Д-р Таблов работи в Германия от 10 години като реаниматор и анестезиолог. Третата му специалност е спешна медицина. От началото на пандемията е ангажиран и в COVID-интензивното отделение. Въпреки всичките си ангажименти следи денонощно развитието на пандемията у нас, и не само го следи, но поставя въпроси и търси отговори. 

Д-р Таблов, защо се притеснявате толкова за ситуацията в България?

Притеснявам се за родителите ми и леля ми, които са медици, за брат ми и семейството му, имам възрастни роднини, доста приятели реаниматори. И защото знам, че ситуацията не е точно такава, за каквато се представя. 

Какво имате предвид? 

Досега специфично лечение за COVID-19 не е намерено - нищо от това, за което се изписаха въодушевени статии, не е доказало, че действа. По ваксините се работи усилено къде ли не, но за мен, без да съм специалист по темата, е абсолютно несериозно да се твърди, че нещо, което излезе на пазара още тази година, може незабавно да реши проблема. И на този терен държавата, освен да обявява данни и да удължава безсмисленото извънредно положение, не прави почти нищо, за да контролира разпространението на вируса. Твърди, че има план за действие и да бъдем спокойни. 

Визирате изказването на министър Ангелов, че знае как да се справи, ако обстановката се усложни?

Нормално е министърът да излъчва сигурност и да казва, че ще реши проблема. Това е форма на социална политика – напрежението по протестите расте, натискът върху правителството се увеличава, а на младите хора им дай хляб и зрелища. По-добре цялата енергия на футболните агитки, вместо на протестите, да бъде изкарана на стадиона. Само едно нещо не разбирам: досега се повтаряше, че при над 1000 хоспитализирани системата ще е под сериозен натиск, изведнъж се появява министърът и казва, че няма нужда от допълнителни мерки срещу разпространението на коронавируса, 1000 пациенти не ни тревожат, биха ни разтревожили 1500, имаме опция да отворим 3000 легла…“, ама дали е точно така??

Те така или иначе не могат да наложат кой знае какви ограничения, освен носенето на маски. Но при положение, че всеки ден има ръст на заразените, на починалите, на хоспитализираните да пуснеш футболните мачове пред публика ми звучи абсолютно безотговорно. Затова доц. Мангъров има толкова последователи в България. 

Това как е свързано с доц. Мангъров? 

В България нещата се случват непоследователно – днес се казва едно, утре – друго, по стила на премиера. И по тази причина мангъровщината пуска корени в съзнанието на българите. На хората им се внушава, че мерките са ненужни, че цялата тази работа е една заблуда, измислена с някаква цел… Аз всеки ден се опитвам да си обясня на каква база тези хора вярват, че всичко е голяма измислица.  Да, разбирам, че годината е безкрайно тежка, много останаха без работа, хронични болни не отиват да се прегледат месеци наред. Това е системен психически тормоз и ако на този фон се появи един да ти даде лъч надежда: „Мани ги тия побъркани, никакви мерки не спазвайте, правете си каквото си знаете“, нормално е да нададеш ухо.

Никой не обича носителите на лоши вести, едно време са ги убивали. Никой не иска да слуша едно и също да му повтарят: „Ей хора, пазете се!“, но какво друго ни остава в тази ситуация, освен да повтаряме? Говоря с познати в цяла Европа, с лекари от други континенти, където вирусът мина брутално, и всички потвърдиха, че като дойде голяма вълна, нещата са доста неприятни, меко казано. 

Хора като Мангъров хубаво си говорят, но някак си е много нечовешко е това, което правят. Елементарна професионална солидарност нямат. В края на краищата това е един общ фронт, всички медици трябва да сме единни в мнението си, иначе как ще убедим останалите?

Кого друг имате предвид, освен доц. Мангъров?

И д-р Антония Първанова, не знам колко активна медицинска дейност развива тя; д-р Тодоров от Русе, за който се твърди, че проблемът му е чисто финансов, един патологоанатом от София… Те са една група, които не са на първа линия в борбата с COVID-19. Затова бих попитал Мангъров и Първанова – колко тежко болни пациенти от COVID-19 лично те са излекували? Да споделят опита си – нито един не е умрял, всички са спасени. А лично Мангъров бих попитал как според него трябва да се държи държавата в тази ситуация, кои мерки въобще не трябва да се предприемат. Лесно е да си деструктивна опозиция, далеч по-трудно е когато сочиш грешки да даваш и предложения как да бъдат поправени. Какво стана с неговия шведски модел? Нали на 1 юни държавата реално премахна всички ограничения? След което видяхме печалните резултати - кривите не паднаха, а в последните двайсетина дни броят на заразените у нас се удвои. Настоявам тези, които подържат тезата, че предпазните мерки са ненужни, да дадат ясен отговор кога хипотетично биха отчели провал на техния подход.

Не мога да разбера и какъв е мотивът му. Вероятно е от професионална суета, като децата - да привлича внимание, а може би прави политическа кариера, защото се появява в присъствието на политически фигури на пресконференции, което никак не отива на един медик в този напрегнат момент. Може би прави предизборна обиколка – да убеди град по град в България, че ние сме някакви безумци…

Да обвиняваш колегите си, че създават паника, водени от финансови подбуди, разбирайте заради увеличената пътека за COVID-19, най-малкото е тежко морално обвинение спрямо собствената ти професионална група, което трябва да можеш да докажеш. Лично аз съм на мнение, че човек обикновено подозира останалите в неща, който самият той е склонен да направи. 

Има и други медици, които подкрепят тази група.  

Аз моля тези колеги, които продължават да подхранват мангъровщината, твърдейки, че сме част от мафията на белите престилки, просто да отидат доброволци там, където колегите са на ръба. Нека отидат в интензивното отделение в Търново, в Добрич, във Варна, да влязат при болните с всичките предпазни мерки, да поработят две седмици и след това да кажат: „Ей, хора, видях с очите си, всичко е ала-бала и измама.“ Може пък всички ние да сме грешили!?  

А на всички немедици, които вярват в заговори - маските не са, за да мълчите и протестите го доказват. Човек може да се бори за правата си и като спазва правилата. Двете неща не са оксиморон. Но ходенето на един мач може да се избегне… 

Докато мангъровщината е сред нас, няма да се уморя да повтарям: случващото се утре е функция на нашите действия днес. И ще е несериозно да се оправдаваме с другите, ако след седмица се окаже, че сериозно сме се оплескали... 

Според вас нещата може да се оплескат.

Реално погледнато, в интензивните отделения нещата не са добре, а там има  най-големи предпоставки да се обърне каручката. Наблюдавайки отстрани и говорейки с колеги, оставам с впечатлението, че голяма част от тежко болните в България умират. Това не е изненада, защото според мащабно изследване в Германия всеки 5-и с COVID-19, който стигне до болница, умира, както и 40% от тези на апаратна вентилация. В Германия нещата при тежко болните също не са розови, което е логично, защото все още нямаме специфично лечение за тази болест.

Но по отношение на България оставам с впечатлението, че много голям процент от хората на апаратна вентилация умират. И никъде няма статистика какъв е този процент. Като интензивен лекар се питам на какво се дължи това и мисля, че много от колегите са оставени да се оправят поединично, без ясна представа как да лекуват.  Липсва единен консенсус за лечение; по-възрастните колеги, които са рискова група, са извадени оттам, оставени са относително млади лекари. 

Не бива да надценяваме здравната система в България, която не разполага с капацитета на здравната система в богати държави като Германия, САЩ, Италия. Ако тя наистина бъде подложена на силен натиск, много по-вероятно пораженията да бъдат много по-големи, отколкото в Германия.