Article_top

„И бебетата го познаваха и го обичаха, и старците го познаваха и го обичаха…“, казва Татяна Лолова за Георги Парцалев.

На 16 юни се навършват 95 години от рождението на актьора, живял с мечта за свобода, която настъпва у нас броени дни след неговата смърт на 31 октомври 1989 г. Годишнината от рождението му ще бъде отбелязана със своеобразно освобождение – от клюките по негов адрес, равни на славата, която го съпътстваше. На българския пазар излиза биографичната книга „Хамлет от град Левски“, в която авторът ѝ Георги Тошев разказва историята на актьора и търси истината зад някои митове. 

Георги Парцалев е от най-големите самоуки актьори, излизали на българската сцена. Звездата му изгрява в казармата; става трудовак, след като е лишен от студентски права в петата си година в Медицинския факултет на Софийския университет. Георги Тошев посочва, че Парцалев не е изключен, а прекъсва обучението си поради болест и изостанали изпити. Двамата с Енчо Багаров стават прочута двойка в Театъра на трудовата повинност. Парцалев е поканен в Сатирата при основаването на театъра, месеци по-рано е готова справката от Държавна сигурност за изселването му от столицата. Едно от основанията е, че „разработваният обект е уволнен от Ансамбъла на трудовата повинност като вражески елемент“. Всъщност, отбелязва Тошев, ансамбълът е разформирован, а от ДС напомнят, че „при усложнена обстановка обектът е годен за остра вражеска дейност“.

В Сатирата Парцалев първоначално няма самочувствие, не се чувства на мястото си. Чуди се дали да не кандидатства в ДВТУ, но проф. Кръстьо Мирски го разубеждава - казва му, че ще развали всичко, което носи у себе си. Още първата му поява на сцената предизвиква фурор сред публиката, макар и тази поява да е епизодична – в „Баня“, пиеса на Маяковски.

Георги Парцалев не е оставил много интервюта, но в книгата е включено единственото по-пространно интервю на актьора от 1983 г., отпечатано в сп. „Отечество”. Разговора води Мария Незнакомова.

Цитирани са някои от най-интересните изказвания на актьора, сред които и огорчението му, че така и не му се пада мечтаната роля – на Дон Кихот. В книгата се твърди, че е заради нетрадиционната му сексуалност. Тъкмо заради нея бил следен от ДС. Георги Тошев публикува донесения от досието на актьора. Много от тях звучат като клюки.

„Донос на Агент Самуил: Опитах се веднъж да проведа разговор с Парцалев на политическа тема, но той много умело отклони разговора. Изобщо мълчалив. Обажда се много рядко. И винаги остро и жлъчно.“

„Информатор Михайловски: Парцалев е поканил неведнъж неговия източник на чашка в компания и търси близостта му. В двора на Летния ломски театър определени лица обсъждат връзките на Тито с американците, нарастващата роля на Никита Хрушчов в Съветския съюз и как привържениците на Сталин един по един поемат по пътя на сенките.“

„Информатор Маяковски: Относно изказванията и поведението на трудоваци и щатни от Сатирата на Главно управление трудова повинност цитира свой източник с предположението, че Георги Парцалев е педераст. Източникът не е виждал Парцалев да се движи с жени или да търси такава компания.“

Книгата събира много детайли от живота на Георги Парцалев – от дете до последните му дни. Поместен е изключително богат снимков материал. Цитирани са изказвания за актьора от редица негови колеги през годините. Приложен е пълен списък на неговите театрални и филмови роли.

„Тази книга е едно от най-трудните ми пътувания в професионалния ми живот. Разбрах, че всъщност нищо не знаем за Георги Парцалев. Това издание набляга на живота и ролите му; то е опит да се подреди и обясни случилото се“, казва Георги Тошев.

Книгата „Хамлет от град Левски“ ще бъде представен на 18 юни в Сатиричния театър. Събитието ще се проведе в съответствие с противоепидемичните мерки до изчерпването на допустимите 50% места в залата. Входът ще бъде с безплатни пропуски, които могат да се получават на касата на Сатиричния театър от 15 юни, понеделник. На премиерата ще бъде представен и пълнометражният документален филм на Георги Тошев за Георги Парцалев „Рицарят на смеха“.

Предлагаме ви откъс от биографичното издание, предоставен на „Площад Славейков“ от изд. „Книгомания“.

Вредният елемент

Живея не за себе си, а за хората…
Карам ги да бъдат оптимисти, да
вярват в доброто, в съвършенството,
да приемат различното.

Годините в София са времето, в което актьорът успява да се отърси от своята свенливост и да заживее спокойно с голямата тайна, която години наред старателно крие. Парцалев харесвал мъже. В годините на развиващия се социализъм само мисълта за това действала потискащо, защото според държавата хомосексуализмът бил болест. Но как човек да върви срещу собствената си природа? С какво е виновен, че тръпката е различна от тази на неговите приятели? В миналото си забранявал всеки срамежлив поглед към красиви момчета в училище и на улицата и тази негова емоционалност го обричала на самота.

Сцената обаче го направила известен, превърнал се в самостоятелен мъж и достигнал възраст, в която можел да живее без угризения. Спорадичните контакти с момичета в младостта му, мечтите за семейство и деца не променили същността на Георги, по-скоро му помогнали да осъзнае кой е неговият път. И че не бива да се срамува от него.

