Article_top

Ръстът на годишния реален брутен вътрешен продукт (БВП) на България е паднал от 3,4 на сто през 2019 г. на 1,2 процента през първото тримесечие на 2020 г. За тази година се очаква спад от около 7%.

Спадът е факт въпреки добрите икономически показатели в началото на тази година. Причина за него са COVID-19 и предприетите в средата на март мерки за ограничаването на пандемията.

Това се казва в огласената днес от Еврокомисията лятна икономическа погноза за 2020 г. Тя предвижда още по-дълбока рецесия с още по-големи различия.

Търсенето в България е спаднало заради по-ниското частно потребление и спада на инвестициите. Влошаването на бизнес климата и краткосрочните показатели, започнало през април, показва силен спад на икономическата активност през второто тримесечие. Частното потребление е намаляло в резултат на мерките за ограничаване на пандемията, докато намалелите приходи, по-малкото използване на капацитета и високата степен на несигурност ще спират инвестициите. От март 2020 г. значително влошената външна среда се отрази на износа на стоки, а ограниченията на пътуванията предизвикаха силен спъд в търговията и услугите.

С облекчаването на карантината се очаква частното потребление да „отскочи“ през втората половина на годината и да продължи да се разширява с умерени темпове през 2021 г. с постепенното възстановяване на доверието на потребителите. Очаква се инвестициите да възстановят положителния растеж на тримесечие едва идната година най-вече защото степента на сигурност ще остане висока. Очаква се увеличаване на износа постепенно през втората половина на тази и през следващата година. Като цяло предвижданията са реалният БВП да спадне с близо 7 на сто през тази година и да скочи с 5,3 процента догодина.

Прогнозите за инфлацията са за около 1 процент за тази и следващата година. Основната инфлация върви надолу от началото на 2020 г. заради намаляването на цените на енергията. Очакваното свиване на сезонното търсене на туристически услуги и временното намаление на ДДС в сектора се очаква да понижат инфлацията в цените на услугите през втората половина на 2020 г. Очаква се догодина инфлацията да остане ниска, с „принос“ на цените на храните и услугите.

В Европа – още по-силна рецесия с по-големи различия

Въпреки бързите и всеобхватни мерки, предприети както на европейско, така и на национално равнище, тази година в икономиката на ЕС ще настъпи дълбока рецесия, предизвикана от коронавируса. Тъй като премахването на мерките за изолация при домашни условия напредва с по-плавно темпо от предвиденото в прогнозата от пролетта, въздействието върху икономическата активност през 2020 г. ще бъде по-слабо от очакваното.

Според лятната икономическа прогноза икономиката на еврозоната ще се свие с 8,7% през 2020 г. и ще отбележи растеж от 6,1% през 2021 г. Предвижда се икономиката на ЕС да се свие с 8,3% през 2020 г. и да отбележи растеж от 5,8% през 2021 г. Ето защо свиването през 2020 г. се очаква да бъде значително по-силно от прогнозираните 7,7% за еврозоната и 7,4% за ЕС като цяло в тазгодишната пролетна прогноза. Растежът през 2021 г. също ще бъде малко по-слаб от предвидения през пролетта.

„Продължаваме да преминаваме през бурен период и да сме изправени пред много рискове, включително друга мощна вълна от зараза. Ако не друго, тази прогноза е силен довод за нуждата от споразумение по нашия амбициозен пакет от мерки за възстановяване - „ЕС от следващо поколение“, с цел да помогнем на икономиката“, коментира Валдис Домбровскис – изпълнителен зам.-председател на ЕК, отговарящ за икономиката в интерес на хората.

Той допълни, че догодина трябва да бъдем бдителни по отношение на различната бързина на възстановяването.

„Трябва да продължим да защитаваме работниците и предприятията“, каза още Домбровскис.

Според еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони настоящата прогноза показва опустошителните икономически последици от пандемията.

Възстановяването ще се почувства през втората половина на 2020 г.

Въздействието на пандемията върху икономическата активност вече беше значително през първото тримесечие на 2020 г., въпреки че повечето държави членки започнаха да въвеждат мерки за изолация при домашни условия едва в средата на март. Тъй като през второто тримесечие настъпи значително по-дълъг период на прекъсване на икономическата активност и изолация при домашни условия, очаква се икономическата продукция да е намаляла значително повече, отколкото през първото тримесечие.

Първите данни за май и юни обаче показват, че най-лошото може да е отминало. Очаква се възстановяването да се почувства през втората половина на годината, макар че ще остане непълно и неравномерно в различните държави членки.

