Трудно може да се говори за осезаемо присъствие на опозиция по политическите етажи на постсъветска и все така деспотична Русия.

След като навлезе в последния си президентски мандат, Владимир Путин с лекота и за благото на руския народ организира референдум насред върлуващата пандемия от коронавирус. Така удължи управлението си, теоретично поне, до 2036 г. - продължително царуване, за което биха замечтали не един или двама руски монарси.

Противниците на режима не са в Държавната дума.

Те са на улиците. А най-силният глас сред тях притежава Алексей Навални, чийто блог (в по-късни години и канал в ютуб) е един от малкото острови за критика срещу Путин в океана от прокремълски медии.

Има риск свободолюбивите руснаци да загубят и този отдушник на антиправителствени идеи и разобличител на корупционни схеми в държавните структури. Опозиционерът бе приет по спешност в интензивното отделение на болницата в Омск и впоследствие бе поставен в изкуствена кома.

Говорителката му настоява, че е бил отровен. Според нея нещо е било сипано в чая на Навални, преди да се качи на самолет от сибирския град Томск за Москва. За нея няма съмнение кой е организаторът на покушението. 

От Кремъл пожелаха на Навални "бързо възстановяване".

Интересният му живот може да предложи известни хипотези с различна степен на вероятност кои може да стоят зад предполагаемия опит за покушение срещу него. Или по-скоро КОЙ?

Последното, разбира се, може да го вярват само по-суеверните от нас.

И все пак кой е Алексей Навални?

Алексей Навални срещу корупцията

Алексей Навални е роден на 4 юни 1976 г. Той е прекарал повечето години от детството си в град Обнинск, на около 100 километра югозападно от Москва. Има смесен руско-украински произход. Баща му Анатоли е служил като офицер в руската армия.

През 1998 г. Алексей завършва право в Руския университет на дружбата на народите. Специализира в университета "Йейл" през 2010 г.

Става популярен през 2008 г., когато започва да публикува в блога си разкрития за злоупотреби в някои от големите държавни корпорации на Русия.

Една от неговите тактики е да стане миноритарен акционер в големи петролни компании като "Роснефт", "Газпром", "Лукойл". След което започва да задава неудобни въпроси и да настоява за осветляване на функционирането им.

През 2011 г. Навални създава проекта "Антикорупционната фондация", която през следващото десетилетие разобличава множество корупционни схеми по високите етажи на властта и разкрива подробности за мръсните дела на олигарси като Роман Абрамович, Алишер Усманов и много други.

Шест години след създаването ѝ фондацията разпространява документалния филм „Той не ви е Димон“, в който премиерът Дмитрий Медведев е обвиняван, че е присвоил 1,2 милиарда долара.

През октомври 2019 г. руското министерство на правосъдието обяви неправителствената организация за „чуждестранен агент“. В същия месец тя бе осъдена да плати 280 000 долара за „организирането на бунтове“ в страната, а офисите ѝ бяха претърсени от органите на реда. Но тормозът и глобите не спират, а продължават да се трупват до средата на следващата година.

През юли 2020 г. Навални е принуден да закрие фондацията.

"Какво да направим? Всичко, което ние имахме, вече беше конфискувано при предишни полицейски операции. Сега те ще ни отнемат и самата фондация", споделя тогава той.

Алексей Навални срещу Единна Русия

Преди парламентарните избори през 2011 г. Навални призовава читателите на блога си да гласуват за когото пожелаят освен за Единна Русия (партията на Путин), която той категоризира като "партия на мошеници и крадци". Тази фраза остава популярна и до днес сред критиците на режима.

Въпреки че е лесно да се идеализира противникът на една авторитарна държава, Навални не е идеалът за лидер на „цветна революция“.

През 2012 г. споделя, че "руската външна политика трябва да бъде максимално насочена към интеграцията на Украйна и Беларус…всъщност, ние сме една нация. Трябва да помогнем за интеграцията". По време на Руско-грузинската война от 2008 г. определя грузинците за "гризачи".

Докато е част от либералната партия „Яблъка“, той създава крилото „Народа“, което възприема националистическите му пориви. След като не успява да спечели вътрешнопартийната борба за надмощие, той е изключен.

По-късно Навални основава Партия за бъдещето на Русия (преди известна като Прогресивната партия), която съществува и до днес.

На 5 декември 2011 г. Навални е арестуван за 15 дни по време на първия протест след победата на Единна Русия. След като е освободен организира популярни антиправителствени митинги, в които взимат участие десетки хиляди души и така Навални се превръща в един от лидерите на народното недоволство.

През септември 2013 г. той участва на кметските избори в Москва, на който се представя като "демократически националист". Въпреки че не е отразяван от традиционните медии и разчита основно на Интернет, Навални завършва на второ място с 27 процента от гласовете. Избраникът на Путин - Сергей Собянин, е победител, като той остава кмет на столицата и до днес.

Навални е осъден на два пъти за присвояване на пари - през 2013 и 2014 г., като се смята, че и двете дела са скалъпени от политически подбуди. Според Европейския съд за правата на човека правото на обвиняемия за справедлив съдебен процес е било нарушено.

Когато е арестуван през 2013 г., той обяснява пред съдията, че ще продължи борбата с колегите си "да унищожи феодалната държава, която се изгражда в Русия, да унищожи правителството, в което 83 процента от националното богатство е притежавано от половин процент от населението".

Въпреки че му е позволено да участва на кметските избори през 2013 г., четири години по-късно Върховният съд на Русия се произнася, че заради присъдите срещу него той не може да се яви на президентските избори през 2018 г.

Това на практика слага край на политическата му кариера, но опозиционерът не се примирява. Навални организира масови протести през последните няколко години в Русия, покрай които се превръща в чест гост на столичните арести.

На 28 юли 2019 г. Навални е приет в болница заради сериозни рани по очите и кожата, като лекарите обясняват, че става дума за реакция след тежка "алергия". Личната му лекарка Анастасия Василиева обаче оспорва диагнозата и според нея раните са продукт на "неизвестни химикали".

За суеверията

Путин е добър оратор и рядко може да бъде изваден от равновесие по време на интервю с журналист. Именно това обаче се случи преди две години, когато американецът Крис Уолъс седна на четири очи с руския президент и му зададе директно въпроса:

"Защо става така, че много хора, които се противопоставят на Владимир Путин, свършват мъртви или близо до подобно състояние? Бившият руски шпионин и двоен агент Сергей Скрипал. Борис Немцов, политически опонент, застрелян край Кремъл. Разследващата репортерка Ана Политковская - убита в апартамент. Защо толкова много хора, които са врагове на Владимир Путин, биват атакувани?"

В отговор Путин посочи, че някои американски президенти също са били убивани. След като вероятно се досети, че това не е много удачно и актуално сравнение, той поясни, че "в Русия има някои престъпления, но до известна степен държавничеството на Русия узрява".

"Има странични ефекти, но ние разследваме отговорните за престъпленията", допълни той.  

Мистерията около предполагаемото отравяне на Навални тепърва ще се разплита. 

Ако наистина става въпрос за опит за убийство, тогава може би Русия ще успее да открие и накаже виновниците за състоянието на опозиционера. Така ще  разполага с готов отговор на критици като Навални и журналисти като Уолъс.

Но сякаш истинските отговорни лица, без значение дали действително има опит за покушение, са тези „странични ефекти“, които десетилетия наред пречат на държавничеството на Русия да узрее.