"Ангелите" на Байдън - коя ще е вицепрезидентката на демократите?

На 15 март се проведе последният дебат между Джо Байдън и Бърни Сандърс. Една тема доминираше сблъсъка между двамата кандидат-президенти на Демократическата партия - новата епидемия от коронавирус. Но новината на вечерта бе повече от вълнуваща за демократическия електорат, особено по-прогресивно настроените от него - Байдън, чиято победа бе в кърпа вързана (и се случи), обяви, че ще избере жена за вицепрезидент.

Моментално започнаха да се спрягат имена на две популярни демократки, които бяха сред кандидат-президентите. Чичо Джо обаче нямаше закъде да бърза. Така и до днес не е посочил името на своята избраница. С протестите покрай убийството на Джордж Флойд натискът върху Байдън се увеличи, като много от демонстрантите желаят да се спре на жена от малцинствен произход. Кандидат-президентът е готов на всичко да обедини левия електорат зад себе си и кой знае - може да се вслуша в гласа на тълпата.

За позицията са спрягани повече от 10 жени, някои с основание, други - не чак толкова. Ето 5 от фаворитките.

Камала Харис

Тя е първият чернокож прокурор на Калифорния и едва втората чернокожа жена в Сената. Харис бе кандидат-президентка на Демократическата партия и набра преднина след първия дебат като обърна внимание на расовите проблеми в САЩ - тема, която едва ли може да бъде по-актуална сега.

Вярно е, че звездният ѝ момент бе за сметка на Джо Байдън - тя го разкритикува за близките му отношения със сегрегационисти от 60-те и 70-те години на миналия век. 

Близостта ѝ с чернокожия блок може да спечели подкрепата на Байдън. Расовата подбуда за избор на вицепрезидент не е нещо ново - Обама избра "чичо Джо" през 2008 г., за да си осигури вота на "сините якички" от средните щати.

След резкия възход на Харис обаче позициите ѝ бяха силно разклатени. Това до голяма степен се дължи на критиките на конкурентката ѝ Тулси Габард, която извади наяве скандални практики от прокурорската ѝ кариера.

Например, Харис до последно е укривала оневиняващи доказателства за затворник, който е бил осъден на смърт. Като прокурорка тя яростно е преследвала и се е борила за максимални присъди за американски граждани, много от които чернокожи, извършили престъпления от порядъка на пушене на трева. Години по-късно, вече като кандидат-президентка, тя признава в интервю, че в колежа е пушила марихуана. Докато е слушала Тупак (нищо, че завършва висшето си образование през 1989 г., а първият албум на рап легендата излиза през 1991 г.).

Полицейското насилие в момента е чувствителен въпрос за милиони американски избиратели и не ни трябва кой знае какво въображение, за да си представим как то може да прерасне в цялостна съпротива спрямо репресиите на правосъдната система. 

Затова Камала Харис не е толкова очевиден избор, колкото изглежда на пръв поглед. 

Елизабет Уорън

Елизабет Уорън не само се представи добре на дебатите - за разлика от Камала Харис, тя дори за кратко водеше в надпреварата (в края на октомври 2019 г.).

Успя да го направи като се позиционира между двамата водещи кандидати - умерения Джо Байдън и прогресивния Бърни Сандърс. Така успя да привлече голяма част от техните избиратели.

Уви, не ѝ бе писано - от двата стола Уорън се стовари на земята. Същите тези откраднати избиратели започнаха да забелязват противоречивите изказвания на сенаторката на Масачузетс и в крайна сметка тя загуби най-важното качество за президент в нашата епоха, поне в частност за САЩ - автентичността.

Уорън обаче може да бъде мост на Байдън към прогресивния електорат, който възприе някои от идеите ѝ в програмата си, като опростяването на голяма част от студентските дългове в Америка.

До колко обаче тя е запазила позициите си сред по-левите избиратели е спорен въпрос. През януари тази година, в момент на отчаяние, тя публично обвини Сандърс, че в разговор на четири очи ѝ е казал, че не мисли за възможно жена да стане президент на САЩ. Нападението бе повече от необичайно - малко преди да обяви кандидатурата си през 2015 г. Сандърс се опитва да убеди именно Уорън да се включи в надпреварата. Сенаторката обаче отказва.

Тази изненадваща атака и постепенното отстъпване от ключови каузи (като универсално здравно осигуряване) отвратиха голяма част от прогресивните гласоподаватели.

