Article_top

За упоритата легенда, че Бетовен е бил чернокож, която се радва на възродено внимание днес в контекста на движението „Животът на чернокожите има значение” (Black lives matter), разказва Филип Кларк в „Гардиън”.

През 1907 г., точно 80 години след смъртта на Бетовен, британският композитор Самюъл Колридж Тейлър изказва предположение, че авторът на „Лунната соната” е бил чернокож. Самият Колридж Тейлър е бил дете от смесен брак – майка англичанка и баща от Сиера Леоне.

„Не мога да не забележа поразителното сходство между чертите на моето лице и всички познати изображения на Бетовен”, пише той и добавя: „Ако най-големият от всички музиканти днес беше жив, нямаше да получи стая в хотел в някои американски градове.”

Предположението на Колридж Тейлър се възражда през 60-те години на ХХ век, когато набира сила борбата за граждански права в САЩ. Мантрата е подета от Стоукли Кармайкъл, активист на движението на чернокожите, който е изразил възмущение от общоприетото мнение, че културата на белите превъзхожда културата на черните.

„Бетовен е бил също толкова черен като вас и мен”, заявява Кармайкъл в Сиатъл пред тъмнокожа аудитория, „но просто не ни казват нищо за това”.

За същото говори и Малкълм Х, твърдейки в интервю, че бащата на Бетовен е бил мавър – от тези, които били наемани на военна служба в Европа като професионални войници.

Идеята за чернокожия Бетовен се разпространява неудържимо. Повтарят я непрекъснато в радиостанциите, които пускат черна музика. През 1969 г. списание „Роулинг Стоун” пуска статия със заглавие „Бетовен е бил черен и се е гордеел с това”. През 1988 г. двама бели студенти от Станфорд след остра дискусия за музиката и расите обезобразяват плакат с изображение на Бетовен, като го окарикатуряват с типични афроамерикански черти. Пресата определя този акт като проява на расизъм. През 2007 г. писателката Надин Гордимър публикува сборник с разкази под заглавие „Бетовен е бил 1/16 черен”. Но тези прояви минават някак незабелязано.

Но 2020-а, освен че е годината, в която се навършват 250 години от рождението на немския композитор, е и годината, в която набра сила движението „Животът на чернокожите има значение”. Това възражда интереса към темата за произхода на Бетовен.

Музиковедът Уилям Гибънс от Колежа за изящни изкуства във Форт Уорт, Тексас, в края на 2019 г. пуска провокативен пост в Туитър:

„2019 г. си отива и аз взех едно важно решение за следващата година: цяла година ще прекарам без Бетовен”.

Докато Европа се изолира заради Ковид-19 и отлага всички тържества по случай годишнината на композитора, Шарлот Зайдер, също композитор, говори в Дома на Бетовен в Бон за умората от Бетовен, за „отровния култ към гениалността” и за „мисленето в категории на превъзходството”. Доцентът от музикалната катедра в Смит Колидж в Нортхемтпън, Масачузетс, Андреа Мур призовава от страниците на „Чикаго Трибюн” да се въведе годишен мораториум върху изпълнението на произведения на Бетовен.

„Неговата музика е навсякъде – пише тя, – време е да се възползваме от една дупка с размера на Бетовен, за да се появи нова музика, а година по-късно да се върнем към този композитор, за да го чуем по нов начин.”

Става дума за културна война, в която не може да има победители, посочва „Гардиън”. Изфабрикуваната битка е съвременен начин да се справят с личност, която изглежда голям проблем в светлината на расовите вълнения. Целта е тази личност да се превърне в сламено чучело, а после да се жалваме, че сме провокирани, твърдят от изданието. Да се поучим от Кармайкъл и Малкълм Х, които са постъпили много по-мъдро. Те не са призовавали да се откажем от Бетовен и не са си играли с лековатата политика на дребните жестове, защото тогава са се решавали много важни неща.

Дали Бетовен наистина е бил черен? Доказателствата за това са твърде малко и доста неубедителни. Има две възможности. На първо място, фламандските предци на композитора наистина да са сродени с маври от африкански произход. Или майката на Бетовен да е изневерила на съпруга си. Но не истината е от значение в момента. Това, което афроамериканските активисти от 60-те са търсели, не е научната истина, а метафората в твърдението за чернокожия Бетовен.

Кори Муамба, музикант, изследовател и водещ на радиопредаване за съвременния джаз в Би Би Си, смята, че метафората съхранява смисъла си и до днес.

„Твърдението, че Бетовен е черен, развенча традиционния начин на мислене. Това отново ни накара да мислим за културата, която прави неговата музика толкова забележителна. Ако Бетовен беше черен, дали щеше да бъде наречен „класически композитор”? И какво се е случило с другите чернокожи композитори, загубени в дебрите на историята?”

