Article_top

Протестът за оставките на правителството и на главния прокурор е гражданска акция на съмишленици. Блокирането на кръстовища като част от същия този протест обаче е съвсем друго - диктат над всички, включително над съмишленици.

Първият препъникамък

Блокирането на кръстовища, а с тях и на основни булеварди няма адекватно оправдание. Това не е гражданско неподчинение, защото неподчиняващият се не плаща цената за нарушението - а на това се е обрекъл с акта си на неподчинение. Реално не е неподчинение и поради това, че никой не подчинява окупаторите на кръстовища - полицията на практика им сътрудничи, а не ги отстранява от платното, за да осигури свободно движение, както е длъжна по закон.

Премиерът Борисов едва ли ще подаде оставка заради 15 палатки на Орлов мост, но пък с всеки изминал ден трупа шанс все повече и повече хора да намразят протестиращите. Та нали хиляди хора губят време, нерви и пари заради затрудненото придвижване. Именно това е първият подводен камък пред развитието на протеста след успешните му първи три седмици.

Вторият препъникамък

Вторият е свързан с познатата от 2013 опасност протестът да се карнавализира. Мнозинството от хората показват, че им е достатъчно да викат "Оставка!", да надуват свирки и вувузели и да издигат знамена и собственоръчно направени плакати. На някои обаче им доскучава и измислят пърформанси - например поднасяне на бутафорна торта за рождения ден на Пеевски.

Да, тези сценки са забавни и оригинални като плакатите. Но неусетно се превръщат в самоцел и изместват центъра на протестната енергия. Колкото повече се веселиш и надсмиваш, толкова повече отслабва упоритостта ти за постигане на основната цел: оставките. Карнавалът не е форма на бунт - той е отдушник срещу бунтове.

Третият препъникамък

Третият препъникамък е опасността протестът да се натовари с цели, които не са негови. По уредбата започват да говорят все повече оратори, като някои от тях се опитват да приватизират идейно протеста. Един му вменява детайлна правосъдна реформа, сякаш множеството на площада е компетентно юридическо тяло, одобрило проекта. Друг говори за Велико народно събрание и нова конституция - пак от името на всички. Трета казва, че нямало значение кой е зелен, син или червен, но между другото изтъква, че не била "соросоид".

Да, именно заедността на хора с различни политически биографии е уникалното в този протест, но тя може бързо да се спихне, ако всеки започне да я придърпва към себе си. Особено опасно в случая е "надпартийното" говорене, което в същността си е антипартийно. Протестиращите могат да са заедно - непартийни и разнопартийни, само до постигането на основната цел на протеста: оставките на Борисов и Гешев. След това си остават политически различни, но пак могат да постигат съвместни цели (например правосъдна реформа) чрез своите политически представителства - тоест, чрез договорки и компромиси между своите партии.

Четвъртият препъникамък

Четвъртият препъникамък засяга тактиката на протеста. След като събра най-голямата си мощ на 21-ия ден, нормално беше после пак да изтънее. Разгарът на лятото е - мнозина са на почивка, става все по-горещо, а и епидемията не затихва. Всичко това осуетява многолюдно участие.

Въпреки това протестът има голям потенциал - дори само поради факта, че в различни дни, дори в рамките на различни часове в един ден, в него се включват различни хора. Затова може би успешната тактика е да се поддържа всекидневно участие, без да се "гони бройка". А периодично, примерно веднъж седмично, да се свикват големи национални протести като този в сряда. Очевидно е, че решителната битка ще бъде наесен, когато след натрупания опит и енергия и с подкрепата на завърнали се от отпуска попълнения ще може да се събере грандиозен национален протест в цялата страна, който да помете кликата, превзела българската държава.

Дойче веле

 

Протестът за оставките на правителството и на главния прокурор е гражданска акция на съмишленици. Блокирането на кръстовища като част от същия този протест обаче е съвсем друго - диктат над всички, включително над съмишленици.