Да не говорим, че Уорън не разполага с достатъчно количество меланин в кожата си.

Ейми Клоубъшар

Падението на демократите понякога идва в Средния Запад - на последните избори Тръмп на практика построи "стена" от оцветени в "червено" щати, разделящи Америка на две вертикални половини. Затова екипът на Байдън може да се спре на Ейми Клоубъшар - сенаторката на Минесота, която се ползва с голяма подкрепа именно в този ключов регион.

Изборът може да се възприеме и като отплата - Клоубъшар бе сред кандидат-президентите, които се отказаха в паметния понеделник преди "Супервторник" на 3 март, и подкрепиха Байдън, с което му помогнаха да обърне надпреварата и да си осигури номинацията.

Сенаторката има още един коз в ръкава си - съпругът ѝ изкара COVID-19 и тя ще успее да вложи актуален личен елемент по време на кампанията.

Дотук обаче със суперлативите - също като Уорън тя не е чернокожа. Протестиращите в страната биха имали още едно възражение срещу Клоубъшар - убийството на Джордж Флойд бе извършено именно в щата, чийто интереси тя представлява в Сената.

Вал Демингс

Конгресменката Вал Демингс също е сред лидерите в класирането. Тя е част от законодателния орган на САЩ едва от 2017 г., но бе избрана в комисията, която водеше разследването за имийчмънт на Тръмп.

Първата чернокожа шефка на Полицейското управление на Орландо идва от Флорида - щатът, който винаги е бойна зона между демократите и републиканците и обикновено определя победителят на изборите.

Пречките пред Демингс са, че демократите едва ли ще желаят да обръщат твърде много внимание върху проваленото дело по импийчмънт на Тръмп. Тя също няма кой знае какъв политически опит и не е толкова позната на американската аудитория колкото именитите си опонентки.

Стейси Ейбрамс

Стейси Ейбрамс не е сред големите играчи на американския политически небосклон. Афроамериканката губи надпреварата за губернаторския пост в Джорджия през 2018 г. срещу кандидата на републиканците Браян Кемп. Вместо това обаче става популярна в цялата страна заради критиките си срещу Кемп, който в качеството си на щатски секретар преди изборите отговаря за регистрациите за гласуване. Кемп не зачита регистрацията на 53 000 избиратели месец преди изборите, от които 75 процента са представители на малцинствени групи. В крайна сметка Ейбрамс губи с 50 000 гласа.

След като Байдън разкрива намерението си да избере жена за вицепрезидент тя често е споменава като най-логичният избор. 

Ейбрамс не се притеснява свободно да отговаря на въпроса дали би приела да бъде вицепрезидентка в администрацията на Байдън. В Америка поначало не се гледа с добро око на подобна демонстрация на самоувереност и амбиция.  В интервю за Си Ен Ен тя многозначително заяви, че Байдън трябва да избере вицепрезидентка, "която отговаря на разнообразието на Америка".

И така Байдън покани Ейбрамс по телевизия "Ем Ес Ен Би Си" на едно от корона-интервютата си, в което всички, включително и Ейбрамс, очакваха да я избере за вицепрезидент.

Вместо това обаче той започна да говори за опита ѝ в борбата срещу потискането на избирателите. А по лицето на Ейбрамс се изобразиха всички етапи на скръбта.

Трудно може да си представим, че след подобно интервю Ейбрамс ще бъде избраницата на Байдън. 

Въпреки че разговорът бе проведен преди масовите протести в страната по този начин кандидат-президентът вероятно демонстрира решимостта да избере своята "дясна ръка" самостоятелно, да не допуска вмешателство в този процес. 

Първата жена президент

Титулярът на вицепрезидентския пост е ключов за бъдещето на Америка - който и да победи на изборите през ноември измежду Тръмп и Байдън, той ще е най-възрастният президент в историята на САЩ.

Републиканецът ще е на 74, а демократът - почти на 78 години (има рожден ден на 20 ноември). Вероятността спечелилият да не завърши мандата си е много висока, а тогава той ще бъде заменен от вицепрезидента, който си е избрал.

Затова решението на Байдън е толкова важно. Америка не само може да има първата жена вицепрезидент, а и първата жена президент.

Дано не бъде посочена само и единствено в качеството си на опиум срещу расовите протести.