Португалските авиолинии няма да платят обезщетение на пътник, ухапан от друг пътник, в резултат на което пострадалият изпуска полет.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдицианлно запитване на районен съд в Лисабон.

То гласи:

"Смущаващото реда поведение на пътник, ползващ въздушен транспорт, може да представлява „извънредно обстоятелство“, което да освободи превозвача от задължението му да плати обезщетение за отмяната или голямото закъснение на съответния полет или на следващ полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство."

По силата на задължението си все пак превозвачът трябва да вземе разумни мерки, за да се освободи от плащането на обезщетение, да осигури премаршрутиране на пътниците при първа възможност с други полети - директни или с връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи.

Случаят

Спорът е между пътник и португалската авиокомпания ТАП. Полетът е от Бразилия до Норвегия през Португалия и се е състоял през 2017 г. След като потърпевшият е ухапан в първия етап от пътуването си от друг пътник, полетът е отклонен и самолетът каца принудително в Испания. В резултат полетът закъснял с над 4 часа.

Според регламента на ЕС за правата на пътниците те трябва да получават компенсации от авиокомпанията в размер до 600 евро за отмяна на полети или закъснение над три часа.

От ТАП обаче отказват обезщетение. Превозвачът не удовлетворява искането за компенсация с мотива, че голямото закъснение на съответния полет се дължи на смущаващо реда поведение на пътник, т.е. ухапване, по време на опериран със същия самолет предишен полет.

Що е то „извънредно обстоятелство“?

Според съда това обстоятелство трябва да се квалифицира като „извънредно“ по смисъла на регламента за правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт. Това освобождава превозвача от задължението му за плащане на обезщетение, предвидено в същия регламент.

Съдът припомня, че превозвачът не е длъжен да плати обезщетение на пътниците, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полет с 3 или повече часа при пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са взети всички разумни мерки. Същото важи и когато при настъпване на такива обстоятелства авиокомпанията е взела съобразени с положението мерки, като е използвала всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагала, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет. От превозвача обаче не могат да се изискват жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му.

Ухапването – неприсъщо на упражняването на дейността на превозвача

На първо място, съдът припомня, че като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на регламента за правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, могат да се квалифицират събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни. Такива обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на рискове за сигурността.

След като отбелязва, че смущаващо реда поведение на пътник, довело до отклоняване на самолета, действително застрашава безопасността на съответния полет, съдът приема, от една страна, че разглежданото поведение не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. От друга страна, такова поведение по принцип не може да бъде овладяно от авиокомпанията. Поведението на пътник и реакциите му на исканията на екипажа не са предвидими. На борда и капитанът, и екипажът разполагат само с ограничени средства за овладяване на такова поведение.

Съдът обаче уточнява, че не би могло да се приеме, че разглежданото поведение се намира извън ефективния контрол на съответния превозвач. Съответно то не би могло да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, ако се установи, че той е допринесъл за това поведение или е бил в състояние да го предвиди и да вземе подходящи мерки, когато това е било възможно, без значителни последици за протичането на полета, като се основе на предупредителните признаци за такова поведение. Такъв би могъл да бъде по-специално случаят, когато компанията качва на борда пътник, показващ разстройство на поведението още преди и дори по време на качването на борда.

На второ място, съдът уточнява, че все пак има вариант превозвачът да се освободи от задължението да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет. Но той трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, засегнало опериран от самия него със същия самолет полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващ полет. Това трябва да бъде преценено от националната юрисдикция с оглед на фактите, с които тя разполага, по-специално като вземе предвид начина на използване на съответния самолет.

На трето място, съдът приема, че при настъпването на „извънредно обстоятелство“ въздушният превозвач, възнамеряващ да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците, трябва да използва всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност. Едно от условията е да потърси други полети - директни или с връзка, евентуално оперирани от други превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като следващия полет на съответния превозвач.

Следователно не може да се приеме, че превозвачът е използвал всички средства, с които разполага, когато само е предложил премаршрутиране на пътник към крайната му дестинация със следващия опериран от самия него полет, пристигащ на следващия ден спрямо първоначално предвиденото, освен ако не е имало нито едно свободно място на друг полет -  директен или с връзка, позволяващ на пътника да достигне крайната дестинация по-рано от следващия полет на съответния превозвач, или ако извършването на такова премаршрутиране представлява за този превозвач жертва, непоносима с оглед на капацитета на предприятието му към съответния момент.