За Близкия изток появата на коронавируса дойде в най-лошия възможен момент – точно когато в резултат на глобалните и регионалните усилия за справяне с тероризма „глобалният джихадизъм“ беше изправен пред сериозни трудности от структурно и финансово естество в опит да преоткрие себе си и да релансира своите дейности, включващи пропагандата, рекрутирането и възобновяването на терористичните актове. „Ислямска държава“ (или ИДИЛ) и „Ал Кайда“ видяха в глобалната пандемия идеалната възможност за завръщане на авансцената, тъй като светът изостави антитерористичния си приоритет, съсредоточавайки се върху запазването на общественото здраве и за съживяване на изпадналата в дълбока криза икономика.

Начинът, по който джихадистите се възползваха от пандемията, още веднъж демонстрира идейното и организационно превъзходство на „Ислямска държава“ над конкурентната ѝ джихадистка организация „Ал Кайда“. Това бе очевидно още от 2013 г., когато започна възходът на ДАЕШ (акроним на ИДИЛ на арабски) на фона на неуспешните действия на местния клон на организацията на Бен Ладен, обусловени и от фундменталистката идеология на последния. Това пролича и в разпространената в края на март 2020 г. декларация на Главното командване на „Ал Кайда“, базирано в Афганистан, озаглавена „Пътят за спасението на човечеството от пастта на чудовището: инструкции и разяснения относно коронавирусната епидемия“.

В съответствие с традиционните догми в нея пандемията се квалифицира като божествено наказание за неверниците. Но „кайдистките“ лидери не успяха да мотивират последователите си по света за подновяване на терористичната дейност, което доведе до спорадични акции от организации от типа на „Групировка за подпомагане на исляма и мюсюлманите“ в Мали, Движението на младите джихадисти „Ал Шабаб“ в Сомалия и „Джихадистката Ал Кайда на Арабския полуостров“, базирана в Йемен.

ДАЕШ и коронавирусът

Обратното – „Ислямска държава“ бързо се адаптира към глобалната фиксация върху борбата с COVID-19 и успя за кратък период от време да се възползва от пандемията в свой интерес. От самото начало на пандемията командването на ДАЕШ разпрати задължителни инструкции за действията на множеството ѝ „вилаети“, т.е. клонове в различни страни. Наред с това джихадистките лидери и членовете на отделните структури на ИДИЛ получиха и инструкции за безопасност в условията на заплахи за здравето им.

Още на 27 февруари 2020 г. организацията разпространи в седмичния си орган „Ал Набаа“ информация за тази заплаха. Тя бе последвана от нова статия на 12 март, съдържаща директиви за справянето при епидемии от този тип. Те включваха мерки за предотвратяване на заразата от типа на прикриване на устата при кашляне и кихане, миене на ръцете, предпазните стъпки при влизане и излизане от заразена зона и др. В следващия брой на седмичника от 19 март 2020 г. организацията квалифицира епидемията като „най-лошия кошмар за кръстоносците“ (хулително название на неверниците християни), като призова привържениците си да се възползват от ситуацията, като организират нападения и операции по освобождаване на арестуваните джихадисти.

Преди пандемията „Ислямска държава“ се бе утвърдила като най-добре организираната и дееспособна джихадистка организация. Тя олицетворяваше своеобразния разцвет на глобалния джихадизъм с иновативна идеология и стратегия. Въпреки че бе прогонена от основните иракски и сирийски градове, в които се беше окопала, и дори след като бе изтласкана от последния контролиран от нея анклав около град Ал Багуз в провинция Дейр ал Зур от Сирийските демократични сили, подкрепяни от Вашингтон и международната антитерористична коалиция, организацията все още разполага с военни, финансови и медийни ресурси. По данни на ДАЕШ в периода между падането на Ал Багуз през март 2018 и март 2020 г. „Ислямска държава“ е извършила над 2000 атентата в Ирак и Сирия.