Площад Славейков

Ключови думи
 

За упоритата легенда, че Бетовен е бил чернокож, която се радва на възродено внимание днес в контекста на движението „Животът на чернокожите има значение” (Black lives matter), разказва Филип Кларк в „Гардиън”.

През 1907 г., точно 80 години след смъртта на Бетовен, британският композитор Самюъл Колридж Тейлър изказва предположение, че авторът на „Лунната соната” е бил чернокож. Самият Колридж Тейлър е бил дете от смесен брак – майка англичанка и баща от Сиера Леоне.

„Не мога да не забележа поразителното сходство между чертите на моето лице и всички познати изображения на Бетовен”, пише той и добавя: „Ако най-големият от всички музиканти днес беше жив, нямаше да получи стая в хотел в някои американски градове.”

Предположението на Колридж Тейлър се възражда през 60-те години на ХХ век, когато набира сила борбата за граждански права в САЩ. Мантрата е подета от Стоукли Кармайкъл, активист на движението на чернокожите, който е изразил възмущение от общоприетото мнение, че културата на белите превъзхожда културата на черните.

„Бетовен е бил също толкова черен като вас и мен”, заявява Кармайкъл в Сиатъл пред тъмнокожа аудитория, „но просто не ни казват нищо за това”.

За същото говори и Малкълм Х, твърдейки в интервю, че бащата на Бетовен е бил мавър – от тези, които били наемани на военна служба в Европа като професионални войници.

Идеята за чернокожия Бетовен се разпространява неудържимо. Повтарят я непрекъснато в радиостанциите, които пускат черна музика. През 1969 г. списание „Роулинг Стоун” пуска статия със заглавие „Бетовен е бил черен и се е гордеел с това”. През 1988 г. двама бели студенти от Станфорд след остра дискусия за музиката и расите обезобразяват плакат с изображение на Бетовен, като го окарикатуряват с типични афроамерикански черти. Пресата определя този акт като проява на расизъм. През 2007 г. писателката Надин Гордимър публикува сборник с разкази под заглавие „Бетовен е бил 1/16 черен”. Но тези прояви минават някак незабелязано.

Но 2020-а, освен че е годината, в която се навършват 250 години от рождението на немския композитор, е и годината, в която набра сила движението „Животът на чернокожите има значение”. Това възражда интереса към темата за произхода на Бетовен.

Музиковедът Уилям Гибънс от Колежа за изящни изкуства във Форт Уорт, Тексас, в края на 2019 г. пуска провокативен пост в Туитър:

„2019 г. си отива и аз взех едно важно решение за следващата година: цяла година ще прекарам без Бетовен”.

Докато Европа се изолира заради Ковид-19 и отлага всички тържества по случай годишнината на композитора, Шарлот Зайдер, също композитор, говори в Дома на Бетовен в Бон за умората от Бетовен, за „отровния култ към гениалността” и за „мисленето в категории на превъзходството”. Доцентът от музикалната катедра в Смит Колидж в Нортхемтпън, Масачузетс, Андреа Мур призовава от страниците на „Чикаго Трибюн” да се въведе годишен мораториум върху изпълнението на произведения на Бетовен.

„Неговата музика е навсякъде – пише тя, – време е да се възползваме от една дупка с размера на Бетовен, за да се появи нова музика, а година по-късно да се върнем към този композитор, за да го чуем по нов начин.”

Става дума за културна война, в която не може да има победители, посочва „Гардиън”. Изфабрикуваната битка е съвременен начин да се справят с личност, която изглежда голям проблем в светлината на расовите вълнения. Целта е тази личност да се превърне в сламено чучело, а после да се жалваме, че сме провокирани, твърдят от изданието. Да се поучим от Кармайкъл и Малкълм Х, които са постъпили много по-мъдро. Те не са призовавали да се откажем от Бетовен и не са си играли с лековатата политика на дребните жестове, защото тогава са се решавали много важни неща.

Дали Бетовен наистина е бил черен? Доказателствата за това са твърде малко и доста неубедителни. Има две възможности. На първо място, фламандските предци на композитора наистина да са сродени с маври от африкански произход. Или майката на Бетовен да е изневерила на съпруга си. Но не истината е от значение в момента. Това, което афроамериканските активисти от 60-те са търсели, не е научната истина, а метафората в твърдението за чернокожия Бетовен.

Кори Муамба, музикант, изследовател и водещ на радиопредаване за съвременния джаз в Би Би Си, смята, че метафората съхранява смисъла си и до днес.

„Твърдението, че Бетовен е черен, развенча традиционния начин на мислене. Това отново ни накара да мислим за културата, която прави неговата музика толкова забележителна. Ако Бетовен беше черен, дали щеше да бъде наречен „класически композитор”? И какво се е случило с другите чернокожи композитори, загубени в дебрите на историята?”

Площад Славейков

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Глупости на квадрат

Глупости на квадрат

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?