Article_top

През последната година правителството на Борисов положи неимоверно много усилия в сферата на правосъдието. Във вътрешен план, директно чрез правосъдния министър и опосредствано през гласовете на политически зависимите членове на Висшия съдебен съвет, политическата линия е насочена към поставянето на съда под пълна зависимост, избор на удобен главен прокурор и непрестанни атаки към неудобните на властта лица.

Във външен план, и най-вече пред институциите на Европейския съюз, се прави опит тези действия да бъдат представени като съдебна реформа. А целта е ясна – да се отмести фокусът от проблемите на правосъдието в България, следователно да бъде прекратено наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM) както и по ред други показатели.

Като подготвителен етап, освен с дипломатически тарикатлък, се полагат и чисто правни елементи за това – например бе създаден Национален механизъм за наблюдение на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона. Като цяло - един вид вътрешен CVM. Този механизъм следва да работи под формата на съвет за координация и сътрудничество като целта е  „запазване на постигнатия напредък, продължаване на наблюдението на национално ниво и докладване пред обществеността”. Като оставим това, че самохвалебствените представи на властта за себе си са закрепени в нормативен акт, съветът има един основен проблем:

От осем членове само трима са излъчени от съдебната власт – председателите на върховните съдилища и главният прокурор. Останалите са представители на изпълнителната власт и административни органи, преимуществено попълвани от политиците чрез Народното събрание. В резултат на това се получава така щото политическата власт ще наблюдава и оценява сама себе си, а съдебната власт няма решаващ глас.

За да бъде укрепена фасадата на този инструмент за „запазване на постигнатия напредък”, се създава и втори, граждански съвет, който да бъде гласът на обществеността. В него членове са представители на съсловните организации на съдии, прокурори и следователи, един представител на организация с опит в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и един представител на представителните организации на работодателите. Проблем и на този втори обществен съвет, е че обществеността на практика има един представител.

За да попълнят заветната квота, чрез жребий през седмицата бяха излъчени Български институт за правни инициативи и Българската търговско промишлена палата. Веднага след това министърът на правосъдието Данаил Кирилов отмени избора, като според него за двете позиции са се конкурирали само двама кандидати. Да отмениш законосъобразна процедура по свой почин, е само по себе си незаконосъобразно действие. И от това идват няколко въпроса още:

Да видим дали Върховната административна прокуратура ще се самосезира за това действие и ще има ли извънреден брифинг на главния прокурор?

Защо този подход не беше приложен и за избора на главен прокурор – там имаше само един кандидат все пак?

Допустимо ли е министър на правосъдието да погазва закона и ще има ли политическа отговорност за това? Не е ли това белега на безправова държава, който беше и причина за създаване на CVM, в която личността на едно лице на висок пост стои над закона?

Можем да припомним и друго – за да няма желаещи организации да попълнят поредния безпредметен съвет, най-вероятно няма доверие във властта, че тя има реалното желание да постигне нещо полезно в областта на правосъдието, което е различно от задоволяване на своите политически и икономически амбиции. Потвърждение за това са множеството анализи и становища, с подробно изложени аргументи, които служат единствено да се приемат закони и политики в обратен смисъл.

Как и да има желание от гражданския сектор, когато именно гражданските организации са заклеймявани като клеветящи държавата пред Брюксел, антибългарски и т.н. Ще припомним само, че всички критики са към властта, която не се упражнява в обществен интерес, съвсем не от липса на родолюбие.

Институт за пазарна икономика

 

През последната година правителството на Борисов положи неимоверно много усилия в сферата на правосъдието. Във вътрешен план, директно чрез правосъдния министър и опосредствано през гласовете на политически зависимите членове на Висшия съдебен съвет, политическата линия е насочена към поставянето на съда под пълна зависимост, избор на удобен главен прокурор и непрестанни атаки към неудобните на властта лица.

Във външен план, и най-вече пред институциите на Европейския съюз, се прави опит тези действия да бъдат представени като съдебна реформа. А целта е ясна – да се отмести фокусът от проблемите на правосъдието в България, следователно да бъде прекратено наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM) както и по ред други показатели.

Като подготвителен етап, освен с дипломатически тарикатлък, се полагат и чисто правни елементи за това – например бе създаден Национален механизъм за наблюдение на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона. Като цяло - един вид вътрешен CVM. Този механизъм следва да работи под формата на съвет за координация и сътрудничество като целта е  „запазване на постигнатия напредък, продължаване на наблюдението на национално ниво и докладване пред обществеността”. Като оставим това, че самохвалебствените представи на властта за себе си са закрепени в нормативен акт, съветът има един основен проблем:

От осем членове само трима са излъчени от съдебната власт – председателите на върховните съдилища и главният прокурор. Останалите са представители на изпълнителната власт и административни органи, преимуществено попълвани от политиците чрез Народното събрание. В резултат на това се получава така щото политическата власт ще наблюдава и оценява сама себе си, а съдебната власт няма решаващ глас.

За да бъде укрепена фасадата на този инструмент за „запазване на постигнатия напредък”, се създава и втори, граждански съвет, който да бъде гласът на обществеността. В него членове са представители на съсловните организации на съдии, прокурори и следователи, един представител на организация с опит в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и един представител на представителните организации на работодателите. Проблем и на този втори обществен съвет, е че обществеността на практика има един представител.

За да попълнят заветната квота, чрез жребий през седмицата бяха излъчени Български институт за правни инициативи и Българската търговско промишлена палата. Веднага след това министърът на правосъдието Данаил Кирилов отмени избора, като според него за двете позиции са се конкурирали само двама кандидати. Да отмениш законосъобразна процедура по свой почин, е само по себе си незаконосъобразно действие. И от това идват няколко въпроса още:

Да видим дали Върховната административна прокуратура ще се самосезира за това действие и ще има ли извънреден брифинг на главния прокурор?

Защо този подход не беше приложен и за избора на главен прокурор – там имаше само един кандидат все пак?

Допустимо ли е министър на правосъдието да погазва закона и ще има ли политическа отговорност за това? Не е ли това белега на безправова държава, който беше и причина за създаване на CVM, в която личността на едно лице на висок пост стои над закона?

Можем да припомним и друго – за да няма желаещи организации да попълнят поредния безпредметен съвет, най-вероятно няма доверие във властта, че тя има реалното желание да постигне нещо полезно в областта на правосъдието, което е различно от задоволяване на своите политически и икономически амбиции. Потвърждение за това са множеството анализи и становища, с подробно изложени аргументи, които служат единствено да се приемат закони и политики в обратен смисъл.

Как и да има желание от гражданския сектор, когато именно гражданските организации са заклеймявани като клеветящи държавата пред Брюксел, антибългарски и т.н. Ще припомним само, че всички критики са към властта, която не се упражнява в обществен интерес, съвсем не от липса на родолюбие.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

На България й трябва за правосъден министър

личност като г-н Брегов - познава проблема и материята, готов е да воюва за независима Съдебна система без партийни квоти, за върховенство на закона. Ако не хиляди, поне стотици са повторили, че без върховенство на закона България ще е като оскубена патица.

Да, ама не! Борисов иска той да е Върховенството, че еднолично да управлява. Затова Кирилов е министър, а Влади съвместява две сродни министерства- на рекета и на Борисовите финанси.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?