Децентрализация на дейностите

Както показват фактите, през въпросния период ДАЕШ е проявила висока адаптивност към променените обстоятелства, преминавайки от централизираното функциониране на квазидържавата към децентрализиран начин на организация и дейности, включващи бойни акции, охрана, административна дейност, правораздаване и медийна пропаганда. С изчерпването на политическия проект на „халифата“ ДАЕШ се обособи като джихадистка организация, възприемайки традиционните тактики на постоянно изтощаване на противника и на партизанска война.

След убийството на Абу Бакр ал Багдади на 27 октомври 2019 г. ръководството ѝ бе поето от Абу Ибрахим ал Хашеми ал Кураши, чието истинско име е Амир Мохамед Саид Абд ал Рахман ал Маула. Този пореден претендент за глобален джихадистки лидер може да надмине убития си патрон, доказвайки, че смъртта на последния не означава края на организацията. Както знаем, в дните на своя възход ДАЕШ разполагаше с близо 40 хиляди чуждестранни бойци от 110 страни в света. Според доклада на Групата за наблюдение на ООН от края на декември 2019 г., основаващ се на оценките на страните членки, оцелелите от тях са между половината и 2/3 от това число. Според американските власти в Ирак и Сирия понастоящем има 25 хиляди бойци на ДАЕШ, от които 11 хиляди са в Ирак, а 14 хиляди – в Сирия. В други клонове на организацията са активни още около 25 хиляди души.

С други думи, от началото на пандемията ДАЕШ се насочи към извършването на терористични актове не само от остатъчната структура в Ирак, но и другите клонове в региона на широкия Близък изток и в други региони. Тези бойни действия допълваха мерките, предприети за запазване на джихадистите от зараза с COVID-19. Още на 10 април т.г. генералният секретар на Организацията на обединените нации Антониу Гутиериш предупреди, че епидемията представлява голяма заплаха за поддържането на международния мир и сигурност и че тя може да доведе до засилени социални вълнения и насилие, които са в състояние съществено да подкопаят способността на международната общност да се справи с болестта. Според него екстремистките групировки ще се възползват от ограниченията, наложени в условията на пандемия, за да активизират онлайн пропагандата на омраза и насилие, както и за подновено рекрутиране на млади хора, които поради намалената си мобилност са особено активни в социалните мрежи.

Вирусът отслабва антитерористичните усилия

Завръщането на „Ислямска държава“ е особено осезаемо в политически нестабилните страни от региона, които отслабиха военния натиск срещу джихадистите, пренасочвайки внимание и ресурси срещу заплахата от вируса. Това се отнася на първо място за Ирак. На 19 март 2020 г. международната антитерористична коалиция и НАТО обявиха двумесечно прекратяване на военните операции срещу ИДИЛ. До края на същия месец Австралия, Испания, Франция, Великобритания, Нова Зеландия, Португалия и Холандия изтеглиха почти всичките си военни експерти от тази страна. Съединените щати също се оттеглиха от изнесените си бази в Мосул, Ал Каим, Ал Каяра и Киркук, пренасочвайки военния си контингент към по-добре защитени и сигурни иракски бази като Ал Асад и летището в Ербил, където са по-добре позиционирани и с оглед противопоставянето с Иран и проиранските милиции в Ирак.

При тези условия „Ислямска държава“ засили атаките си срещу обекти в страната, опитвайки се да се възползва от кризисната обстановка в резултат на американско-иранската конфронтация, спадналите приходи от петрола, хроничните протести в различни градове и лошото взаимодействие между иракските въоръжени сили, което бе допълнително усложнено от вирусната пандемия.

Друго поле за реванша на ИДИЛ в условията на пандемия е африканският континент. По-специално организацията засили атаките си в Западна Африка, регионите Сахара, Сахел и в Сомалия. Нейният клон (вилает) „Западна Африка“ извърши поредица от кървави нападения в щата Борно, Североизточна Нигерия, предшествани от атаки срещу френските сили и полицията на Мали. ИДИЛ разшири периметъра си на действие и в Мозамбик, където на 24 март завзе, макар и за кратко, стратегическото пристанище Мусембуа да Прая. Два дена по-късно джихадистите окупираха важния град Кисанга. Зачестиха и атаките срещу обекти в съседна Сомалия, успоредно с тези на конкурентната джихадистка структура „Ал Шабаб“.