Сътресенията за икономиката на ЕС са симетрични поради това, че пандемията засегна всички държави членки. Въпреки това както спадът на производството през 2020 г., така и силата на съживяването през 2021 г. се очаква да се различават чувствително. Предвижда се разликите в обхвата на въздействието на пандемията и силата на възстановяването в отделните държави членки да бъдат все още по-силно изразени, отколкото се очакваше в прогнозата от пролетта.

Непроменена прогноза за инфлацията

Цялостните перспективи за инфлацията слабо се промениха от прогнозата от пролетта, въпреки че настъпиха значителни промени в основните сили, влияещи на цените.

Макар цените на петрола и храните да нараснаха повече от очакваното, прогнозата е ефектът им да бъде балансиран от по-слабите икономически перспективи и последиците от намаляването на ДДС и други мерки, предприети в някои държави членки.

Текущата прогноза за измерената чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлация в еврозоната е за 0,3% през 2020 г. и 1,1% през 2021 г. Предвижда се инфлацията в ЕС да бъде 0,6% през 2020 г. и 1,3% през 2021 г.

Изключително големи рискове

Рисковете за тази прогноза са изключително големи и са свързани с влошаването на прогнозните стойности.

Мащабът и продължителността на пандемията, както и евентуално необходимите бъдещи мерки за изолация при домашни условия остават по същество неизвестни. Според прогнозата мерките за изолация при домашни условия ще продължат да бъдат отхлабвани и няма да има „втора вълна“ на зараза. Налице са значителни рискове пазарът на труда да бъде засегнат по-трайно от очакваното, а трудностите, свързани с ликвидността, биха могли да се превърнат в проблеми с платежоспособността за много предприятия. Налице са рискове за стабилността на финансовите пазари и опасност държавите членки да не координират в достатъчна степен националните мерки на политиката. Липсата на споразумение за бъдещите търговски отношения между Великобритания и ЕС би могло да доведе и до по-слаб растеж, особено за Обединеното кралство. В по-общ план протекционистичните политики и прекаленото отдалечаване от световните производствени вериги също биха могли да повлияят отрицателно на търговията и световната икономика.

Има също така благоприятни рискове, като например ранната наличност на ваксина срещу коронавируса.

 

Ръстът на годишния реален брутен вътрешен продукт (БВП) на България е паднал от 3,4 на сто през 2019 г. на 1,2 процента през първото тримесечие на 2020 г. За тази година се очаква спад от около 7%.

Спадът е факт въпреки добрите икономически показатели в началото на тази година. Причина за него са COVID-19 и предприетите в средата на март мерки за ограничаването на пандемията.

Това се казва в огласената днес от Еврокомисията лятна икономическа погноза за 2020 г. Тя предвижда още по-дълбока рецесия с още по-големи различия.

Търсенето в България е спаднало заради по-ниското частно потребление и спада на инвестициите. Влошаването на бизнес климата и краткосрочните показатели, започнало през април, показва силен спад на икономическата активност през второто тримесечие. Частното потребление е намаляло в резултат на мерките за ограничаване на пандемията, докато намалелите приходи, по-малкото използване на капацитета и високата степен на несигурност ще спират инвестициите. От март 2020 г. значително влошената външна среда се отрази на износа на стоки, а ограниченията на пътуванията предизвикаха силен спъд в търговията и услугите.

С облекчаването на карантината се очаква частното потребление да „отскочи“ през втората половина на годината и да продължи да се разширява с умерени темпове през 2021 г. с постепенното възстановяване на доверието на потребителите. Очаква се инвестициите да възстановят положителния растеж на тримесечие едва идната година най-вече защото степента на сигурност ще остане висока. Очаква се увеличаване на износа постепенно през втората половина на тази и през следващата година. Като цяло предвижданията са реалният БВП да спадне с близо 7 на сто през тази година и да скочи с 5,3 процента догодина.

Прогнозите за инфлацията са за около 1 процент за тази и следващата година. Основната инфлация върви надолу от началото на 2020 г. заради намаляването на цените на енергията. Очакваното свиване на сезонното търсене на туристически услуги и временното намаление на ДДС в сектора се очаква да понижат инфлацията в цените на услугите през втората половина на 2020 г. Очаква се догодина инфлацията да остане ниска, с „принос“ на цените на храните и услугите.

В Европа – още по-силна рецесия с по-големи различия

Въпреки бързите и всеобхватни мерки, предприети както на европейско, така и на национално равнище, тази година в икономиката на ЕС ще настъпи дълбока рецесия, предизвикана от коронавируса. Тъй като премахването на мерките за изолация при домашни условия напредва с по-плавно темпо от предвиденото в прогнозата от пролетта, въздействието върху икономическата активност през 2020 г. ще бъде по-слабо от очакваното.

Според лятната икономическа прогноза икономиката на еврозоната ще се свие с 8,7% през 2020 г. и ще отбележи растеж от 6,1% през 2021 г. Предвижда се икономиката на ЕС да се свие с 8,3% през 2020 г. и да отбележи растеж от 5,8% през 2021 г. Ето защо свиването през 2020 г. се очаква да бъде значително по-силно от прогнозираните 7,7% за еврозоната и 7,4% за ЕС като цяло в тазгодишната пролетна прогноза. Растежът през 2021 г. също ще бъде малко по-слаб от предвидения през пролетта.

„Продължаваме да преминаваме през бурен период и да сме изправени пред много рискове, включително друга мощна вълна от зараза. Ако не друго, тази прогноза е силен довод за нуждата от споразумение по нашия амбициозен пакет от мерки за възстановяване - „ЕС от следващо поколение“, с цел да помогнем на икономиката“, коментира Валдис Домбровскис – изпълнителен зам.-председател на ЕК, отговарящ за икономиката в интерес на хората.

Той допълни, че догодина трябва да бъдем бдителни по отношение на различната бързина на възстановяването.

„Трябва да продължим да защитаваме работниците и предприятията“, каза още Домбровскис.

Според еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони настоящата прогноза показва опустошителните икономически последици от пандемията.

Възстановяването ще се почувства през втората половина на 2020 г.

Въздействието на пандемията върху икономическата активност вече беше значително през първото тримесечие на 2020 г., въпреки че повечето държави членки започнаха да въвеждат мерки за изолация при домашни условия едва в средата на март. Тъй като през второто тримесечие настъпи значително по-дълъг период на прекъсване на икономическата активност и изолация при домашни условия, очаква се икономическата продукция да е намаляла значително повече, отколкото през първото тримесечие.

Първите данни за май и юни обаче показват, че най-лошото може да е отминало. Очаква се възстановяването да се почувства през втората половина на годината, макар че ще остане непълно и неравномерно в различните държави членки.

Сътресенията за икономиката на ЕС са симетрични поради това, че пандемията засегна всички държави членки. Въпреки това както спадът на производството през 2020 г., така и силата на съживяването през 2021 г. се очаква да се различават чувствително. Предвижда се разликите в обхвата на въздействието на пандемията и силата на възстановяването в отделните държави членки да бъдат все още по-силно изразени, отколкото се очакваше в прогнозата от пролетта.

Непроменена прогноза за инфлацията

Цялостните перспективи за инфлацията слабо се промениха от прогнозата от пролетта, въпреки че настъпиха значителни промени в основните сили, влияещи на цените.

Макар цените на петрола и храните да нараснаха повече от очакваното, прогнозата е ефектът им да бъде балансиран от по-слабите икономически перспективи и последиците от намаляването на ДДС и други мерки, предприети в някои държави членки.

Текущата прогноза за измерената чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлация в еврозоната е за 0,3% през 2020 г. и 1,1% през 2021 г. Предвижда се инфлацията в ЕС да бъде 0,6% през 2020 г. и 1,3% през 2021 г.

Изключително големи рискове

Рисковете за тази прогноза са изключително големи и са свързани с влошаването на прогнозните стойности.

Мащабът и продължителността на пандемията, както и евентуално необходимите бъдещи мерки за изолация при домашни условия остават по същество неизвестни. Според прогнозата мерките за изолация при домашни условия ще продължат да бъдат отхлабвани и няма да има „втора вълна“ на зараза. Налице са значителни рискове пазарът на труда да бъде засегнат по-трайно от очакваното, а трудностите, свързани с ликвидността, биха могли да се превърнат в проблеми с платежоспособността за много предприятия. Налице са рискове за стабилността на финансовите пазари и опасност държавите членки да не координират в достатъчна степен националните мерки на политиката. Липсата на споразумение за бъдещите търговски отношения между Великобритания и ЕС би могло да доведе и до по-слаб растеж, особено за Обединеното кралство. В по-общ план протекционистичните политики и прекаленото отдалечаване от световните производствени вериги също биха могли да повлияят отрицателно на търговията и световната икономика.

Има също така благоприятни рискове, като например ранната наличност на ваксина срещу коронавируса.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?