Петдесетте години са особено сложни за хората с различна сексуалност не само в България, но и в целия социалистически лагер. По съветски образец у нас по това време се въвежда със законова рамка преследването на хомосексуалистите. През 1951 година вече действат нови Наказателен и Наказателнопроцесуален кодекс. Присъждат се три години лишаване от свобода за неправилна сексуална ориентация. Настъпват трудни години за Парцалев, той е принуден да се крие от властта.

Пред приятеля си от детството Иван Келиванов споделя, че смята да се ожени за известна диригентка. До брак обаче не се стига и актьорът се затваря в себе си.

Из досието на Парцалев:

В Руския клуб Парцалев каза, че всички шофьори го познават. Понеже много често се вози с таксита и по негово мнение повечето били от ДС. Тази вечер ще се съберем у Калоянчев по повод награждаването му, а в събота същите хора са поканени у Парцалев, за да гледаме предаването по телевизията. Последният отскоро има телевизор. Самочувствието му е много голямо.

Разполага почти винаги с пари и всяка вечер се прибира късно. Посещава заведения. Често при него сядали непознати хора и го заговаряли. Обикновено общува с млади момчета, които се обръщат към него с „Жоро“ или „Пацо“.

Георги Парцалев вече е получил официален отказ за софийско жителство. Сменил е няколко квартири и ще продължи да ги сменя. От първото дело срещу хора с различна сексуална ориентация го делят няколко години.

МИХАИЛ ГРУЕВ, председател на ДАА: Първото голямо дело срещу хомосексуалисти в България е от 1964 година. Идеята на властта е да се съберат предимно интелектуалци, които да бъдат ударени публично и да бъдат извадени за назидание. Георги Парцалев се споменава сред част от обвиняемите като свидетел на защитата. Но не е известно дали той се е явявал по това дело. По всяка вероятност – не. Случаят с Георги Парцалев е по-особен, защото към 1964 година той вече е популярен актьор, с име от национална величина. И властта все пак решава, че няма полза от слагането на такива имена сред обвиняемите, включително Емил Димитров и други такива.

СЛАВЧО ПЕЕВ: В театъра Парцалев никога не си позволи да парадира със своята сексуалност или да се закача с някого.

ПЕТЪР БРЕЗИЦКИ, иконом на Парцалев: Никога околo него по мое време не са се въртели каквито и да е момченца. С мен той се държеше като със син. Като с най-добрия си приятел. Никакви помисли. И много съм се дразнил от всичко, което се изписа в жълтата преса, „последния мъж на Парцалев“, какви ли не глупости чух през тези 30 години, откакто го няма.

ЛАТИНКА ПЕТРОВА: Много е интимно това, което знам, но той беше ощетен от природата. Мълчеше на тази тема. Всичко ми разказа… Той нямаше любов, не срещна човека, с когото да е щастлив… Светът не се гневи на това нещо… Но при него беше в такова време, в такава държава и хората отиваха при него заради парите, заради името му… Той не можа да повярва в истинската тръпка, не изпита истинската любов и да се зарадва на такова нещо.

Георги Парцалев е свален от отчет по Дело № 36018 след година. Материалите обаче продължават да се ползват от партийни комитети от Софийското градско управление на МВР, от районни управления, агенти с разни имена продължават да рапортуват за особените връзки на актьора.

СТОЯНКА МУТАФОВА: Никога не сме говорели за това, но усещах, че иска да ми сподели своята тайна. Беше самотен. Не оставаше дълго с колегите. Предпочиташе да прекарва времето си със свои приятели. Никога не омеша професионалния с приятелския си кръг. Джентълмен. Не познавам много като него. Не ме е занимавал с глупости – битовизми, лични истории. Държеше да сме заедно като партньори на сцената, на екрана. Знам, че много му тежеше, че не е като другите. Като повечето, но беше повече мъж от много „истински“ мъже.

След смъртта на Енчо Багаров, за когото също се говорело, че е бил доста близък с Парцалев, Мутафова останала дългогодишна партньорка на актьора не само в театъра, но и на естрадния подиум.

Имало общо три широко известни и скандални дела срещу изявени хомосексуалисти в България, две от тях през 60-те години и едно през 1974-та. Режимът обявил тези хора за обществено опасни, подриващи здравия социалистически морал. Подразбирало се, че котилото на „вредните елементи“ според тогавашната лексика са хората на изкуството, науката и образованието. С други думи, културният елит се считал за ненадежден.
През 1963 година група мъже с фини маниери, облечени пъстро и предизвикателно, дефилират по централни софийски улици. В основата на акцията са артисти от Музикалния театър, сред които е и Георги Парцалев. Комунистическата власт е шокирана, съобщава се за „ярка и неприкрита проява срещу народната власт“.

„Той не беше анархистично настроен. В него имаше някакъв свят. Неговият живот беше затворен само за най-близките от компанията“, разказва д-р Никола Пъдев, близък приятел на актьора.

При закрити врати, но с пропаганден шум през юли 1964 година в София започнало дело срещу 26 хомосексуални мъже на различна възраст. Техният социален профил бил различен, но е факт, че сред тях имало културни дейци, някои били семейни.

Из обвинителния акт: Много от тях поддържат извратени полови връзки с временно пребиваващи в страната чужденци, предимно от капиталистическите страни. В резултат на което венерическите заболявания в София показват едно, макар и не тревожно, но все пак необичайно за нашата здравна действителност увеличение.

