичко това, колко ще са търговските дружества, ще има ли частно участие в тях, както предположи преди време Емил Караниколов, кога ще заработи компанията, колко данъчни склада ще има и много други неща. 

Предстои гласуването на първо четене във водещата комисия по икономика, както и в тази по бюджет и финанси. 

От първи октомври - фирмите на свободния електроенергиен пазар

По бързата процедура премина и гласуването на промените в закона за енергетиката, които гласят, че от първи октомври на тази години всички небитови потребители излизат на свободната електронергийна борса. На практика това е най-голямата и най-важна енергийна реформа в страната. 

Реформата получи пълната подкрепа както на министерството на енергетиката, така и на КЕВР, на ЕРП-тата, и на бизнеса. Единственият проблем, който не беше решен, е този какво се прави със стопанските субекти, които не успеят да си изберат доставчик на енергия до определената дата. Разбра се, че това ще стане с нарочен допълнителен текст. 

В момента системата работи по следния начин - държавният регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране, определя цените, на които потребителите - битови и небитови - купуват тока от т. нар. електроразпределителни дружества. Това прави системата регулирана от държавата, която може да сваля цената на тока административно, като принуждава някои електроцентрали да продават на себестойност или под нея, тоест без да гонят печалба. Сега нещата се променят и напред ще излезе конкуренцията. 

Идеята на Валентин Николов и компания е да се даде 15-дневен срок на електроразпределителните дружества да уведомят крайните си юридически клиенти, че предстои изключване. Този срок започва да тече, след като законът бъде приет и обнародван. Притеснителното за бизнеса е, че ако компаниите не изберат доставчик след това, те няма да имат автоматичен доставчик. В крайна сметка, според повечето експерти, те отново ще бъдат присъединени към някоя от трите ЕРП-та, но цените ще са по-високи. 

Самият процес по избор на доставчик би трябвало да се случва по улеснена процедура. Избираш доставчик - уведомяваш го - той те регистрира. Тоест ако законът бъде приет, то всеки небитов потребител ще има време да прегледа борсовите цени, да си избере доставчик и да го уведоми, но това трябва да стане преди 1 октовмри. 

В мотивите към предложението Валентин Николов и група са записали, че промяната ще засегне около 300 000 стопански субекта с годишно потребление в размер на около 4 500 000 мвтч. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате през лятото?