Article_top

От 4 месеца делим заболелите от COVID-19 на оздравели и починали. Никой обаче не уточнява, че част от „оздравелите“ (изписани от болница) са само оцелели и че за тях битката за равностоен живот тепърва започва. Каква е тази битка и какво трябва да знае всеки от тях, за да не се присъедини към армията на инвалидите? Защото се очертава борбата със SARS-CoV-2 да бъде тежка и продължителна.

Повече разказва пулмологът д-р Александър Симидчиев, член на Медицинския експертен съвет към Националния оперативен щаб, началник на отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР.


Говори се, че увреждането на белия дроб на човек, „закачен“ с дни на респиратора, е необратимо? 

Факт е, че SARS-CoV-2 предизвиква доста силно възпаление в белия дроб. Последствие от това възпаление е фиброзата (разрастване на съединителна тъкан на мястото на увреждането, например съединителна тъкан се появява, когато една рана зараства и се получава белег.) Такава заместваща фиброза нарушава естественото функциониране на останалия бял дроб в по-лека или по-тежка степен и му пречи да функционира нормално. 

При всяко увреждане на белия дроб ли трябва да очакваме разрастване на фиброза?

Не, зависи много от имунната реактивност на организма. Това усложнение се определя от взаимодействието на вируса с имунната система. Колкото по-бурно реагира имунната система, толкова по-сериозни усложнения се получават. 

Бихте ли пояснили – когато среща вируса, имунната система реагира с цитокинова буря, остър респираторен дистрес синдром и пр. И втори път реагира, когато възпалителният процес е спрян и останат уврежданията в белия дроб? 

Да, вината за разрастването на фиброзна тъкан не е във вируса, а в имунната система. И дългосрочната прогноза за това какви ще са последиците от възпалителните процеси в белия дроб зависи от реакцията на организма към разрастването на тази фиброза – бурно или не толкова бурно.

Нека да кажем какво се случва при амбулаторно протичане на болестта - тоест, когато човек я изкара на крака?

При леко протичане има промени в организма, но те не водят до промени в белия дроб и не би трябвало да очакваме дългосрочни последици. 

При средно тежко протичане?

При всички положения при средно тежко протичане има промени в белия дроб, които могат да бъдат кръщавани „пневмония“. По принцип най-често за пневмония говорим, когато има бактериален причинител. А вирусните пневмонии са вид имунна реакция вътре в белия дроб, която се получава на базата на увреждане на кръвоносните съдове или на базата на активирането на клетките на алвеоларния епител. Когато се получи подобно нещо, в белия дроб се събира течност и на базата на рентгеновия образ то се кръщава пневмония. 

Как се очаква да функционира белият дроб на тежко болни, които дълго време – 10-15-20 дни – са били интубирани? Някои казват, че за това време той може да бъде безвъзвратно увреден, да не кажем – унищожен?

Ако човек може да ходи, значи белият дроб все пак функционира. Въпросът е, че при тежко протичане на болестта, когато е приложена механична вентилация, има и други фактори, които водят до увреждане на неговата много нежна тъкан. Не е само вирусът, който предизвиква възпалителен процес, а и самите налягания по време на вентилацията. Защото едно от нещата, които трябва да помним за белия дроб, е, че той е изключително нежен орган. Например дебелината на мембранката, през която поемаме кислород и отделяме въглероден двуокис, е само два пъти по-дебела от сапунен мехур. А освен това той има много сложна структура. В резултат може да се получат сериозни и дългосрочни промени, които трябва да бъдат наблюдавани.

Какви мерки могат да се вземат срещу фиброзата? 

За да предприемем каквито и да е мерки, трябва да знаем достатъчно рано какво се случва. А за да направим това, трябва да можем да изследваме белия дроб не само с рентген и скенер. Ако белодробната функция не се изследва както трябва, пациентът може да се зарази, и второ, може да пропуснем нещо важно.

Какво имате предвид под „не се изследва както трябва“?

Както знаете, има два вида методи за изследване на белия дроб: едните методи са образни – те са важни, защото показват как изглежда той, но не показват как работи. Вторите методи са функционални – показват как белият дроб си върши работата. Когато сме лишени от възможността да видим как белият дроб функционира, можем лесно да се заблудим – той може да изглежда зле, но да работи добре и обратното. Двата метода се допълват, а сега не можем да изследваме функцията на белия дроб.

Вие искате да изследвате функцията на белия дроб, но това не може да стане у нас?