В Афганистан действа „Вилает Хорасан“, представляващ централната структура на ИДИЛ в цяла Южна Азия. Но вследствие на споразумението между САЩ и талибанското движение организацията бе лишена от базата си в провинция Нандахар. Понастоящем ИДИЛ разполага с около 2500 джихадисти, които са пребазирани в провинция Кунар.

Бързото приспособяване на „Ислямска държава“ към променените условия е свидетелство за натрупания опит на тази организация, която винаги се е възползвала от обективните предпоставки за политическа, икономическа и социална дестабилизация, към която понастоящем се добавят и проблемите с пандемията. Всъщност успехите на ИДИЛ са отражение на провала на политиките на националните държави в региона с техния деспотизъм, неспособност да бъдат овладени религиозно-етнически противоречия, лошо управление, конфронтационна идейно-политическа среда, както и на краха на външните намеси в региона. От създаването си ИДИЛ демонстрира капацитет за адаптация към променливата ситуация на местно, регионално и международно равнище. А конкретно след прогонването ѝ от контролираните от нея райони в Ирак и Сирия ИДИЛ съумя да се преструктурира и да продължи терористичната си дейност като децентрализирана организация със съществени ресурси. Поради това тя продължава да бъде привлекателна за симпатизанти на джихадистката идеология, разполагаща с финансови средства и способности за рекрутиране на нови бойци.

Европа е в центъра на бурята

В началото на юли т.е. Институтът за изследване на войната – неправителствена изследователска организация със седалище във Вашингтон – предупреди, че ИДИЛ не само не е разгромен окончателно, но се готви да се върне отново и представлява сериозна заплаха въпреки загубата на териториите в Сирия и Ирак, които влизаха в очертанията на халифата. Докладът на института, озаглавен „Второто завръщане на ИДИЛ“, съдържа извода, че днес организацията продължава да бъде по-силна от предшественичката си „ Ал Кайда в Ирак“, като представляваше основната джихадистка структура през 2011 г.

В друг доклад, представен пред Съвета за сигурност на ООН от генералния секретар на ООН Антониу Гутиериш, се посочва, че дори след края на халифата в Ирак и Сирия ИДИЛ притежава около 300 млн. долара. Според Гутиериш ИДИЛ продължава да бъде изключителна заплаха въпреки разреждането на джихадистките атаки, дължащо се на временните условия. Той твърди, че организацията е в състояние да насочва тези средства за подпомагане на терористични актове в Ирак и Сирия, както и в други региони. В това отношение ИДИЛ се възползва от финансовата си самодостатъчност благодарение на мрежата от неформални компании, извършващи парични преводи, както и на свързани с тях групи и индивидуални дарители в Близкия изток, Африка и Азия.

Организацията се опитва да се възползва от всяка възможност, за да демонстрира, че продължава дейността си и не се чувства разгромена. Така за разлика от „Ал Кайда“ ИДИЛ отдава значение на сплашващия пропаганден ефект от своите акции, който обаче е подценяван от европейските медии. Същевременно за никого не е тайна, че по-специално затворите в някои западноевропейски страни са се превърнали в разсадник за джихадистката идеология, вегетираща върху омразата и национализма.

Идеологическото влияние на ИДИЛ сред арабско-мюсюлманския криминален контингент, който съществено ще бъде увеличен с предстоящото завръщане в Европа на около 2000 членове на джихадистки структури от Ирак и Сирия, създава предпоставки за разширяване периметъра на действие на ДАЕШ на Стария континент.

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през септември 2020 г. Още материали от същия автор може да прочетете тук.