"Може би физически бях подготвен, но психически - не. Успях да преборя страховете си и благодарение на моя водач успях да се изкача догоре. След това не можах да спя 5-6 часа, защото височината беше много нетипична за мен. Преди самото качване към върха имаше 2-3 момента, в които трябва да се пребориш сам със себе си, за да направиш следващата крачка."

Това са думи пред бТВ на футболния треньор и бивш играч Христо Янев, който изкачи европейския първенец Монблан (4810 м), за да подпомогне кампания за набиране на средства за деца аутисти на сдружението "Седем истории".

Янев все още е във Франция. Той достигна върха с помощта на бившия скиор - шампион във фрийстайлинга и планински водач Ману Гайде.

"От самото начало на изкачването всичко беше добре, но дойде един момент, в който трябваше да качим една стена, която беше 600 метра, разказа за голямото предизвикателтво Христо Янев от хижа в Алпите. - Предварително знаех, че това, което правя, не е нещо, което досега ми се е случвало в живота. Някъде около 4300 м спряхме за 20 минути да се стоплим, да се преоблечем и да си вземем малко сили с допълнително хапване. Има моменти, в които вървиш по един ръб, който е около 60 см, и от двете страни виждаш, че, ако направиш една крачка встрани, можеш да падаш секунди надолу.

"Там знаех, че трябва да изкача върха, защото това, което правя, трябва да стигне до своя край. Именно това ми даде допълнителни сили. Дори сега не мога да повярвам, че съм направил нещо подобно. Качихме се на самия връх, хванахме изгрева на слънцето - нещо, което много рядко някой може да направи, защото постоянно има облаци, вятър, сняг. Моментът, в който стъпихме на върха, Монблан показа, че всеки един човек минава през своите трудности и ако успее да пребори себе си, може да направи всичко, което поиска. Чувството е невероятно. Виждаш слънцето как изгрява, виждаш море от планина и сняг, гледката, която се открива... нещо изключително", каза още той. 

Христо Янев е запален планинар и не спира да тренира активно години след като се е отказал от футбола. Той започна да се готви за изкачването на Монблан през 2019 г.

А защо е решил да направи точно това?

"Това е първата крачка от нещата, които искаме да направим за тези дечица, и това, че някой от нас успя да се качи до върха, означава, че крачките са в правилната посока, рече носителят на Купата на България с ЦСКА като наставник. - Трябва да се научим да говорим за този проблем, който съществува в нашето общество. Да разберем, че това е проблем, на който, ако му се обърне внимание, ще можем да дадем шанс на много дечица, както и на техните родители да се почувстват добре.

Всяко едно усилие към децата - да ги накараме да се усмихнат, да ги накараме да проговорят, да се развиват добре, ще ни накара нас самите да се почувстваме добре, ще вдъхне увереност и самочувствие на техните родители. Това е кауза, която съм приел и искам да я завърша докрай, защото има специалисти в България, които са подготвени, които отдават живота си, за да развиват тези деца. Просто трябва да им осигурим условия, за да може да имат самочувствието да го направят." 

Той и съмишлениците му са решени да продължат напред в каузата си.

"Ще покажем на хората, че този проблем съществува и ние като общество трябва да се ангажираме да направим така, че да предоставим най-добрите условия на хората, които могат да си вършат работата. Не трябва да бягаме от проблемите, а да се насочим към тях и да намерим бързо решение. Надявам се да привлечем вниманието към нещата, свързани с аутизма, по-късното проговаряне и развитието на дечицата и да разберем, че всяко едно дете заслужава равен шанс в обществото.

Всеки един от нас трябва да има лична мотивация. Аз исках веднъж в живота си да направя нещо смислено, нещо, което си заслужава, нещо, което да донесе радост на малките дечица, на техните семейства, на близките на тези деца. Когато видиш едно дете да се усмихва, когато родителят е доволен, това означава, че си направил нещо, което има значение."