Георги Парцалев не е бил сред обвинените, но мълвата го свързала с процеса в съзнанието на хората. Никой не опровергал публично тази лъжа, напротив, тръгнал градски фолклор с крилата фраза, преписвана на актьора: „Какви хора сте вие бе, другари съдии! Оправихте България, та седнахте да се занимавате с наш’те дупетии!“

СТОЯНКА МУТАФОВА: Това стигна до него. Измъчваше го. Хората приказваха. Той беше всенароден любимец и не се чувстваше добре с клюките по негов адрес. Държа се достойно дори когато завистници ги разпространиха в театъра и той знаеше, че се шушука по коридорите. Георги беше силен човек. Не падна до тяхното ниво. Продължаваше да работи. Хората го обичаха!

Според Мутафова някои режисьори не смеели да разпределят Парцалев за големи роли в класически пиеси, за да не ги обвинят, че правят чрез него пропаганда на упадъчни течения. Истината за сексуалните влечения на актьора, естествено, задействала Държавна сигурност, службите се интересували от него, особено когато пътувал зад граница с театъра и на снимки в чужбина. Чест му прави обаче, че въпреки натиска, на който бил подложен заради своята сексуалност, актьорът отхвърля всякакви опити да бъде вербуван като доносник. За разлика от други уважавани интелектуалци хомосексуалисти, които сключват сделка с ДС за „спокоен живот“ и пишат доклади за свои колеги, които не споделяли комунистическите идеали.

„Георги си остана чист човек. Почтен. Не можеше да бъде купен, но знаеше, че отказът от сътрудничество ще му струва скъпо“, разказва д-р Пъдев.

И наистина му струвало скъпо. Простил се с възможността да изиграе Дон Кихот.

Веднъж в кабинета на директора на Сатирата се обсъждали предстоящите постановки, станало дума на кой актьор ще бъде възложена ролята на идалгото. Един от драматурзите деликатно се намесил: „Как педераст ще изиграе великия герой на Сервантес?!“ И разговорът за Парцалев приключил.

Когато разпределението било окачено на таблото в театъра, всички артисти от бъдещия спектакъл изказали лично съчувствие на Парцалев. Защото за тях той бил Дон Кихот.

Актьорът тежко преживял поредната демонстрация на пренебрежение, бил нанесен тежък удар върху кариерата му. След това несправедливо унижение той се дистанцирал от артистичните компании, създавайки свой дискретен приятелски кръг. Продължил да се грижи за своите родители.

Мнозина твърдят, че Георги се ползвал с протекция от най-високо място. Споменавало се името на Цола Драгойчева, една от важните фигури в ЦК на БКП. Известно е, че нейният син, професор Драгойчев, бил сред изявените софийски хомосексуалисти. За кратко Парцалев наистина се появява в неговата компания, но кинокритикът Атанас Свиленов, който е сред подсъдимите по делото срещу хомосексуалистите през 60-те години, е категоричен, че това е било случайност. Парцалев и Драгойчев не са били близки приятели и са се движели в различни компании.

АТАНАС СВИЛЕНОВ: Георги Парцалев не обичаше шумните компании. Той странеше от този елитен кръг на интелектуалци, които се събирахме най-често по частни домове, защото не се чувствахме спокойни на обществени места. Като актьор с голяма натовареност той нямаше и много време за излизания и гости. Обикаляше страната с шоу програми, снимаше или играеше в театъра. Беше деликатен и много срамежлив човек.

Животът на Парцалев се разделя на две – тайната, която вече е публична, за неговата сексуалност, и артистичната му кариера, която често умишлено била игнорирана от комунистическите другари. За тях той бил „извън правилния път“, но пък от друга страна, нуждаели се от него като любимец на широките народни маси. Въпреки отказа официално да сътрудничи на Държавна сигурност Георги бил държан под око от службите, за което свидетелства самият той.

ПАРЦАЛЕВ: Днес пак моят човек е по петите ми. Слухти. Следи ме. Разпитва хора от кооперацията и театъра. Души. Какво ли толкова търси? Не разбра ли след толкова години, че аз съм ясен и лесно проследим. Знае къде живея, с кого живея, къде работя и къде пътувам. Какво още му е нужно?

Факт е, че още от 50-те години до деня на смъртта му т. нар. отговорник за Парцалев в ДС бил неотлъчно по петите му. Въпросният офицер днес е пенсионер. По ирония на съдбата той също е от гр. Левски, където все още живее със семейството си и категорично отказва да разкаже за онези години. Срамува се. От уважение към близките му няма да разкрия неговото име. Ето единственото писмено свидетелство, което ни предостави за книгата.

Донесение: 8 март 1973 година. П. пак се среща с А. Пушат вносни цигари. Червени. Май са „Марлборо“. Подарени от чуждестранния гражданин К. С. Той ги купува от "Кореком". П. има отношение с лицето. Няма свидетелства това да са сексуални отношения. По-скоро приятелски. Не е ясно откъде се познават. Разговарят на руски език. Лицето не го владее добре. П.– също!

***

Вчера П. излезе от Сатирата веднага след представлението. В Унгарския ресторант на ул. „Раковски“ го чакаше Р. Р. и В. А. Вечеряха. Пушеха американски цигари и пиеха уиски. Сметката плати П. Р. Р. му подари скъп одеколон, донесен от чужбина. След това тримата продължиха в квартирата на П. Гостите си тръгнаха към 2 часа след полунощ с такси. Още около час след тях у П. светеше.

