Боздуганът на Иван Гешев в президентската институция се превърна във фактора, който промени политическия терен. До вчера опозицията нямаше политическо лице. Днес вече има ясно видими два лагера: ГЕРБ, ДПС и прокуратурата на Гешев, а от другата страна – президентът Румен Радев, зад когото застана шарен съюз от формации, които доскоро буквално не можеха да се дишат.

Бойко Борисов вече не може да се измъква от мъртвата хватка на Ахмед Доган и Делян Пеевски. И колкото и да се опитва да се разграничи от тях, колкото и да разказва са готвени "сценарии" в следващите дни и месеци, това стана очевиден факт.  

Независимо от опитите на лидера на ГЕРБ - чрез неговия неподражаем стил, да описва с думи и образи планове за сваляне на кабинета. Още в петък сутринта, часове след протеста срещу акцията на Иван Гешев, той активира своя защитен рефлекс. Разказа как хора, които стреляли с гранатомет по бившата барета Алексей Петров,  готвели атентат срещу Делян Пеевски и затова той бил с охрана на НСО. А отблъксването на Христо Иванов от гардовете на плажа на "Росенец" - това пък било друг сценарий на президента Радев. "Те го изкъпаха, той отиде да ги подкрепя", каза Борисов. И влезе в дълъг и богат с теми и сюжети обяснителен режим, в който не само намеси опити за гражданско и етническо напрежение, описа противоборството между институциите с думите: "Така навремето България е паднала под османско робство - феодалите, болярите са се изпокарали". Но и неистово се опита да се разграничи от "опаковането" му с движението на Доган и Пеевски.  

Навремето коалицията на БСП с могъщия Пеевски ги доведе до срам и отключи някакви защитни механизми. Но след онези протести от 2013-2014 г. фигурата на депутата от ДПС стана още по-силна и могъща. Та той има днес повече министри в кабинета, отколкото патриотите. Портфейлът в правителството е негов, независимо, че Борисов го вози на задната седалка на джипката си. Не партията на Цветан Цветанов, а тайният съюз с Пеевски ще повлече Борисов надолу. 

Скандиранията „Мутрите вън“ отключиха мобилизационни сили и създадоха за първи път в мандата на третия кабинет „Борисов“ образ на някаква политическа алтернатива. За момента изглежда абсурдно хора, които до вчера се обиждаха в социалните мрежи и по телевизионния екран, да излязат заедно и да протестират. Но както се вижда, идеализираният образ на демокрацията, законността и правовия ред, страха от ударите на боздугана на силоваците от прокуратурата, обедини „комунисти“ и „психодесни“, русофили и русофоби, жълтопаветници и социалисти, дори и Румен Петков и Татяна Дончева. Сред тях беше и Мая Манолова, която ироничо  наричат "Маяма".

Тук са и критиците на Румен Радев, които доскоро го наричаха марионетка на Решетников и „троянски кон на Русия“. Към тях вероятно ще се присъедини и партията на Слави Трифонов, когото  титулуват с „чалгар“, „Възраждане“ на Костадин Костадинов, дамгосан с прозвището „Копейкин“, както и поддръжниците на хазартния бос с 18 обвинения Васил Божков. Интересно е какви ходове чертае доскорошната дясна ръка на Борисов – Цветан Цветанов. Само допреди година той беше таранът, когото ГЕРБ пускаше да руши стените на „Дондуков“ 2.

Ще има ли нов политически лагер, ще успеят ли да създадат общ организъм, който да остане обединен до пролетта на 2021 г, когато са редовните парламентарни избори?  Борисов, Пеевски и патриотите ще направят всичко възможно да удържат дотогава и да печелят време, надявайки се съюзът около Радев да се разпадне заради егото на политическите лидери и историческата нетърпимост помежду им.

Под въпрос е и доколко Румен Радев ще бъде припознат от тези, които сега защитават президентската институция, за водач или поне за един от политическите лидери. Многото пастири са предпоставка за дробене. Важно е и дали БСП ще успее да се съвземе от вътрешните раздори около избора за нов председател.  

Това, което става в момента, не означава, че тези, които се борят за сваляне на статуквото, ще са в състояние да създадат управленска алтернатива и правителство. Те са в самото начало на поемата: "Нощта ражда из мъртва утроба/ вековната злоба на роба“. Но е все по-видимо, че следващият парламент ще бъде силно парцелиран, с нови и малки политически играчи. Което ще генерира нови и нови поводи за политически скандали и раздори. Тази политическа картина има и още двама важни играчи – фактори, които могат по всяко време да променят правилата на терена. Това са коронавирусът и икономическата криза. Тепърва ще следим резултата между управляващи и опозиция.