Това, към което апелирам, но с едно голямо НО, е по-често да изследваме белодробната си функция, за да можем да следим какво се случва с този толкова важен орган. Голямото НО е нещо, което от една година се мъчим да вкараме в НЗОК посредством Българския лекарски съюз и други колеги. Работата е там, че това изследване задължително трябва да се прави с антибактериални и антивирусни филтри. Те се слагат в един мундщук, през който дишаме, когато се прави изследването – „маската“ на мундщука трябва да е с филтър, за да може изследването да бъде максимално безопасно както за персонала, така и за апаратурата, и респективно за следващия пациент. Самият филтър струва между 3 и 6 лв. и в него няма как да се инвестира, при положение че НЗОК не плаща изследването.

Интересното тука е, че НЗОК не плаща за изследването, но го изисква и глобява този, който би трябвало да го направи. 

Тоест НЗОК хем не плаща, хем иска изследването да бъде извършено, което е абсолютно неправилно. 

Да, това е нонсенс – защото не можеш да изискваш нещо, без да платиш за него. При положение че това нещо струва пари. Не само консумативът (мундщукът), но и апаратурата, и трудът струват пари. И това трябва да бъде коригирано. Преди една година, далече преди пандемията, БЛС написа мотивирано писмо заедно с Асоциацията за профилактика на белодробни болести и сдружението „Въздух за здраве“ до НЗОК и оттогава нищо не се е случило.

Но НЗОК не поема плащането на функционалните изследвания...

Абсолютно точно. Но не може да се прави изследване с мундщук без филтър. Говорим за ключово изследване за проследяване здравето на белия дроб и как той работи, а при SARS-CoV-2 трябва да се спазват още по-строги противоепидемични мерки.

Кога се препоръчва това изследване - 6 месеца след изписване от болница?

Не след 6, а на всеки 3 месеца, за да проследим промените и да вземем съответните мерки. Пациентът ще забележи фиброзните сраствания, когато мине поне една година, но ние трябва да ги „хванем“ много по-рано, тоест да направим такова измерване и да вземем съответните мерки.  

 

От 4 месеца делим заболелите от COVID-19 на оздравели и починали. Никой обаче не уточнява, че част от „оздравелите“ (изписани от болница) са само оцелели и че за тях битката за равностоен живот тепърва започва. Каква е тази битка и какво трябва да знае всеки от тях, за да не се присъедини към армията на инвалидите? Защото се очертава борбата със SARS-CoV-2 да бъде тежка и продължителна.

Повече разказва пулмологът д-р Александър Симидчиев, член на Медицинския експертен съвет към Националния оперативен щаб, началник на отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР.


Говори се, че увреждането на белия дроб на човек, „закачен“ с дни на респиратора, е необратимо? 

Факт е, че SARS-CoV-2 предизвиква доста силно възпаление в белия дроб. Последствие от това възпаление е фиброзата (разрастване на съединителна тъкан на мястото на увреждането, например съединителна тъкан се появява, когато една рана зараства и се получава белег.) Такава заместваща фиброза нарушава естественото функциониране на останалия бял дроб в по-лека или по-тежка степен и му пречи да функционира нормално. 

При всяко увреждане на белия дроб ли трябва да очакваме разрастване на фиброза?

Не, зависи много от имунната реактивност на организма. Това усложнение се определя от взаимодействието на вируса с имунната система. Колкото по-бурно реагира имунната система, толкова по-сериозни усложнения се получават. 

Бихте ли пояснили – когато среща вируса, имунната система реагира с цитокинова буря, остър респираторен дистрес синдром и пр. И втори път реагира, когато възпалителният процес е спрян и останат уврежданията в белия дроб? 

Да, вината за разрастването на фиброзна тъкан не е във вируса, а в имунната система. И дългосрочната прогноза за това какви ще са последиците от възпалителните процеси в белия дроб зависи от реакцията на организма към разрастването на тази фиброза – бурно или не толкова бурно.

Нека да кажем какво се случва при амбулаторно протичане на болестта - тоест, когато човек я изкара на крака?

При леко протичане има промени в организма, но те не водят до промени в белия дроб и не би трябвало да очакваме дългосрочни последици. 

При средно тежко протичане?