Унизително инфантилни са донесенията за Парцалев в ДС, част от тях са запазени, други – унищожени. Естествено те не дават сериозна информация за живота на актьора, по-скоро скицират неговото всекидневие, което с нищо не се отличава от всекидневието на повечето му колеги.

Латинка Петрова си спомня, че Парцалев никога не интриганства срещу колегите си. Тя споделя, че на сцената актьорът е фурия, но в живота – кротък. „Не влизаше в клюки и интриги. Идваше достолепен. Минаваше си текста. Пускаше една-две лакърдии за свежест и излизаше на спектакъл.“

СЛАВЧО ПЕЕВ: Доносниците бяха сред нас, от артистите. Но имахме вътрешно наблюдение сред артистите, но така може би беше и по-добре, защото ние бяхме приятели с тях. А те са били задължени да пишат. И те не бяха слаби артисти. Двама души, които не бива сега да ги будим, но всички знаехме кои са и се държахме с тях добре и те ни отговаряха със същото.

Агент Самуил донася: …относно изборите Парцалев разказал виц за габровеца: „Пени се, не пени, ще те ям, пари съм давал. Така и народът, иска - не иска, трябва да избира онези депутати, които му наложат.“

***

В театъра се проведе събрание за самооблагането. Общото настроение е, че не са съгласни с това мероприятие, но се примиряват. Парцалев се изказа иронизиращо: „Какво искате бе, с тези пари ще ви направя водопровод, паваж, канализация, да вземат 5 процента.“

***

По време на турнето особено впечатление правеше с кучето си, което хранеше по ресторантите, като му поръчваше отделно пържоли и кебапчета и заявяваше публично: „По-добре да си куче на Парцалев, отколкото да си човек трудящ!“

ЛАТИНКА ПЕТРОВА: Той ги усещаше, знаеше кои го клепат с доноси, но просто отсичаше: „Ченге!“ И с това приключваше. Беше наясно с тези неща, но кройката му беше такава, че не се хващаше. Него го болеше, че дълго време не му даваха звание. И то е по известни причини.

Из доносите:
Имаме данни, че граждани от родния му край са се възмущавали, че го лансират в такова културно учреждение като Сатиричния театър.

Петър Брезицки е икономът на Парцалев през последните пет години от живота на актьора. Той е най-довереният му човек. Добре приет от леля Веска. Момче за всичко – шофьор, иконом, техническо лице по време на участията, дори мениджър, когато се налага. За отношенията между двамата се носят легенди, но Брезицки е категоричен, че винаги е бил за Парцалев като син. Преди това Петър работи в екипа на естрадната звезда Емил Димитров като озвучител.

ПЕТЪР БРЕЗИЦКИ: Парцалев знаеше, че го следят още от първите години, когато е създаден Сатиричният театър. Никога не сме обсъждали това. Само ми даваше знаци да не говоря по теми, които могат да ми навредят. Живееше с майка си и баща си, грижеше се за тях. Аз помагах. Като отивах сутрин, пазарувах. Баба Веса готвеше. Баща му беше с три инсулта и нямаше как да помага в последните години. Може би родителите му са знаели, че го следят, но се бяха примирили. Синът им беше обичан от народа и трън в очите на управляващите.

Брезицки е категоричен, че звездата на Сатиричния театър е имал прекрасни отношения с повечето си колеги. Особено с дамите, които оценявали галантния му стил на общуване и кавалерството му. Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Невена Коканова, Златина Дончева и Латинка Петрова били сред най-близките. Катя Паскалева и Виолета Донева – също. Парцалев имал щастливо приятелство и с Лили Иванова, с която често излизали на една сцена.

ПАРЦАЛЕВ, 1975 година: Тя ме разбира без думи. Има чувство за хумор и е много концентрирана върху работата си. Няма приятели, защото също като мен е била често предавана. Но Лили е прекрасен и щедър човек. Караме се само за това кой да плати сметката, но тя не пие алкохол и яде малко като врабче. Така че я надвивах в тази битка с келнерите.

За Лили Иванова Георги е най-добрият български актьор на всички времена!

ЛИЛИ ИВАНОВА: Етичен, талантлив, щедър. Никога не съм го чула да коментира другите. Шегуваше се само със собствените си недостатъци. Беше наблюдателен и чувствителен. Не му беше лесно, защото знаеше, че другарите не му прощаваха таланта и това, че е различен от тях.

Въпреки добрите чувства един към друг през 1968 година естрадната прима върнала снимка с автограф на актьора след скандал. Парцалев бил много учуден, когато получил по пощата обратно черно-бяла снимка, датирана от 13 ноември 1968 година с посвещение: „На Лили с много обич и пожелание за много щастие! Твой Жоро!“ След като се сдърпали на едно участие, Лили Иванова му я върнала.

Ревност тресе и Стоянка Мутафова, дългогодишна сценична партньорка на Парцалев в театъра, киното и естрадата. Не е тайна, че Георги бил покорен истински от красотата и таланта на Невена Коканова, двамата с нея били близки. Сцената и киното не ги срещали толкова често, колкото вечерите на червено вино и американски цигари. Според някои Невена била последната жена, която успява да омагьоса Парцалев.

"Площад Славейков"

 

„И бебетата го познаваха и го обичаха, и старците го познаваха и го обичаха…“, казва Татяна Лолова за Георги Парцалев.

