COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и в момента променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията - експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да почивате дори и през есента, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Михаил Стефанов е експерт по комуникации и лидерство. Съпруг и баща на две момичета. От няколко години семейството избира да прекарва лятната ваканция на палатка - далеч от шума на големите курорти. 

Защо избирате да почивате на палатки със семейството?

Аз от младежките си години харесвам приключенията в планината с палатки, съпругата ми май нямаше друг избор, освен и тя да ги заобича покрай мен. Като изключим няколко години пауза покрай бебешкия етап на децата, на палатки под някаква форма се ходи всяко лято. Палатката ти дава много свобода – можеш да си в движение, да стигнеш до места, до които с каравана това е невъзможно, както и да имаш поне малко илюзия за някакво истинско приключение. Което иначе е много трудно в нашия all-inclusive свят.

Къде обичате да ходите?

Планината е нашето място, определено. Морето и палатките нещо не можем да ги примирим. Любимото ни място е язовир "Широка поляна" в Родопите, в по-дивите му части, без цивилизация (разбирайте без ток и вода). Там това лято прекарахме и най-дългата си ваканция на палатка - 13 дни. Иначе догодина обмисляме различни маршрути с олекотено оборудване – засега фаворит е Централният Балкан.   

Какви са големите предизвикателства на лагеруването с палатки с деца и далеч от града?

Единственото предизвикателство е, че лагеруването е свързано с много усилия. Това отказва и много хора (между които е и моят баща, за когото сме категорично луди). Дивото планинско къмпингуване не е за хора, за които „почивка“ значи „да не правя нищо“. Трябва да построиш бивака, всекидневно да събираш дърва за огън, да притопляш вода за къпане, да готвиш, да покриваш лагера, когато вали... И още сума ти неща.

Но това е малка цена за вечерния огън под нощното звездно небе, за мързеливите следобеди и прочетените книги в хамака, за изгревите между боровете, за това с децата да отидете за сладолед с кануто, за моментите на пълна тишина – такава, каквато никъде другаде не можеш да намериш. 

Какви съвети бихте дали за организирането на подобна почивка?

Започнете с малко. Добре е, ако за първи път човек опитва да отиде на палатка, да започне с един уикенд. Също е добре да не се изхвърляте и да не купувате свое оборудване, преди да разберете, че лагеруването е за вас в дългосрочен план. Иначе, ако се планира по-дълга почивка (и хората не искат да ядат само хляб с пастет и лютеница), най-сложно е с храната. Нямате хладилник и нещата се развалят относително бързо и трябва да сте малко изобретателни. Затова е добре, поне първите пъти, да сте по-близо до населени места, откъдето можете да пазарувате. 

Също така, отделете време да си направите списък с цялото оборудване, което ще ви трябва – със сигурност ще ви трябват работни ръкавици, брадва, трион, нож (един работен и поне един за готвене), въже, материали за запалване на огън, аптечка, съдове за готвене и съхранение на храна и вода. И, разбира се, от онези легендарни бонбони маршмелоу, които моите дъщери си пекат на огъня и после ядат между две бисквити, намазани с течен шоколад!