Най-голямата реформа в енергийния сектор, която се готви от години, е напът да бъде поета от Народното събрание. Днес следобед парламентарната група на ГЕРБ, начело с председателя на ресорната комисия Валентин Николов, внесе своя проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, според който от първи октомври на тази година всички небитови потребители трябва да излязат на свободния пазар. 

Радикалната промяна е разчертана по пътя към либерализацията на енергийния пазар у нас и в синхрон с европейската директива от миналата година, която се отнася до общите правила на вътрешния пазар на електроенергия. Голямата новина е, че, ако проектът бъде приет окончателно от Народното събрание, всички потребители на електроенергия у нас, които не са от бита, ще излязат на пазара и ще могат да избират откъде да купуват ток. На практика "небитови" потребителите означава всички - от малките търговски обекти, през ресторанти и заведения, до най-големите български предприятия (които обаче и сега са на борсата). 

Рязката промяна е в разрез с идеята, която се обсъждаше в началото - либерализацията да стане постепенно, като първо от регулирания пазар излязат тези предприятия, които са присъединени към мрежата на над 30 киловатчаса мощност. Това реално са средни предприятия, а извън закона щяха да останат най-малките. Сега такова нещо няма. 

В момента системата работи по следния начин - държавният регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране, определя цените, на които потребителите - битови и небитови - купуват тока от т.нар. електроразпределителни дружества. Това прави системата регулирана от държавата, която може да сваля цената на тока административно, като принуждава някои електроцентрали да продават на себестройност или под нея, тоест без да гонят печалба. Сега нещата се променят и напред ще излезе конкуренцията. 

Идеята на Валентин Николов и компания е да се даде 15-дневен срок на електроразпределителните дружества да уведомят крайните си юридически клиенти, че предстои изключване. Този срок започва да тече, след като законът бъде приет и обнадордван. Притеснителното за бизнеса е, че ако компаниите не изберат доставчик след това, те няма да имат автоматичен доставчик. В крайна сметка, според повечето експерти, те отново ще бъдат присъединени към някоя от трите ЕРП-та, но цените ще са по-високи. 

Самият процес по избор на доставчик би трябвало да се случва по улеснена процедура. Избираш доставчик - уведомяваш го - той те регистрира. Тоест ако законът бъде приет, то всеки небитов потребител ще има време да прегледа борсовите цени, да си избере доставчик и да го уведоми, но това трябва да стане преди 1 октовмри. 

В мотивите към предложението Валентин Николов и група са записали, че промяната ще засегне около 300 000 стопански субекта с годишно потребление в размер на около 4 500 000 мвтч. 

От всичко обаче най-голяма изненада е фактът, че този път вносителите са изпълнили изискването към проекта да има предварителна оценка на въздействието - нещо, което не изглежда като първа грижа на законотворците ни от години. Там виждаме, че основанията за инициативата са именно новата и променена европейска директива. Като "заинтересовани групи" са определени всички небитови потребителие на енергия, търговските участници и крайните снабдители. 

Анализите на разходите показват, че "свободният гарантира конкуренцията и справедливи цени в полза на потебителите."

Разбираме също, че не се предвиждат административни тежести и структурни промени.