На 16 юни се навършват 95 години от рождението на актьора, живял с мечта за свобода, която настъпва у нас броени дни след неговата смърт на 31 октомври 1989 г. Годишнината от рождението му ще бъде отбелязана със своеобразно освобождение – от клюките по негов адрес, равни на славата, която го съпътстваше. На българския пазар излиза биографичната книга „Хамлет от град Левски“, в която авторът ѝ Георги Тошев разказва историята на актьора и търси истината зад някои митове. 

Георги Парцалев е от най-големите самоуки актьори, излизали на българската сцена. Звездата му изгрява в казармата; става трудовак, след като е лишен от студентски права в петата си година в Медицинския факултет на Софийския университет. Георги Тошев посочва, че Парцалев не е изключен, а прекъсва обучението си поради болест и изостанали изпити. Двамата с Енчо Багаров стават прочута двойка в Театъра на трудовата повинност. Парцалев е поканен в Сатирата при основаването на театъра, месеци по-рано е готова справката от Държавна сигурност за изселването му от столицата. Едно от основанията е, че „разработваният обект е уволнен от Ансамбъла на трудовата повинност като вражески елемент“. Всъщност, отбелязва Тошев, ансамбълът е разформирован, а от ДС напомнят, че „при усложнена обстановка обектът е годен за остра вражеска дейност“.

В Сатирата Парцалев първоначално няма самочувствие, не се чувства на мястото си. Чуди се дали да не кандидатства в ДВТУ, но проф. Кръстьо Мирски го разубеждава - казва му, че ще развали всичко, което носи у себе си. Още първата му поява на сцената предизвиква фурор сред публиката, макар и тази поява да е епизодична – в „Баня“, пиеса на Маяковски.

Георги Парцалев не е оставил много интервюта, но в книгата е включено единственото по-пространно интервю на актьора от 1983 г., отпечатано в сп. „Отечество”. Разговора води Мария Незнакомова.

Цитирани са някои от най-интересните изказвания на актьора, сред които и огорчението му, че така и не му се пада мечтаната роля – на Дон Кихот. В книгата се твърди, че е заради нетрадиционната му сексуалност. Тъкмо заради нея бил следен от ДС. Георги Тошев публикува донесения от досието на актьора. Много от тях звучат като клюки.

„Донос на Агент Самуил: Опитах се веднъж да проведа разговор с Парцалев на политическа тема, но той много умело отклони разговора. Изобщо мълчалив. Обажда се много рядко. И винаги остро и жлъчно.“

„Информатор Михайловски: Парцалев е поканил неведнъж неговия източник на чашка в компания и търси близостта му. В двора на Летния ломски театър определени лица обсъждат връзките на Тито с американците, нарастващата роля на Никита Хрушчов в Съветския съюз и как привържениците на Сталин един по един поемат по пътя на сенките.“

„Информатор Маяковски: Относно изказванията и поведението на трудоваци и щатни от Сатирата на Главно управление трудова повинност цитира свой източник с предположението, че Георги Парцалев е педераст. Източникът не е виждал Парцалев да се движи с жени или да търси такава компания.“

Книгата събира много детайли от живота на Георги Парцалев – от дете до последните му дни. Поместен е изключително богат снимков материал. Цитирани са изказвания за актьора от редица негови колеги през годините. Приложен е пълен списък на неговите театрални и филмови роли.

„Тази книга е едно от най-трудните ми пътувания в професионалния ми живот. Разбрах, че всъщност нищо не знаем за Георги Парцалев. Това издание набляга на живота и ролите му; то е опит да се подреди и обясни случилото се“, казва Георги Тошев.

Книгата „Хамлет от град Левски“ ще бъде представен на 18 юни в Сатиричния театър. Събитието ще се проведе в съответствие с противоепидемичните мерки до изчерпването на допустимите 50% места в залата. Входът ще бъде с безплатни пропуски, които могат да се получават на касата на Сатиричния театър от 15 юни, понеделник. На премиерата ще бъде представен и пълнометражният документален филм на Георги Тошев за Георги Парцалев „Рицарят на смеха“.

Предлагаме ви откъс от биографичното издание, предоставен на „Площад Славейков“ от изд. „Книгомания“.

Вредният елемент

Живея не за себе си, а за хората…
Карам ги да бъдат оптимисти, да
вярват в доброто, в съвършенството,
да приемат различното.

Годините в София са времето, в което актьорът успява да се отърси от своята свенливост и да заживее спокойно с голямата тайна, която години наред старателно крие. Парцалев харесвал мъже. В годините на развиващия се социализъм само мисълта за това действала потискащо, защото според държавата хомосексуализмът бил болест. Но как човек да върви срещу собствената си природа? С какво е виновен, че тръпката е различна от тази на неговите приятели? В миналото си забранявал всеки срамежлив поглед към красиви момчета в училище и на улицата и тази негова емоционалност го обричала на самота.

Сцената обаче го направила известен, превърнал се в самостоятелен мъж и достигнал възраст, в която можел да живее без угризения. Спорадичните контакти с момичета в младостта му, мечтите за семейство и деца не променили същността на Георги, по-скоро му помогнали да осъзнае кой е неговият път. И че не бива да се срамува от него.

Петдесетте години са особено сложни за хората с различна сексуалност не само в България, но и в целия социалистически лагер. По съветски образец у нас по това време се въвежда със законова рамка преследването на хомосексуалистите. През 1951 година вече действат нови Наказателен и Наказателнопроцесуален кодекс. Присъждат се три години лишаване от свобода за неправилна сексуална ориентация. Настъпват трудни години за Парцалев, той е принуден да се крие от властта.