Първият препъникамък

Блокирането на кръстовища, а с тях и на основни булеварди няма адекватно оправдание. Това не е гражданско неподчинение, защото неподчиняващият се не плаща цената за нарушението - а на това се е обрекъл с акта си на неподчинение. Реално не е неподчинение и поради това, че никой не подчинява окупаторите на кръстовища - полицията на практика им сътрудничи, а не ги отстранява от платното, за да осигури свободно движение, както е длъжна по закон.

Премиерът Борисов едва ли ще подаде оставка заради 15 палатки на Орлов мост, но пък с всеки изминал ден трупа шанс все повече и повече хора да намразят протестиращите. Та нали хиляди хора губят време, нерви и пари заради затрудненото придвижване. Именно това е първият подводен камък пред развитието на протеста след успешните му първи три седмици.

Вторият препъникамък

Вторият е свързан с познатата от 2013 опасност протестът да се карнавализира. Мнозинството от хората показват, че им е достатъчно да викат "Оставка!", да надуват свирки и вувузели и да издигат знамена и собственоръчно направени плакати. На някои обаче им доскучава и измислят пърформанси - например поднасяне на бутафорна торта за рождения ден на Пеевски.

Да, тези сценки са забавни и оригинални като плакатите. Но неусетно се превръщат в самоцел и изместват центъра на протестната енергия. Колкото повече се веселиш и надсмиваш, толкова повече отслабва упоритостта ти за постигане на основната цел: оставките. Карнавалът не е форма на бунт - той е отдушник срещу бунтове.

Третият препъникамък

Третият препъникамък е опасността протестът да се натовари с цели, които не са негови. По уредбата започват да говорят все повече оратори, като някои от тях се опитват да приватизират идейно протеста. Един му вменява детайлна правосъдна реформа, сякаш множеството на площада е компетентно юридическо тяло, одобрило проекта. Друг говори за Велико народно събрание и нова конституция - пак от името на всички. Трета казва, че нямало значение кой е зелен, син или червен, но между другото изтъква, че не била "соросоид".

Да, именно заедността на хора с различни политически биографии е уникалното в този протест, но тя може бързо да се спихне, ако всеки започне да я придърпва към себе си. Особено опасно в случая е "надпартийното" говорене, което в същността си е антипартийно. Протестиращите могат да са заедно - непартийни и разнопартийни, само до постигането на основната цел на протеста: оставките на Борисов и Гешев. След това си остават политически различни, но пак могат да постигат съвместни цели (например правосъдна реформа) чрез своите политически представителства - тоест, чрез договорки и компромиси между своите партии.

Четвъртият препъникамък

Четвъртият препъникамък засяга тактиката на протеста. След като събра най-голямата си мощ на 21-ия ден, нормално беше после пак да изтънее. Разгарът на лятото е - мнозина са на почивка, става все по-горещо, а и епидемията не затихва. Всичко това осуетява многолюдно участие.

Въпреки това протестът има голям потенциал - дори само поради факта, че в различни дни, дори в рамките на различни часове в един ден, в него се включват различни хора. Затова може би успешната тактика е да се поддържа всекидневно участие, без да се "гони бройка". А периодично, примерно веднъж седмично, да се свикват големи национални протести като този в сряда. Очевидно е, че решителната битка ще бъде наесен, когато след натрупания опит и енергия и с подкрепата на завърнали се от отпуска попълнения ще може да се събере грандиозен национален протест в цялата страна, който да помете кликата, превзела българската държава.

Дойче веле

Коментари

Хм...

"Протестът за оставките на правителството и на главния прокурор е гражданска акция на съмишленици."

