Article_top

Първото представително епидемиологично проучване на разпространението на SARS-CoV-2 в България показа, че само 2% от населението у нас е срещнало новия коронавирус. И по-точно - 1,08% от домакинствата, 3% от медицинските работници и 4% допълнително включени доброволни участници. Изследването се проведе в Пловдив, но данните са относими за страната, стана ясно вчера от думите на доц. Ангел Кунчев.

Има ли противоречия в статистиката, какви са заблудите, допуснати у нас, имаме ли специфичен имунитет и как ще се справим с епидемията питаме проф. Коста Костов, пулмолог, председател на Медицинския съвет, който бе създаден от премиера Бойко Борисов редом с Националния оперативен щаб. 


Проф. Костов, как ще интерпретирате резултатите от изследването в Пловдив? 

Искам първо да напомня, че съм клиницист, с 35-годишен клиничен опит, който си позволява да разсъждава върху епидемиологичната ситуация, основавайки се на немалък обем информация от световните информационни портали, но нямам желание да споря с епидемиолозите, както не бих позволил те да спорят с мен по въпросите, свързани с дихателната система. 

Резултатът в Пловдив показва онова, което е известно – знаем много малко за епидемичния взрив в България. Този резултат се различава рязко от досега известното чрез направените PCR тестове и официално потвърдени случаи, обявени в информационния портал COVID-19. Там фигурира числото 3341 потвърдени случая (към сутринта на 16 юни - б.р.), което е не повече от 0.05% от българското население. Разликата между установените 1.08% - 4% сред изследваните в Пловдив лица и това, което знаем  от официално обявеното число в информационния портал, е колосална. Такава огромна разлика показва само, че нямаме достатъчна епидемиологична експертиза и не знаем много за епидемията сред българите. А можехме да знаем повече, ако върху строгите противоепидемични мерки бяхме надградили повече ентусиазъм в тестването.

Не е възможно да се различаваме драстично от други европейски страни, където тестовете за антитела сред различни групи от населението показват резултати от 3% в Холандия през 5% в Испания до 10% в Швейцария. По данни от две проучвания, публикувани в британски списания, инфектираното европейско население е средно 3,2-4%. А ние имаме официално не повече от 0,05%. Това не може да е така.

Нашите резултати не могат да са  драстично различни, колкото и добре да сме се справили. Не е възможно разликата от другите страни в Европа да е 100-200 пъти и повече. Това показа и направеното проучване в Пловдив. То доказва, че България не е европейски остров Галапагос за COVID-19.

В споменатите европейски страни се извършват много повече тестове на глава от населението. 

Да, за разлика от другите европейски страни имаме най-малко тествани в популацията и това е недостатък, който ние половинчато, с опипване, се опитваме да преодолеем. Нашите тествани са 5-7-8 пъти по-малко в сравнение със страни, които имат сравнимо по брой с нашето население. Ние имаме малко над 100 000 (106 280) проби до този момент, тоест тествани са вероятно около 0,5% от населението, тъй като някои проби са повторени и потретени. Португалия с население 10 млн. има направени над 860 000 теста, Швейцария с население 8,5 млн. – вече над 425 000 теста, а някои други страни, с които обичайно се сравняваме, имат минимум 2-3 пъти повече тествани от нас. 

Има и страни с по-малко от нашето население, които имат повече тестове  от нас. Някои ще решат, че те са по-балами от нас, но не са. Това е обществена профилактика и тя трябва да бъде извършена прецизно, каквато необходимост съществува и при всяка индивидуална профилактика. Ако изпреварим вируса, като разкрием ходовете му навреме, създаваме стратегически прегради за него и го заравяме в дупката, където се е скрил, или просто я обработваме така, че да не смее да се върне в нея. Знаете ли как се гони язовец?

Да, но е факт, че много хора вече се втурнаха да наваксат пропуснатото през времето на карантината.