Пред приятеля си от детството Иван Келиванов споделя, че смята да се ожени за известна диригентка. До брак обаче не се стига и актьорът се затваря в себе си.

Из досието на Парцалев:

В Руския клуб Парцалев каза, че всички шофьори го познават. Понеже много често се вози с таксита и по негово мнение повечето били от ДС. Тази вечер ще се съберем у Калоянчев по повод награждаването му, а в събота същите хора са поканени у Парцалев, за да гледаме предаването по телевизията. Последният отскоро има телевизор. Самочувствието му е много голямо.

Разполага почти винаги с пари и всяка вечер се прибира късно. Посещава заведения. Често при него сядали непознати хора и го заговаряли. Обикновено общува с млади момчета, които се обръщат към него с „Жоро“ или „Пацо“.

Георги Парцалев вече е получил официален отказ за софийско жителство. Сменил е няколко квартири и ще продължи да ги сменя. От първото дело срещу хора с различна сексуална ориентация го делят няколко години.

МИХАИЛ ГРУЕВ, председател на ДАА: Първото голямо дело срещу хомосексуалисти в България е от 1964 година. Идеята на властта е да се съберат предимно интелектуалци, които да бъдат ударени публично и да бъдат извадени за назидание. Георги Парцалев се споменава сред част от обвиняемите като свидетел на защитата. Но не е известно дали той се е явявал по това дело. По всяка вероятност – не. Случаят с Георги Парцалев е по-особен, защото към 1964 година той вече е популярен актьор, с име от национална величина. И властта все пак решава, че няма полза от слагането на такива имена сред обвиняемите, включително Емил Димитров и други такива.

СЛАВЧО ПЕЕВ: В театъра Парцалев никога не си позволи да парадира със своята сексуалност или да се закача с някого.

ПЕТЪР БРЕЗИЦКИ, иконом на Парцалев: Никога околo него по мое време не са се въртели каквито и да е момченца. С мен той се държеше като със син. Като с най-добрия си приятел. Никакви помисли. И много съм се дразнил от всичко, което се изписа в жълтата преса, „последния мъж на Парцалев“, какви ли не глупости чух през тези 30 години, откакто го няма.

ЛАТИНКА ПЕТРОВА: Много е интимно това, което знам, но той беше ощетен от природата. Мълчеше на тази тема. Всичко ми разказа… Той нямаше любов, не срещна човека, с когото да е щастлив… Светът не се гневи на това нещо… Но при него беше в такова време, в такава държава и хората отиваха при него заради парите, заради името му… Той не можа да повярва в истинската тръпка, не изпита истинската любов и да се зарадва на такова нещо.

Георги Парцалев е свален от отчет по Дело № 36018 след година. Материалите обаче продължават да се ползват от партийни комитети от Софийското градско управление на МВР, от районни управления, агенти с разни имена продължават да рапортуват за особените връзки на актьора.

СТОЯНКА МУТАФОВА: Никога не сме говорели за това, но усещах, че иска да ми сподели своята тайна. Беше самотен. Не оставаше дълго с колегите. Предпочиташе да прекарва времето си със свои приятели. Никога не омеша професионалния с приятелския си кръг. Джентълмен. Не познавам много като него. Не ме е занимавал с глупости – битовизми, лични истории. Държеше да сме заедно като партньори на сцената, на екрана. Знам, че много му тежеше, че не е като другите. Като повечето, но беше повече мъж от много „истински“ мъже.

След смъртта на Енчо Багаров, за когото също се говорело, че е бил доста близък с Парцалев, Мутафова останала дългогодишна партньорка на актьора не само в театъра, но и на естрадния подиум.

Имало общо три широко известни и скандални дела срещу изявени хомосексуалисти в България, две от тях през 60-те години и едно през 1974-та. Режимът обявил тези хора за обществено опасни, подриващи здравия социалистически морал. Подразбирало се, че котилото на „вредните елементи“ според тогавашната лексика са хората на изкуството, науката и образованието. С други думи, културният елит се считал за ненадежден.
През 1963 година група мъже с фини маниери, облечени пъстро и предизвикателно, дефилират по централни софийски улици. В основата на акцията са артисти от Музикалния театър, сред които е и Георги Парцалев. Комунистическата власт е шокирана, съобщава се за „ярка и неприкрита проява срещу народната власт“.

„Той не беше анархистично настроен. В него имаше някакъв свят. Неговият живот беше затворен само за най-близките от компанията“, разказва д-р Никола Пъдев, близък приятел на актьора.

При закрити врати, но с пропаганден шум през юли 1964 година в София започнало дело срещу 26 хомосексуални мъже на различна възраст. Техният социален профил бил различен, но е факт, че сред тях имало културни дейци, някои били семейни.

Из обвинителния акт: Много от тях поддържат извратени полови връзки с временно пребиваващи в страната чужденци, предимно от капиталистическите страни. В резултат на което венерическите заболявания в София показват едно, макар и не тревожно, но все пак необичайно за нашата здравна действителност увеличение.

