Ако случайно срещнете депутат на улицата и не го разпознаете, не се самобичувайте – грешката не е във вас. И в това Народно събрание, както и в предшестващите, е пълно с т.нар. депутати фикуси – такива, които мълчаливо натискат копчето, никога не се изказват от парламентарната трибуна и най-големият им принос е да сложат подпис под някой законопроект, в чието написване нямат участие.

Ако обаче целенасочено искате да срещнете депутат, то ви предлагаме да ни последвате, за да видим как се случва това. С уговорката, че трябва да притежавате журналистическа карта и карта за достъп до новата сграда на парламента – Партийният дом (в цялата буквалност на това наименование). Макар и картата за достъп да може да се окаже проблем...

Сряда, пленарен ден. Понеже сте предварително запознати с факта, че в Партийния дом може да се влезе от поне четири входа, без да броим гаража, решението е да ги наобиколите всичките (поради невъзможност да се клонирате). За да установите: свободно шляещи се депутати няма. Но пък има масирано полицейско присъствие пред всеки вход. Завардена на стъпалата е и улица „Малко Търново“. Безплодното обикаляне ви отвежда до паркинга на жълтите павета, където униформен ви посреща с репликата: „Вие – дотук“. Любезно обяснявате, че всъщност трябва да продължите и вадите всички налични карти за идентификация, с изключение може би на картончето с кръвната група. Бдителният полицай обаче се усъмнява в картата ви за достъп, взима я и тръгва нанякъде с нея. Чудите се от какво е породена тая мнителност – нито има „велико народно въстание“, нито Йоло Денев е наоколо, когато установявате в далечината наличието на Мая Манолова, Димитър Делчев и още няколко техни сподвижници. Стоят си кротко на тротоара до градинката. Полицаят се връща с картата ви за достъп. „Кому е нужно всичко това днес?“. „Не питайте мен, така са решили отгоре“.

Така, след известни спънки, заветната сграда е превзета (само през специалния вход - за медии). Брой срещнати депутати – нула. Брой срещнати полицаи – десетки. Брой срещнати протестиращи – шест. 

Днес токът не е спрял както преди седмица и картите за достъп на журналистите работят, така че този път може да влязат. А колегите вече са строени в залата, отредена за тях от ръководството на Народното събрание, с любезното съдействие на ръководствата на всички парламентарни групи и по план, изготвен от експредседателя Георги Пирински, известен със своята ненавист към медиите и опитите му да ги отдели от народното представителство посредством всякакви средства – въженца и пр. Но за това – после.

Двата монитора кънтят, единият неизменно предава картината в розово. По ирония на съдбата, в друг контекст, депутатът от ДПС Хамид Хамид призовава в този момент парламентарната шефка Цвета Караянчева да си свали розовите очила. Задушно е, но пък става още по-хубаво, когато се отворят прозорците – защото става и шумно. Залата е на приземния етаж, прозорците гледат към булеварда и единственият „бонус“ е, че днес не се скандира и „Оставка!“ под прозорците.

Но нека не подлагаме на съмнение доброто желание на администрацията да опази и здравето на журналистите, каквито са основните „опорки“ на Караянчева за новия режим на допуск до сградата – противоепидемични мерки.

Тук депутат не може да бъде срещнат. Но от опит знаете, че се навъртат край кафенето. Само да ви кажа, че ВИЕ нямате право да посещавате кафенето. За задоволяване на продоволствените ви нужди и на нуждата на депутата да бъде необезпокояван с въпроси, пред стаята на журналистите има поставени автомат за кафе и вендинг машина. Обаче целта оправдава средствата, затваряте си очите, кръстите се няколко пъти да не ви срещне квестор или гард на НСО по пътя и се отправяте по дългия път към заветното кафене, т.е. заветният – народен представител. 

Красимир Янков

Мисията е успешна и никой не е паднал в бой по пътя! Депутатът е истински, а не само аватар от екрана в стаята за журналисти. Появява се под формата на Красимир Янков (БСП). Следва го и доктор Георги Михайлов от същата парламентарна група. Ще си поръчват кафе и вода. Подмятанията „Я, жив депутат!“ не трогват Янков. „Защо, какво е станало?“ - учудва се народният представител, демонстрирайки неинформираност по казуса с достъпа до НС.