При всички положения при средно тежко протичане има промени в белия дроб, които могат да бъдат кръщавани „пневмония“. По принцип най-често за пневмония говорим, когато има бактериален причинител. А вирусните пневмонии са вид имунна реакция вътре в белия дроб, която се получава на базата на увреждане на кръвоносните съдове или на базата на активирането на клетките на алвеоларния епител. Когато се получи подобно нещо, в белия дроб се събира течност и на базата на рентгеновия образ то се кръщава пневмония. 

Как се очаква да функционира белият дроб на тежко болни, които дълго време – 10-15-20 дни – са били интубирани? Някои казват, че за това време той може да бъде безвъзвратно увреден, да не кажем – унищожен?

Ако човек може да ходи, значи белият дроб все пак функционира. Въпросът е, че при тежко протичане на болестта, когато е приложена механична вентилация, има и други фактори, които водят до увреждане на неговата много нежна тъкан. Не е само вирусът, който предизвиква възпалителен процес, а и самите налягания по време на вентилацията. Защото едно от нещата, които трябва да помним за белия дроб, е, че той е изключително нежен орган. Например дебелината на мембранката, през която поемаме кислород и отделяме въглероден двуокис, е само два пъти по-дебела от сапунен мехур. А освен това той има много сложна структура. В резултат може да се получат сериозни и дългосрочни промени, които трябва да бъдат наблюдавани.

Какви мерки могат да се вземат срещу фиброзата? 

За да предприемем каквито и да е мерки, трябва да знаем достатъчно рано какво се случва. А за да направим това, трябва да можем да изследваме белия дроб не само с рентген и скенер. Ако белодробната функция не се изследва както трябва, пациентът може да се зарази, и второ, може да пропуснем нещо важно.

Какво имате предвид под „не се изследва както трябва“?

Както знаете, има два вида методи за изследване на белия дроб: едните методи са образни – те са важни, защото показват как изглежда той, но не показват как работи. Вторите методи са функционални – показват как белият дроб си върши работата. Когато сме лишени от възможността да видим как белият дроб функционира, можем лесно да се заблудим – той може да изглежда зле, но да работи добре и обратното. Двата метода се допълват, а сега не можем да изследваме функцията на белия дроб.

Вие искате да изследвате функцията на белия дроб, но това не може да стане у нас?

Това, към което апелирам, но с едно голямо НО, е по-често да изследваме белодробната си функция, за да можем да следим какво се случва с този толкова важен орган. Голямото НО е нещо, което от една година се мъчим да вкараме в НЗОК посредством Българския лекарски съюз и други колеги. Работата е там, че това изследване задължително трябва да се прави с антибактериални и антивирусни филтри. Те се слагат в един мундщук, през който дишаме, когато се прави изследването – „маската“ на мундщука трябва да е с филтър, за да може изследването да бъде максимално безопасно както за персонала, така и за апаратурата, и респективно за следващия пациент. Самият филтър струва между 3 и 6 лв. и в него няма как да се инвестира, при положение че НЗОК не плаща изследването.

Интересното тука е, че НЗОК не плаща за изследването, но го изисква и глобява този, който би трябвало да го направи. 

Тоест НЗОК хем не плаща, хем иска изследването да бъде извършено, което е абсолютно неправилно. 

Да, това е нонсенс – защото не можеш да изискваш нещо, без да платиш за него. При положение че това нещо струва пари. Не само консумативът (мундщукът), но и апаратурата, и трудът струват пари. И това трябва да бъде коригирано. Преди една година, далече преди пандемията, БЛС написа мотивирано писмо заедно с Асоциацията за профилактика на белодробни болести и сдружението „Въздух за здраве“ до НЗОК и оттогава нищо не се е случило.

Но НЗОК не поема плащането на функционалните изследвания...

Абсолютно точно. Но не може да се прави изследване с мундщук без филтър. Говорим за ключово изследване за проследяване здравето на белия дроб и как той работи, а при SARS-CoV-2 трябва да се спазват още по-строги противоепидемични мерки.

Кога се препоръчва това изследване - 6 месеца след изписване от болница?

Не след 6, а на всеки 3 месеца, за да проследим промените и да вземем съответните мерки. Пациентът ще забележи фиброзните сраствания, когато мине поне една година, но ние трябва да ги „хванем“ много по-рано, тоест да направим такова измерване и да вземем съответните мерки.  

Коментари

Сатурометър/ оксиметър/!

Се нарича джаджата с която всеки може да следи как работи белия му дроб. Преди година ги имаше по 30-тина лв! Сега аптеките ги продават по 200+ лв!
Най-често уреда е комбиниран с пулсомер.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?