Калина Андролова:
"Бивши военни, както и служители на военното разузнаване и контраразузнаване съветват Радев за нещо подобно на "военен" преврат под формата на служебен кабинет, чийто мандат ще бъде удължен повече от три месеца. Целта е да се направят решаващи промени в ключовите министерства, институции, агенции и пр., да се разгонят хората на ГЕРБ, да се изплашат симпатизантите, да се създадат условия за насочен контрол в последващия изборен процес.
...
ТЕ ползват всички за целите си, не се гнусят, овладяват процесите, и накрая се оказва, че и враговете им са работили за тях. Трябва да признаем, че технологията е изключително ефективна, пичове! Главните заблудени по Радев и хабер нямат как ще ги сготвят. Разбира се, задкулисното нашенско обединително звено ще остане – личните задачи на олигархията. А глупаците – лапат наденички на площада и говорят уверено за промяна на системата. Промяната, хипстъри, със сигурност няма да е във ваша полза. Ама, изпийте сега биричката и т'ва е."

Ролята на Радев във възникването и развитието на протеста е...

...много малка. Още по-малко е влиянието което той може да упражнява върху целия политически процес в страната. Особено пък върху самия протест.
Ако хората споменават Радев, то е не защото са се загрижили толкова за неговата съдба, колкото за подчертаят грубото престъпване на конституцията и законите от страна на Гешев, което пък е най-съществената причина да му се иска оставката.
Не може личността, която е призвана да пази и брани изпълнението на закона, да бъде първият и най-груб негов нарушител.

С две думи.

Колкото и да му се иска на Радев, неговата роля в развитието на политическата ситуация в страната може да бъде само на фигурант и нищо повече.
Така че, хайде да зарежете герберските номера и да не се опитвате да плашите обществото.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Г-н Ганев,

не разбирате ли,че ако Андролова има някакъв успех във Фактор,защото там по принцип е пълно с гербаджийски фанатици,тук просто няма кой да обърне внимание!Всички знаем коя е Андролова и кой и плаща!Не мога да ти казвам къде да пишеш и къде не,все пак сме демокрация,но съветът ми е да смениш опорките!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Другото,

което мога да кажа е,че младите хора,които са сърцето на протестите,отраснаха в свободно време и не могат да бъдат обработвани с такива евтини лъжи!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Съвременните

млади не са осъкатеното поколение от комунизма,което учеше само български и руски и не вижда по далеч от носа си!Сегашните млади говорят свободно западни езици и разполагат с интернет!Могат да влезат в който си искат сайт в света и да прочетат новините нецензорирани и такива,каквито са!Свършва се постепенно със заробеното съзнание на комунистипеските остатъци!На сцената на историята излиза ново необременено поколение,което постенно ще изхвърли всички все още действащи ченгесарски комунистически остатъци,тровещи и задушаващи години наред европейското българско развитие!Тъй,че-всуе се пънете!

Ако беше в някоя западна страна,...

... управляващите и особено премиера, отдавна да си бяха подали оставките в името на добруването и успеха на народа.
Герберите си намериха най-тъпото обяснение защо били оставали на власт. (Защото били най-компетентните...Чунким не ги виждаме толкова време какви некадърници са). И се били жертвали (видите ли).
Това толкова време да ти викат под прозореца че трябва да се разкараш, а ти да се правиш куку никъде не е било в добре организираните страни.

....

Нищо подобно. Спомнете си "жълтите жилетки" във Франция колко време протестираха и Макрон не подаде оставка. Нито пък Мицотакис. Или Вучич. Или Тръмп. Ако се върнем още по-назад, протестите на хипитата срещу войната във Виетнам не доведоха до спиране на сраженията. Протести имаше и за климатичните промени, и за конфликтите в Близкия изток, но почти нищо не последва след тях.

Нека хората си протестират, щом имат някакви идеали, които ги водят, но историята ни учи, че след тях следва тежък махмурлук - интересите и залозите са твърде големи, за да бъдат оставени да бъдат диктувани от улицата. Редно е на избори, когато и да са те, суверенът да си каже тежката дума и да си носи отговорността за нея.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията