Article_top

Какво правят нашите управници, когато се озоват на тясно? Събарят някоя ромска колиба. Обявяват свещена война на джендърите, които сами са си измислили. Политизират световни кризи, като тази с коронавируса. И разбира се – подхващат исторически възстановки на войните за Македония. Не знам как не омръзна този евъргрийн на патриотичния избирател, във всеки случай харчи се още и сигурно ще отклони за малко вниманието на медиите от нестихващите протести на българския Мегдан.

В меморандума си, пратен до работната група по разширяване на ЕС, българското правителство открива в югозападната ни съседка коварна „антибългарска идеология“. Основното обвинение е в това, че Северна Македония изобщо съществува – и ако тази нова нация упорито отказва да се саморазпусне, това нашите смятат за акт на агресия. Как възникват нациите е, разбира се, сложен въпрос и никой не може да каже колко ще бъде трайна македонската, нито впрочем белгийската, испанската, беларуската.

Като кажа на някого, че българската държава е владяла тези територии всичко на всичко два века и нещо, отговарят ми, че населението обаче е етнически близко (без едната трета албанци, разбира се). Като дадем възможност на това население да идва в България – то взима паспорта и тича в Германия. Ама ние ги обичаме, мрели сме за тях, пеем песните им...

Как България се самозалъгва

От чисто логическа гледна точка изглежда абсурдно България да подписва договори с партньор, чието съществуване отрича; хитростта навремето беше да ги откъснем от сръбските империалисти, ама волно или не ги признахме. Също толкова абсурдни са дежурните обвинения за езика, който у нас смятат за диалект на българския.

Само че между официален език и диалект има разлика, нали? Кодифицирали са един говор, подбран да е най-далече от българския и от сръбския - точно както сме направили и ние, българите, когато сме кодифицирали наречия, най-отдалечени от западните диалекти, които са най-близки до сръбския. Късоглед етнонационализъм. Но така или иначе – исторически факт. И не ми е известен прецедент днес една държава да се намесва в това какво се говори в съседната. Става дума за онази звездичка, с която трябвало „при крайна нужда“ да се уточнява, че изразът македонски език се употребява „в съответствие с Конституцията на Република Македония ”. Какво точно печелим от това самозалъгване, не разбирам.

Много бих се радвал, ако двете ни страни вземат курс към сближаване на езиците си, които на всекидневно ниво са взаимно разбираеми. Но това изисква воля и взаимни компромиси, например отваряне на българския към западните диалекти, загърбени от сегашната норма. Би било чудесно, ако утре в Европейския парламент се окаже, че няма нужда от българо-македонски превод. Но за да стане това, трябва воля като тази, която са имали сръбските и хърватски панслависти от началото на 20-и век. А не обиди и популизъм.

Сериозна тема в меморандума са малцинства. Нямало българи в Северна Македония, а у нас пък преследват ОМО „Илинден“. Нормалното европейско решение е да се признават малцинствата  от двете страни на границата; популисткото – да не се признават, пак и от двете. От меморандума не разбрах какво точно мислим по този въпрос, така или иначе решението трябва да е симетрично. Но разбира се, че ако не признаваш съществуването на една нация, няма как да признаеш малцинствата ѝ. Всичко се върти около проклетата история, която на Балканите умело се използва за балканизация, т.е. фрагментиране, насъскване на народите едни срещу други. Комисията, която според една единствена подточка на член 8 от Договора за добросъседство трябва да решава спорните въпроси, била забоксувала, от Скопие я саботирали. Добре, но все пак не ми е ясно какво точно очакваме от тази комисия? Във въпросния договор не е указано. Да издаде научен труд, да построи музей? Дали пък не очакваме някакъв европейски арбитраж? Просто не си представям как може да се излезе от една неясно регламентирана ситуация като тази.

Историята по определение е с дълга перспектива, там бързи ходове са противопоказни. Да се използват противоречията в тази комисия за спиране на Скопие по пътя към ЕС е нечестно. От огромния архив на миналото можем да извадим всякакви случки, с които да подкрепяме едни или други тези; по-важното е да имаме морална отговорност към настоящето. Впрочем темата за „собствеността“ на Гоце Делчев, по която се карат, ми се вижда абсурдна; тя показва неразбиране на разликата между традиционен етнос и модерна нация. Гоце Делчев е роден като етнически българин, но става строител на новата македонска нация. При това и двете страни го почитат, честват го заедно. Как по дяволите успяха политиците да превърнат точно него в повод за разделение и омрази?

Истински важните теми са други

Съвсем друга е темата, по която трябва да работят в тази комисия - тя е отчасти (т.е. само за Северна Македония) спомената в меморандума. Това е тоталитарното наследство на 20-и век – българската окупация на Македония от профашисткия режим, комунистическата диктатура в югославската република след това. Тук и двете страни трябва да намерят сили критично да осъзнаят историческите си вини, да почнат да сближават разказа си, както направиха много страни от Западна Европа след войната. Сериозния ход тук е всеки да тръгне от собствената си вина, а не да сочи другия с пръст – но аз такова нещо не виждам нито в този меморандум, нито в публичните изява на комисията. Тоталитарните травми са истински важното, което ни е белязало; старата история представлява повече научен интерес, там постепенно нещата така или иначе ще се наместят.

Не мога да си представя, че българските граждани ще простят на наше правителство, което спре Северна Македония по пътя към Европа. Или по-точно – което ще даде повод на някои западни страни да я спрат. Работата ми се вижда повече пропагандна пушилка. Защото проклетата история е само един детайл от споменатия Договор за добросъседство, който според нашите, Скопие не изпълнявала, а според мен – и двете страни напълно игнорират. Там пише за развитие на търговския обмен, за култура, за транспортна инфраструктура. Как пък не написаха един меморандум по тези далеч по-важни, по-европейски теми! Все проклетата историческа пушилка, която има за цел да отклонява вниманието от некомпетентността на управниците, и край Искъра и край Вардара. Както писа журналистът Николай Кръстев: „Вместо да спорим чий е Гоце Делчев, не е ли по-добре да изградим обща магистрала, която да носи името на този наш герой?“

"Дойче веле"

 

Какво правят нашите управници, когато се озоват на тясно? Събарят някоя ромска колиба. Обявяват свещена война на джендърите, които сами са си измислили. Политизират световни кризи, като тази с коронавируса. И разбира се – подхващат исторически възстановки на войните за Македония. Не знам как не омръзна този евъргрийн на патриотичния избирател, във всеки случай харчи се още и сигурно ще отклони за малко вниманието на медиите от нестихващите протести на българския Мегдан.

В меморандума си, пратен до работната група по разширяване на ЕС, българското правителство открива в югозападната ни съседка коварна „антибългарска идеология“. Основното обвинение е в това, че Северна Македония изобщо съществува – и ако тази нова нация упорито отказва да се саморазпусне, това нашите смятат за акт на агресия. Как възникват нациите е, разбира се, сложен въпрос и никой не може да каже колко ще бъде трайна македонската, нито впрочем белгийската, испанската, беларуската.

Като кажа на някого, че българската държава е владяла тези територии всичко на всичко два века и нещо, отговарят ми, че населението обаче е етнически близко (без едната трета албанци, разбира се). Като дадем възможност на това население да идва в България – то взима паспорта и тича в Германия. Ама ние ги обичаме, мрели сме за тях, пеем песните им...

Как България се самозалъгва

От чисто логическа гледна точка изглежда абсурдно България да подписва договори с партньор, чието съществуване отрича; хитростта навремето беше да ги откъснем от сръбските империалисти, ама волно или не ги признахме. Също толкова абсурдни са дежурните обвинения за езика, който у нас смятат за диалект на българския.

Само че между официален език и диалект има разлика, нали? Кодифицирали са един говор, подбран да е най-далече от българския и от сръбския - точно както сме направили и ние, българите, когато сме кодифицирали наречия, най-отдалечени от западните диалекти, които са най-близки до сръбския. Късоглед етнонационализъм. Но така или иначе – исторически факт. И не ми е известен прецедент днес една държава да се намесва в това какво се говори в съседната. Става дума за онази звездичка, с която трябвало „при крайна нужда“ да се уточнява, че изразът македонски език се употребява „в съответствие с Конституцията на Република Македония ”. Какво точно печелим от това самозалъгване, не разбирам.

Много бих се радвал, ако двете ни страни вземат курс към сближаване на езиците си, които на всекидневно ниво са взаимно разбираеми. Но това изисква воля и взаимни компромиси, например отваряне на българския към западните диалекти, загърбени от сегашната норма. Би било чудесно, ако утре в Европейския парламент се окаже, че няма нужда от българо-македонски превод. Но за да стане това, трябва воля като тази, която са имали сръбските и хърватски панслависти от началото на 20-и век. А не обиди и популизъм.

Сериозна тема в меморандума са малцинства. Нямало българи в Северна Македония, а у нас пък преследват ОМО „Илинден“. Нормалното европейско решение е да се признават малцинствата  от двете страни на границата; популисткото – да не се признават, пак и от двете. От меморандума не разбрах какво точно мислим по този въпрос, така или иначе решението трябва да е симетрично. Но разбира се, че ако не признаваш съществуването на една нация, няма как да признаеш малцинствата ѝ. Всичко се върти около проклетата история, която на Балканите умело се използва за балканизация, т.е. фрагментиране, насъскване на народите едни срещу други. Комисията, която според една единствена подточка на член 8 от Договора за добросъседство трябва да решава спорните въпроси, била забоксувала, от Скопие я саботирали. Добре, но все пак не ми е ясно какво точно очакваме от тази комисия? Във въпросния договор не е указано. Да издаде научен труд, да построи музей? Дали пък не очакваме някакъв европейски арбитраж? Просто не си представям как може да се излезе от една неясно регламентирана ситуация като тази.

Историята по определение е с дълга перспектива, там бързи ходове са противопоказни. Да се използват противоречията в тази комисия за спиране на Скопие по пътя към ЕС е нечестно. От огромния архив на миналото можем да извадим всякакви случки, с които да подкрепяме едни или други тези; по-важното е да имаме морална отговорност към настоящето. Впрочем темата за „собствеността“ на Гоце Делчев, по която се карат, ми се вижда абсурдна; тя показва неразбиране на разликата между традиционен етнос и модерна нация. Гоце Делчев е роден като етнически българин, но става строител на новата македонска нация. При това и двете страни го почитат, честват го заедно. Как по дяволите успяха политиците да превърнат точно него в повод за разделение и омрази?

Истински важните теми са други

Съвсем друга е темата, по която трябва да работят в тази комисия - тя е отчасти (т.е. само за Северна Македония) спомената в меморандума. Това е тоталитарното наследство на 20-и век – българската окупация на Македония от профашисткия режим, комунистическата диктатура в югославската република след това. Тук и двете страни трябва да намерят сили критично да осъзнаят историческите си вини, да почнат да сближават разказа си, както направиха много страни от Западна Европа след войната. Сериозния ход тук е всеки да тръгне от собствената си вина, а не да сочи другия с пръст – но аз такова нещо не виждам нито в този меморандум, нито в публичните изява на комисията. Тоталитарните травми са истински важното, което ни е белязало; старата история представлява повече научен интерес, там постепенно нещата така или иначе ще се наместят.

Не мога да си представя, че българските граждани ще простят на наше правителство, което спре Северна Македония по пътя към Европа. Или по-точно – което ще даде повод на някои западни страни да я спрат. Работата ми се вижда повече пропагандна пушилка. Защото проклетата история е само един детайл от споменатия Договор за добросъседство, който според нашите, Скопие не изпълнявала, а според мен – и двете страни напълно игнорират. Там пише за развитие на търговския обмен, за култура, за транспортна инфраструктура. Как пък не написаха един меморандум по тези далеч по-важни, по-европейски теми! Все проклетата историческа пушилка, която има за цел да отклонява вниманието от некомпетентността на управниците, и край Искъра и край Вардара. Както писа журналистът Николай Кръстев: „Вместо да спорим чий е Гоце Делчев, не е ли по-добре да изградим обща магистрала, която да носи името на този наш герой?“

"Дойче веле"

Коментари

:)

Какво правят нашите медии, когато са натясно? Подхващат темата "Борисов"

БТВ, ДВ, ДИР, СИБ...
:)
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Ти да видиш! Разколникът ще обединява.

Протягането на ръка, строенето на мостове и магистрали е толкова чуждо на професор Дичев, че няма накъде повече. Затова антрефилето му за Македония звучи толкова нелепо.
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

Най-много обичам синчета на бивши прислужници на комунистическият режим, да ме учат на морал и политика !

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?