Ако не сме внимателни, не спазваме изискванията за физическа дистанция и лична хигиена, поне докато резултатите станат съвсем оптимистични, ще берем ядове. Както веднъж вече казах, изживените терзания по загубеното време за социално споделени удоволствия да не се превърнат в терзания за изгубеното здраве. Този вирус има конспиративен живот и лицемерно поведение. В около 90% от случаите и в никакъв случай в по-малко от 80% той протича незабележимо, безсимптомно.

Ние все още не знаем достатъчно за модела на разпространение от безсимптомни, пресимптомни и малосимптомни инфектирани, макар тези, които са си присвоили правото да информират обществото, да не обясняват разликата между тези категории и споделят прибързаните грешки на СЗО – тя първоначално обяви, че безсимптомните не разпространяват инфекцията, после побърза да се коригира. Но тази заблуда не беше коригирана у нас и продължава да циркулира. 

Какво е важно да знаем за безсимптомните заразоносители?

Сред безсимптомните има такива, които са с много малък капацитет за разпространение на инфекцията, но има и други, които имат значителен принос в нейното разпространение и в това е коварството в характера на вируса. Няма да се впускам в детайли, но това беше доказано в редица статии, а по въпроса продължава да се работи и се изграждат профилактични стратегии, базирани на широко тестване на населението. Това е особено видимо в САЩ. Не е новост и това, че някои инфектирани са интензивни инфектори, а други не. У нас тази информация за SARS-CoV-2 се споделя с поне 20 дни закъснение като някаква сензация, а тя е известна за характеристиката и на други вирусни епидемии и съвсем не е толкова нова.

Какво мислите за карантината и за разхлабването на мерките у нас?

Има два начина за действие при епидемии – да се наложат много строги ограничителни мерки за 4-5 седмици, за да се спре циркулацията на вируса. Или да се остави вирусът да циркулира свободно с цел бързо преминаване през епидемичния взрив, независимо от понесените загуби и непредвидимите последици за обществото. Видяхме какво се случи на тези, които ползваха тази стратегия, която някои обявяват за успешна. В някакъв смисъл е, но в друг не е!

Известно е, че ако се спазват точно противоепидемичните мерки на една строга карантина, ако инфектираните и болните се изолират навреме, вирусът умира там, където е - в домовете на хората или в болницата – в развихрилата се цитокинна буря и в клетъчната апоптоза. В повечето случаи победител е човекът, но за съжаление в част от случаите побеждава вирусът. Така или иначе строгата карантина осъжда вируса на строг тъмничен затвор там, където е проникнал с взлом, и предпазва останалите, които все още не е посетил.  

Една епидемия има логичен успешен край, когато затвориш вируса в домовете, херметизираш го там за няколко седмици и той умира по биологичен път, защото няма на кого да се предава и веригата се прекъсва. Аз съм привърженик на модела с мерки, но не само защото мерките не са достатъчни, особено ако не са строги или се спазват половинчато.

Какво имате предвид?

Проблемът е в това, че наложихме сравнително строги мерки, но не от най-строгите, които на всичко отгоре сякаш не бяха спазвани съвсем стриктно и вирусът продължава да бълбука сред нас като притихнал гейзер. Фактът, че се появяват малки клъстери, говори, че там, където строгите мерки не са спазвани, този вирус продължава да циркулира като тих поток, който на места образува вирове. Тихо-тихо си тече – и изведнъж - вир. Има опасност нещата в бъдеще да продължат да вървят по този начин, а не е изключено да стане и по-лошо, както сме тръгнали в екстазна самозабрава.

В проучването на международната организация EndCoronavirus, обединяваща над 4000 учени, активисти и други, които следят отблизо пандемията, България е поставена в най-рисковата трета група от 75 страни заедно със САЩ, Швеция, Турция, Бразилия, Румъния, Беларус и пр. Тази информация от 14 юни буди тревога и е сигнал, че сме все още в риск, защото кривата на регистрираните нови случаи у нас е все още твърде колеблива. Компанията от страни, в която сме поставени, е рискова и не е приятно да виждам, че и ние сме в нея. Когато нашите резултати са оценени от други, изглеждат не така оптимистични и не са за хвалба. 

Тази оценка показва, че ние все още сме в зоната на полуздрача. Лошото е, че търсим малко хаотично път към светлината и можем да се блъснем в айсберг. 

Някои специалисти говорят за невъзприемчивост към вируса. Вие какво мислите за това?

Вероятно има специфична нечувствителност на населението към вируса и ако е така, това обяснява разликите с останалите европейски страни. Но едва ли е точно така, макар да се допускат специфични разлики в локалния имунен статус. Дори се говори за т.нар. средиземноморски имунитет, който създаде главоболия на страни като Италия, Франция, Испания. Ние, слава на Бог, сме черноморска държава и имаме свой хилядолетен имунитет, изграден от древните ни срещи с азиатски прилепи, котки и броненосци, полят с руйно тракийско вино и орфичните мистерии на легендарния тракийски певец.

Дано вирусът не ни се разсърди за тези фриволни оптимистични хипотези, но протичането на епидемията при нас е все още мистерия и добър терен за знахари и чакръкчии. Дано не бъдем изиграни и в обзелата ни всеобща радост от свободата да се върнем отново под домашен арест или в по-тежките случаи – в болниците. Дали имаме достатъчно силен „български” имунитет към вируса тепърва ще разберем, ако от днес нататък, в рамките на следващите 2-3 седмици, не се върнем бегом обратно в окопите. Засега някой или нещо ни защитава от тежкия юмрук на тази пандемия и това не са само противоепидемичните мерки. Бог пази слепите си врабчета, но тук има мистерия извън слепотата. 

Какво имате предвид под специфичен локален имунен статус?

Възможно е да има някаква специфика на локалния имунитет, вероятно и поради по-честата ни среща с някои вируси (не само от типа коронавируси), които са обичайни за есенно-зимния сезон. Възможен е кръстосан имунитет на новия коронавирус с други вируси. Има и някои научни публикации за споделен с други вируси имунитет, но предстои да разберем. Дотогава ще си бъбрим и ще сменяме често плочата.

Пътят към истината е дълъг, но тя пък е търпелива и ще изчака. Това са хипотези на клиницист, който разсъждава, следейки отблизо и световния опит. Да не забравяме, че всеки факт може да има две напълно противоположни тълкувания и срещу една съвършена истина противостои друга равна по сила истина.

Кажете още за кръстосания имунитет?

Ако направим някои хипотези около досега публикувани данни, имаме възможност да допуснем кръстосана реактивност на имунната система на организма с този и други коронавируси, което обуславя и възможност за споделен имунитет. Повод за това дават някои публикации за наличие на кръстосани антитела от IgG тип. Знаете, че ние много често боледуваме от коронавирусни инфекции през зимния период – има още 4 типа, които минават съвсем леко. Вероятно тези, които минават през нашата територия, може да са ни изградили някакво базисно ниво на антикоронавирусен имунитет, който в случая се оказва решаващ. Можем още да гадаем и все в наша полза, но да не объркаме зара. 

Защо да не допуснем, че през нашата територия е минал вирусен щам с по-малка вирулентност? Засега има открити 3 основни щама – А,B и C. Последните два циркулират в Европа и САЩ. Все още не е ясно кой ни гостува тук в България, но защо да не е дружелюбен към нас? Ние не сме заробвали и експлоатирали чужди народи, не сме създавали Инквизиция, не сме организирали геноцид, не участваме в преразпределението на световните богатства, не сме проявявали апетит към чужди и далечни земи като някои други държави, които понесоха най-тежкия удар. Общо взето сме кротък и дружелюбен народ, стига да не ни влезе някой във вътрешния двор. Защо да не разсъждаваме и в този малко езотеричен контекст? 

Някой прави ли проучване на вируса , който „гостува“ у нас?

Чувам, че се работи в тази посока – изследват се мутагенната активност и щамовете, които са влезли в България. Поне така твърдят някои, които са получили лицензирани права да ни информират официално. Досега в света са изолирани над 11 000 вирусни проби с цел проучвания върху поведението на вируса и мутагенната му активност. Някои от вирусните изолати, изследвани върху животински модели (хамстери), показват значително по-дружелюбно поведение на вируса - инфекцията при тях протича съвсем леко. 

Каква е вашата прогноза за трайността на имунитета, който се създава срещу SARS-CoV-2?

Всичко, което ще кажа, е само моя лична прогноза, с която не ангажирам никого. Мисля, че за част от инфектираните имунитетът ще бъде не повече от една година. По-възможно е да се създаде едногодишен имунитет. Но предупреждавам, че това са бръщолевения на пулмолог, макар с 35-годишен опит в диагнозата и лечението на инфекциозни усложнения, и всяко разсъждение трябва да бъде възприемано като хипотеза. Още повече че поне 20% от преминалите през инфекцията не изграждат никакъв имунитет и това точно не е хипотеза, а данни от университетската генетична лаборатория в Регенсбург, Бавария, споделени от колегата д-р Антоанета Тончева, която работи там, в интервю за националното радио на 15.06.2020 г. 

На финала на нашия разговор за мое оправдание ще цитирам Уилям Ослер: „Медицината винаги успокоява, често пъти облекчава и понякога лекува.”

 

Първото представително епидемиологично проучване на разпространението на SARS-CoV-2 в България показа, че само 2% от населението у нас е срещнало новия коронавирус. И по-точно - 1,08% от домакинствата, 3% от медицинските работници и 4% допълнително включени доброволни участници. Изследването се проведе в Пловдив, но данните са относими за страната, стана ясно вчера от думите на доц. Ангел Кунчев.

Има ли противоречия в статистиката, какви са заблудите, допуснати у нас, имаме ли специфичен имунитет и как ще се справим с епидемията питаме проф. Коста Костов, пулмолог, председател на Медицинския съвет, който бе създаден от премиера Бойко Борисов редом с Националния оперативен щаб. 


Проф. Костов, как ще интерпретирате резултатите от изследването в Пловдив? 

Искам първо да напомня, че съм клиницист, с 35-годишен клиничен опит, който си позволява да разсъждава върху епидемиологичната ситуация, основавайки се на немалък обем информация от световните информационни портали, но нямам желание да споря с епидемиолозите, както не бих позволил те да спорят с мен по въпросите, свързани с дихателната система. 

Резултатът в Пловдив показва онова, което е известно – знаем много малко за епидемичния взрив в България. Този резултат се различава рязко от досега известното чрез направените PCR тестове и официално потвърдени случаи, обявени в информационния портал COVID-19. Там фигурира числото 3341 потвърдени случая (към сутринта на 16 юни - б.р.), което е не повече от 0.05% от българското население. Разликата между установените 1.08% - 4% сред изследваните в Пловдив лица и това, което знаем  от официално обявеното число в информационния портал, е колосална. Такава огромна разлика показва само, че нямаме достатъчна епидемиологична експертиза и не знаем много за епидемията сред българите. А можехме да знаем повече, ако върху строгите противоепидемични мерки бяхме надградили повече ентусиазъм в тестването.

Не е възможно да се различаваме драстично от други европейски страни, където тестовете за антитела сред различни групи от населението показват резултати от 3% в Холандия през 5% в Испания до 10% в Швейцария. По данни от две проучвания, публикувани в британски списания, инфектираното европейско население е средно 3,2-4%. А ние имаме официално не повече от 0,05%. Това не може да е така.

Нашите резултати не могат да са  драстично различни, колкото и добре да сме се справили. Не е възможно разликата от другите страни в Европа да е 100-200 пъти и повече. Това показа и направеното проучване в Пловдив. То доказва, че България не е европейски остров Галапагос за COVID-19.

В споменатите европейски страни се извършват много повече тестове на глава от населението. 