Георги Парцалев не е бил сред обвинените, но мълвата го свързала с процеса в съзнанието на хората. Никой не опровергал публично тази лъжа, напротив, тръгнал градски фолклор с крилата фраза, преписвана на актьора: „Какви хора сте вие бе, другари съдии! Оправихте България, та седнахте да се занимавате с наш’те дупетии!“

СТОЯНКА МУТАФОВА: Това стигна до него. Измъчваше го. Хората приказваха. Той беше всенароден любимец и не се чувстваше добре с клюките по негов адрес. Държа се достойно дори когато завистници ги разпространиха в театъра и той знаеше, че се шушука по коридорите. Георги беше силен човек. Не падна до тяхното ниво. Продължаваше да работи. Хората го обичаха!

Според Мутафова някои режисьори не смеели да разпределят Парцалев за големи роли в класически пиеси, за да не ги обвинят, че правят чрез него пропаганда на упадъчни течения. Истината за сексуалните влечения на актьора, естествено, задействала Държавна сигурност, службите се интересували от него, особено когато пътувал зад граница с театъра и на снимки в чужбина. Чест му прави обаче, че въпреки натиска, на който бил подложен заради своята сексуалност, актьорът отхвърля всякакви опити да бъде вербуван като доносник. За разлика от други уважавани интелектуалци хомосексуалисти, които сключват сделка с ДС за „спокоен живот“ и пишат доклади за свои колеги, които не споделяли комунистическите идеали.

„Георги си остана чист човек. Почтен. Не можеше да бъде купен, но знаеше, че отказът от сътрудничество ще му струва скъпо“, разказва д-р Пъдев.

И наистина му струвало скъпо. Простил се с възможността да изиграе Дон Кихот.

Веднъж в кабинета на директора на Сатирата се обсъждали предстоящите постановки, станало дума на кой актьор ще бъде възложена ролята на идалгото. Един от драматурзите деликатно се намесил: „Как педераст ще изиграе великия герой на Сервантес?!“ И разговорът за Парцалев приключил.

Когато разпределението било окачено на таблото в театъра, всички артисти от бъдещия спектакъл изказали лично съчувствие на Парцалев. Защото за тях той бил Дон Кихот.

Актьорът тежко преживял поредната демонстрация на пренебрежение, бил нанесен тежък удар върху кариерата му. След това несправедливо унижение той се дистанцирал от артистичните компании, създавайки свой дискретен приятелски кръг. Продължил да се грижи за своите родители.

Мнозина твърдят, че Георги се ползвал с протекция от най-високо място. Споменавало се името на Цола Драгойчева, една от важните фигури в ЦК на БКП. Известно е, че нейният син, професор Драгойчев, бил сред изявените софийски хомосексуалисти. За кратко Парцалев наистина се появява в неговата компания, но кинокритикът Атанас Свиленов, който е сред подсъдимите по делото срещу хомосексуалистите през 60-те години, е категоричен, че това е било случайност. Парцалев и Драгойчев не са били близки приятели и са се движели в различни компании.

АТАНАС СВИЛЕНОВ: Георги Парцалев не обичаше шумните компании. Той странеше от този елитен кръг на интелектуалци, които се събирахме най-често по частни домове, защото не се чувствахме спокойни на обществени места. Като актьор с голяма натовареност той нямаше и много време за излизания и гости. Обикаляше страната с шоу програми, снимаше или играеше в театъра. Беше деликатен и много срамежлив човек.

Животът на Парцалев се разделя на две – тайната, която вече е публична, за неговата сексуалност, и артистичната му кариера, която често умишлено била игнорирана от комунистическите другари. За тях той бил „извън правилния път“, но пък от друга страна, нуждаели се от него като любимец на широките народни маси. Въпреки отказа официално да сътрудничи на Държавна сигурност Георги бил държан под око от службите, за което свидетелства самият той.

ПАРЦАЛЕВ: Днес пак моят човек е по петите ми. Слухти. Следи ме. Разпитва хора от кооперацията и театъра. Души. Какво ли толкова търси? Не разбра ли след толкова години, че аз съм ясен и лесно проследим. Знае къде живея, с кого живея, къде работя и къде пътувам. Какво още му е нужно?

Факт е, че още от 50-те години до деня на смъртта му т. нар. отговорник за Парцалев в ДС бил неотлъчно по петите му. Въпросният офицер днес е пенсионер. По ирония на съдбата той също е от гр. Левски, където все още живее със семейството си и категорично отказва да разкаже за онези години. Срамува се. От уважение към близките му няма да разкрия неговото име. Ето единственото писмено свидетелство, което ни предостави за книгата.

Донесение: 8 март 1973 година. П. пак се среща с А. Пушат вносни цигари. Червени. Май са „Марлборо“. Подарени от чуждестранния гражданин К. С. Той ги купува от "Кореком". П. има отношение с лицето. Няма свидетелства това да са сексуални отношения. По-скоро приятелски. Не е ясно откъде се познават. Разговарят на руски език. Лицето не го владее добре. П.– също!

***

Вчера П. излезе от Сатирата веднага след представлението. В Унгарския ресторант на ул. „Раковски“ го чакаше Р. Р. и В. А. Вечеряха. Пушеха американски цигари и пиеха уиски. Сметката плати П. Р. Р. му подари скъп одеколон, донесен от чужбина. След това тримата продължиха в квартирата на П. Гостите си тръгнаха към 2 часа след полунощ с такси. Още около час след тях у П. светеше.

Унизително инфантилни са донесенията за Парцалев в ДС, част от тях са запазени, други – унищожени. Естествено те не дават сериозна информация за живота на актьора, по-скоро скицират неговото всекидневие, което с нищо не се отличава от всекидневието на повечето му колеги.