Опасно е обаче да оставате дълго в кафенето, защото Партийният дом може и да е голям, но охраната дебне отвсякъде. Затова се насочвате към вътрешния двор, защото знаете – дори депутатите имат пороци. Пушат. И тази прозорливост ви се отплаща, защото ето ги! Още двама попадат в полезрението ви. Тези са от ВМРО и заради вече далечните времена, в които сте имали възможност да установите личен контакт с тях, се заговаряте за новите условия на работа. „Не ми разрешават да си поканя гост в сградата и ако искам да разговарям по работа, трябва да си направя срещата в кафенето, а не в кабинета“ - жалва се единият, след като е изслушал вашата тирада за достъпа.

Това оплакване обаче тутакси може да бъде подложено на съмнение. Не в друго, а за двоен аршин, защото вие сте информирани за това, че вчера депутати от ГЕРБ са приемали гости в кабинетите си. Въпреки уж наложената заради COVID-19 рестрикция.

Цигарите са изпушени, двамата „войводи“ се връщат в залата през техния си вход, а за вас остава да изпробвате достъпа в останалата част на сградата. Защото 4 от 240 не ви е достатъчно. Експедицията ви отвежда до т.нар. трибунка – там народните представители се появяват от време на време, за да сведат до обществеността чрез медиите каквото сами са решили да си кажат. И си тръгват във всеки удобен за тях момент, ако някой вземе, че им зададе неудобен въпрос.

Покрай тази зала са стълбите, които отвеждат до т.нар кошари – местата за операторите и фотографите в самата пленарна зала. Минава се покрай мястото за отдих на народните представители, което все е празно, но за сметка на това са поставени турникети, така щото достъп да имат само те и администрацията на Народното събрание.

Катеренето към пленарната зала продължава и в тоя миг се благодаряш, че животът не те е направил оператор в телевизия, който влачи статив и камера. Ето я и кошарата. Спокойно може да бъде сравнена с аквариум, но пък това е бял кахър на фона на гледката, която се разкрива отпред – гърбовете на народните представители! Но ентусиазмът бързо се изпарява, когато установяваш два безспорни факта – едно: виждаш ги как минават между двете кошари и можете само да си помахате отдалеч и две: климатикът безпощадно бие във врата ти. Някъде там изплуват спомени от образа на генерал Мутафчийски, който обяснява нещо за един климатик и едно масово заразяване с коронавирус на един круизен кораб. „Даймънд принцес“ май се казваше... Но убедени сме, ръководството на Народното събрание е помислило и за това, както надлежно е помислило за разделението на потоците на движение в сградата на депутати, журналисти и администрация.

В този момент Караянчева вика от трибуната: „Движението на потоците – народни представители, журналисти и администрация, са ясно маркирани от и подписани със заповед на здравния министър! Когато е строена тази зала и е идейно проектирана, г-н Пирински е бил председател! Престанете да търсите причини, за да си правите политически пиар!“

Наостряте уши, защото това очевидно е по вашата тема. Адресатът е депутатът от БСП Крум Зарков, който за втори път е поставил от парламентарната трибуна въпроса с изтикването на журналистите в мазето. С думите: „В последната седмица се забелязва опасна тенденция, започнала от това, че вкарахте журналистите в мазето, минала през това, че не допуснахте гражданското общество и експертите в комисия и свършихте с грухтенето“ (по повод издаваните звуци от редиците на ГЕРБ, б.а.). 

На Караянчева й се налага да се оправдава за енти път с проекта на Пирински, който тази администрация просто изпълнила и днес вече отчаяно призова всички народни представители (от които тя е първа сред равни) да си вдигат телефоните на журналистите. По-злопаметните колеги обаче помнят една разходка из сградата, организирана преди две години, в която от ГЕРБ показваха къде медиите и депутатите ще имат общ достъп в Партийния дом...

Четири часа по-късно, равносметката продължава да е четирима срещнати депутати. 

План Б – парламентарните комисии. Както се изрази главната секретарка на Народното Стефана Караславова по повод журналистическото недоволство – там можете да срещнете народни представители. Уви, и тази сова не е това, което е, защото пак с мотива коронавирус заседанията често само се предават онлайн. Имало много гости в залата и присъствието и на журналисти вече било опасно за здравето. Това изпитаха на гърба си вчера и Мая Манолова (Изправи се.БГ) и Антоанета Цонева (Демократична България), които не бяха допуснати до заседание на правната комисия, която разглеждаше поредния ремонт на ремонта на ремонта на Изборния кодекс. Въпреки предварително направената заявка.

Така че, скъпи съграждани. Да, имате шанс да срещнете депутат. Случайно - на улицата, в кафенето, в магазина. Но не и ако сте журналист с акредитация за отразяване на работата на Партийния дом. Пардон. На Народното събрание.

За това днес над 60 журналисти внасят подписка до Караянчева с искане за връщане на режима на работа, установен преди 30 години с демократичните промени.