Да, за разлика от другите европейски страни имаме най-малко тествани в популацията и това е недостатък, който ние половинчато, с опипване, се опитваме да преодолеем. Нашите тествани са 5-7-8 пъти по-малко в сравнение със страни, които имат сравнимо по брой с нашето население. Ние имаме малко над 100 000 (106 280) проби до този момент, тоест тествани са вероятно около 0,5% от населението, тъй като някои проби са повторени и потретени. Португалия с население 10 млн. има направени над 860 000 теста, Швейцария с население 8,5 млн. – вече над 425 000 теста, а някои други страни, с които обичайно се сравняваме, имат минимум 2-3 пъти повече тествани от нас. 

Има и страни с по-малко от нашето население, които имат повече тестове  от нас. Някои ще решат, че те са по-балами от нас, но не са. Това е обществена профилактика и тя трябва да бъде извършена прецизно, каквато необходимост съществува и при всяка индивидуална профилактика. Ако изпреварим вируса, като разкрием ходовете му навреме, създаваме стратегически прегради за него и го заравяме в дупката, където се е скрил, или просто я обработваме така, че да не смее да се върне в нея. Знаете ли как се гони язовец?

Да, но е факт, че много хора вече се втурнаха да наваксат пропуснатото през времето на карантината.

Ако не сме внимателни, не спазваме изискванията за физическа дистанция и лична хигиена, поне докато резултатите станат съвсем оптимистични, ще берем ядове. Както веднъж вече казах, изживените терзания по загубеното време за социално споделени удоволствия да не се превърнат в терзания за изгубеното здраве. Този вирус има конспиративен живот и лицемерно поведение. В около 90% от случаите и в никакъв случай в по-малко от 80% той протича незабележимо, безсимптомно.

Ние все още не знаем достатъчно за модела на разпространение от безсимптомни, пресимптомни и малосимптомни инфектирани, макар тези, които са си присвоили правото да информират обществото, да не обясняват разликата между тези категории и споделят прибързаните грешки на СЗО – тя първоначално обяви, че безсимптомните не разпространяват инфекцията, после побърза да се коригира. Но тази заблуда не беше коригирана у нас и продължава да циркулира. 

Какво е важно да знаем за безсимптомните заразоносители?

Сред безсимптомните има такива, които са с много малък капацитет за разпространение на инфекцията, но има и други, които имат значителен принос в нейното разпространение и в това е коварството в характера на вируса. Няма да се впускам в детайли, но това беше доказано в редица статии, а по въпроса продължава да се работи и се изграждат профилактични стратегии, базирани на широко тестване на населението. Това е особено видимо в САЩ. Не е новост и това, че някои инфектирани са интензивни инфектори, а други не. У нас тази информация за SARS-CoV-2 се споделя с поне 20 дни закъснение като някаква сензация, а тя е известна за характеристиката и на други вирусни епидемии и съвсем не е толкова нова.

Какво мислите за карантината и за разхлабването на мерките у нас?

Има два начина за действие при епидемии – да се наложат много строги ограничителни мерки за 4-5 седмици, за да се спре циркулацията на вируса. Или да се остави вирусът да циркулира свободно с цел бързо преминаване през епидемичния взрив, независимо от понесените загуби и непредвидимите последици за обществото. Видяхме какво се случи на тези, които ползваха тази стратегия, която някои обявяват за успешна. В някакъв смисъл е, но в друг не е!

Известно е, че ако се спазват точно противоепидемичните мерки на една строга карантина, ако инфектираните и болните се изолират навреме, вирусът умира там, където е - в домовете на хората или в болницата – в развихрилата се цитокинна буря и в клетъчната апоптоза. В повечето случаи победител е човекът, но за съжаление в част от случаите побеждава вирусът. Така или иначе строгата карантина осъжда вируса на строг тъмничен затвор там, където е проникнал с взлом, и предпазва останалите, които все още не е посетил.  

Една епидемия има логичен успешен край, когато затвориш вируса в домовете, херметизираш го там за няколко седмици и той умира по биологичен път, защото няма на кого да се предава и веригата се прекъсва. Аз съм привърженик на модела с мерки, но не само защото мерките не са достатъчни, особено ако не са строги или се спазват половинчато.

Какво имате предвид?

Проблемът е в това, че наложихме сравнително строги мерки, но не от най-строгите, които на всичко отгоре сякаш не бяха спазвани съвсем стриктно и вирусът продължава да бълбука сред нас като притихнал гейзер. Фактът, че се появяват малки клъстери, говори, че там, където строгите мерки не са спазвани, този вирус продължава да циркулира като тих поток, който на места образува вирове. Тихо-тихо си тече – и изведнъж - вир. Има опасност нещата в бъдеще да продължат да вървят по този начин, а не е изключено да стане и по-лошо, както сме тръгнали в екстазна самозабрава.

В проучването на международната организация EndCoronavirus, обединяваща над 4000 учени, активисти и други, които следят отблизо пандемията, България е поставена в най-рисковата трета група от 75 страни заедно със САЩ, Швеция, Турция, Бразилия, Румъния, Беларус и пр. Тази информация от 14 юни буди тревога и е сигнал, че сме все още в риск, защото кривата на регистрираните нови случаи у нас е все още твърде колеблива. Компанията от страни, в която сме поставени, е рискова и не е приятно да виждам, че и ние сме в нея. Когато нашите резултати са оценени от други, изглеждат не така оптимистични и не са за хвалба. 

Тази оценка показва, че ние все още сме в зоната на полуздрача. Лошото е, че търсим малко хаотично път към светлината и можем да се блъснем в айсберг. 

Някои специалисти говорят за невъзприемчивост към вируса. Вие какво мислите за това?

Вероятно има специфична нечувствителност на населението към вируса и ако е така, това обяснява разликите с останалите европейски страни. Но едва ли е точно така, макар да се допускат специфични разлики в локалния имунен статус. Дори се говори за т.нар. средиземноморски имунитет, който създаде главоболия на страни като Италия, Франция, Испания. Ние, слава на Бог, сме черноморска държава и имаме свой хилядолетен имунитет, изграден от древните ни срещи с азиатски прилепи, котки и броненосци, полят с руйно тракийско вино и орфичните мистерии на легендарния тракийски певец.

Дано вирусът не ни се разсърди за тези фриволни оптимистични хипотези, но протичането на епидемията при нас е все още мистерия и добър терен за знахари и чакръкчии. Дано не бъдем изиграни и в обзелата ни всеобща радост от свободата да се върнем отново под домашен арест или в по-тежките случаи – в болниците. Дали имаме достатъчно силен „български” имунитет към вируса тепърва ще разберем, ако от днес нататък, в рамките на следващите 2-3 седмици, не се върнем бегом обратно в окопите. Засега някой или нещо ни защитава от тежкия юмрук на тази пандемия и това не са само противоепидемичните мерки. Бог пази слепите си врабчета, но тук има мистерия извън слепотата. 

Какво имате предвид под специфичен локален имунен статус?

Възможно е да има някаква специфика на локалния имунитет, вероятно и поради по-честата ни среща с някои вируси (не само от типа коронавируси), които са обичайни за есенно-зимния сезон. Възможен е кръстосан имунитет на новия коронавирус с други вируси. Има и някои научни публикации за споделен с други вируси имунитет, но предстои да разберем. Дотогава ще си бъбрим и ще сменяме често плочата.

Пътят към истината е дълъг, но тя пък е търпелива и ще изчака. Това са хипотези на клиницист, който разсъждава, следейки отблизо и световния опит. Да не забравяме, че всеки факт може да има две напълно противоположни тълкувания и срещу една съвършена истина противостои друга равна по сила истина.

Кажете още за кръстосания имунитет?

Ако направим някои хипотези около досега публикувани данни, имаме възможност да допуснем кръстосана реактивност на имунната система на организма с този и други коронавируси, което обуславя и възможност за споделен имунитет. Повод за това дават някои публикации за наличие на кръстосани антитела от IgG тип. Знаете, че ние много често боледуваме от коронавирусни инфекции през зимния период – има още 4 типа, които минават съвсем леко. Вероятно тези, които минават през нашата територия, може да са ни изградили някакво базисно ниво на антикоронавирусен имунитет, който в случая се оказва решаващ. Можем още да гадаем и все в наша полза, но да не объркаме зара. 

Защо да не допуснем, че през нашата територия е минал вирусен щам с по-малка вирулентност? Засега има открити 3 основни щама – А,B и C. Последните два циркулират в Европа и САЩ. Все още не е ясно кой ни гостува тук в България, но защо да не е дружелюбен към нас? Ние не сме заробвали и експлоатирали чужди народи, не сме създавали Инквизиция, не сме организирали геноцид, не участваме в преразпределението на световните богатства, не сме проявявали апетит към чужди и далечни земи като някои други държави, които понесоха най-тежкия удар. Общо взето сме кротък и дружелюбен народ, стига да не ни влезе някой във вътрешния двор. Защо да не разсъждаваме и в този малко езотеричен контекст? 

Някой прави ли проучване на вируса , който „гостува“ у нас?

Чувам, че се работи в тази посока – изследват се мутагенната активност и щамовете, които са влезли в България. Поне така твърдят някои, които са получили лицензирани права да ни информират официално. Досега в света са изолирани над 11 000 вирусни проби с цел проучвания върху поведението на вируса и мутагенната му активност. Някои от вирусните изолати, изследвани върху животински модели (хамстери), показват значително по-дружелюбно поведение на вируса - инфекцията при тях протича съвсем леко. 

Каква е вашата прогноза за трайността на имунитета, който се създава срещу SARS-CoV-2?

Всичко, което ще кажа, е само моя лична прогноза, с която не ангажирам никого. Мисля, че за част от инфектираните имунитетът ще бъде не повече от една година. По-възможно е да се създаде едногодишен имунитет. Но предупреждавам, че това са бръщолевения на пулмолог, макар с 35-годишен опит в диагнозата и лечението на инфекциозни усложнения, и всяко разсъждение трябва да бъде възприемано като хипотеза. Още повече че поне 20% от преминалите през инфекцията не изграждат никакъв имунитет и това точно не е хипотеза, а данни от университетската генетична лаборатория в Регенсбург, Бавария, споделени от колегата д-р Антоанета Тончева, която работи там, в интервю за националното радио на 15.06.2020 г. 

На финала на нашия разговор за мое оправдание ще цитирам Уилям Ослер: „Медицината винаги успокоява, често пъти облекчава и понякога лекува.”

Коментари

Това наистина са бръщолевения

Това наистина са бръщолевения на пулмолог. Изследването в Пловдив показа на практика нула в случайната извадка, защото 1% минимум са фалшивите позитивни. Но и д-р Кунчев допринесе за объркването, като обедини случайната извадка с 1%, медицинските лица с 2%, и поискалите да се тестват с 4%. Само случайната извадка е представителна, защото другите две групи съдържат малко хора. Ето и пример - ако 98% от хората показват 1%, 1% от хората показват 2%, и 1% от хората показват 4%, то действителният процент е 98.1+1.2+1.4=104/100=1,04%

Тоя не го слуша главата,

щом намеси робството и Инквизицията... Само пропусна Гоген и Ермитажа!

Докторът казва това, което се повтаря и тук открай време.

Т.нар. "тестване" у нас има за цел, както и всички други "мерки", от муфтаджиите в НОЩ до "техническите грешни" на Онаниев една едничка цел - параван за кампанията за грабеж и тъпчене на джобове, организирани от герберасто-"патриотите" под предлог, че "ни пазят".

Реално никой си няма идея какво става, а скоковете - от безумието "носете маски вкъщи" при 30 "официално" заразени дневно до безумието "победихме коронавируса" при над 100 - са просто отражение на глупостите на крадливите мухи без глави начело на държавата.

Най-прав, за жалост случайно, ще се окаже яйцеглавия олигофрен Муфтаджийски с последната си публична изцепка пред Бенатова.

По темата, днешните заглавия от по-чевръстите новинарски сайтове

"Нов рекорд на заразени с коронавирус у нас". 112 заразени, при обичайните 2000 теста.

Разбрахте ли се вече кои нощни барове ще обикаляте тая вечер?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?