Латинка Петрова си спомня, че Парцалев никога не интриганства срещу колегите си. Тя споделя, че на сцената актьорът е фурия, но в живота – кротък. „Не влизаше в клюки и интриги. Идваше достолепен. Минаваше си текста. Пускаше една-две лакърдии за свежест и излизаше на спектакъл.“

СЛАВЧО ПЕЕВ: Доносниците бяха сред нас, от артистите. Но имахме вътрешно наблюдение сред артистите, но така може би беше и по-добре, защото ние бяхме приятели с тях. А те са били задължени да пишат. И те не бяха слаби артисти. Двама души, които не бива сега да ги будим, но всички знаехме кои са и се държахме с тях добре и те ни отговаряха със същото.

Агент Самуил донася: …относно изборите Парцалев разказал виц за габровеца: „Пени се, не пени, ще те ям, пари съм давал. Така и народът, иска - не иска, трябва да избира онези депутати, които му наложат.“

***

В театъра се проведе събрание за самооблагането. Общото настроение е, че не са съгласни с това мероприятие, но се примиряват. Парцалев се изказа иронизиращо: „Какво искате бе, с тези пари ще ви направя водопровод, паваж, канализация, да вземат 5 процента.“

***

По време на турнето особено впечатление правеше с кучето си, което хранеше по ресторантите, като му поръчваше отделно пържоли и кебапчета и заявяваше публично: „По-добре да си куче на Парцалев, отколкото да си човек трудящ!“

ЛАТИНКА ПЕТРОВА: Той ги усещаше, знаеше кои го клепат с доноси, но просто отсичаше: „Ченге!“ И с това приключваше. Беше наясно с тези неща, но кройката му беше такава, че не се хващаше. Него го болеше, че дълго време не му даваха звание. И то е по известни причини.

Из доносите:
Имаме данни, че граждани от родния му край са се възмущавали, че го лансират в такова културно учреждение като Сатиричния театър.

Петър Брезицки е икономът на Парцалев през последните пет години от живота на актьора. Той е най-довереният му човек. Добре приет от леля Веска. Момче за всичко – шофьор, иконом, техническо лице по време на участията, дори мениджър, когато се налага. За отношенията между двамата се носят легенди, но Брезицки е категоричен, че винаги е бил за Парцалев като син. Преди това Петър работи в екипа на естрадната звезда Емил Димитров като озвучител.

ПЕТЪР БРЕЗИЦКИ: Парцалев знаеше, че го следят още от първите години, когато е създаден Сатиричният театър. Никога не сме обсъждали това. Само ми даваше знаци да не говоря по теми, които могат да ми навредят. Живееше с майка си и баща си, грижеше се за тях. Аз помагах. Като отивах сутрин, пазарувах. Баба Веса готвеше. Баща му беше с три инсулта и нямаше как да помага в последните години. Може би родителите му са знаели, че го следят, но се бяха примирили. Синът им беше обичан от народа и трън в очите на управляващите.

Брезицки е категоричен, че звездата на Сатиричния театър е имал прекрасни отношения с повечето си колеги. Особено с дамите, които оценявали галантния му стил на общуване и кавалерството му. Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Невена Коканова, Златина Дончева и Латинка Петрова били сред най-близките. Катя Паскалева и Виолета Донева – също. Парцалев имал щастливо приятелство и с Лили Иванова, с която често излизали на една сцена.

ПАРЦАЛЕВ, 1975 година: Тя ме разбира без думи. Има чувство за хумор и е много концентрирана върху работата си. Няма приятели, защото също като мен е била често предавана. Но Лили е прекрасен и щедър човек. Караме се само за това кой да плати сметката, но тя не пие алкохол и яде малко като врабче. Така че я надвивах в тази битка с келнерите.

За Лили Иванова Георги е най-добрият български актьор на всички времена!

ЛИЛИ ИВАНОВА: Етичен, талантлив, щедър. Никога не съм го чула да коментира другите. Шегуваше се само със собствените си недостатъци. Беше наблюдателен и чувствителен. Не му беше лесно, защото знаеше, че другарите не му прощаваха таланта и това, че е различен от тях.

Въпреки добрите чувства един към друг през 1968 година естрадната прима върнала снимка с автограф на актьора след скандал. Парцалев бил много учуден, когато получил по пощата обратно черно-бяла снимка, датирана от 13 ноември 1968 година с посвещение: „На Лили с много обич и пожелание за много щастие! Твой Жоро!“ След като се сдърпали на едно участие, Лили Иванова му я върнала.

Ревност тресе и Стоянка Мутафова, дългогодишна сценична партньорка на Парцалев в театъра, киното и естрадата. Не е тайна, че Георги бил покорен истински от красотата и таланта на Невена Коканова, двамата с нея били близки. Сцената и киното не ги срещали толкова често, колкото вечерите на червено вино и американски цигари. Според някои Невена била последната жена, която успява да омагьоса Парцалев.

"Площад Славейков"

Коментари

Ебати и гнусотията

Човекът остави история в театъра, киното и телевизията, а някаква грантаджийска проститутка пак предъвква слухове за личния му живот.

Отвратна работа.
maharadga _'s picture
maharadga _
maharadga

Ха, ха

Полюцията Бончо винаги готова първа да полегне на мокрия пясък.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията