Враните са не просто умни - те са способни да възприемат света около тях в настоящето. С други думи - имат субективни преживявания. Това се нарича първично или сензорно съзнание и досега е било демонстрирано единствено при приматите. Тези разкрития са публикувани в специализираното списание "Science", предаде sciencealert.com. 

Враните може да накарат да преосмислим разбирането си за това как възниква съзнанието, както и начина, по който разглеждаме мозъка на птиците.

"Резултатите от нашето проучване разкриват нов начин за разглеждане на еволюцията на съзнанието и неговите невробиологични ограничения", обяви физиологът по животните Андреас Нидер от Университета в Тюбинген.

Съзнанието трудно може да се измери при животни, които не говорят. То представлява способността да осъзнаваш себе си и света около теб, да знаеш какво знаеш и да мислиш над това познание. Съзнанието помага при разрешаването на проблеми и вземането на решения - неща, в които враните са наистина добри.

Първичното съзнание е най-основната форма на съзнание - способността да възприемаш света в настоящето (и непосредственото минало и бъдеще). То се свързва с мозъчната кора на приматите, сложната слоеста област на мозъка на бозайниците.

Но мозъците на птиците са структурирани по съвсем различен начин - те са гладки. Затова за рода врани (към които принадлежат враните и гарваните) не се знаеше дали може да премине границата за съзнателна мисъл, въпреки че представителите му са много умни.

За да разберат, Нидер и колегите му са провели експеримент, за да проверят дали птиците могат да имат субективни преживявания. Тестваха две черни врани.

Първо, птиците били обучени да реагират на визуални стимули. На екрани им били показани светлини; ако врана забележила светлина, тя трябвало да движи главата си, за да сигнализира, че я е видяла. Повечето светлини били ясни и враните надеждно съобщавали, че ги виждат. Но някои от светлините били много по-трудни за забелязване - краткотрайни и слаби. За тях двете врани понякога съобщавали, че ги виждат, а друг път - не.

Тук идва моментът и на субективното сетивно преживяване. На всяка от враните били показани приблизително 20 000 сигнала, разпределени в десетки сесии. Междувременно електродите, имплантирани в мозъците им, регистрирали невронната активност.

Когато враните записвали отговор "да" при забелязването на зрителните стимули, невронната активност била регистрирана в интервала между виждането на светлината и подаването на отговора. Когато отговорът бил "не", повишената невронална активност не се забелязвала. Тази връзка е била толкова надеждна, че е било възможно да се предскаже реакцията на враната въз основа на мозъчната активност.

"Нашите резултати категорично показват, че нервните клетки при по-високи нива на обработка на мозъка на враната се влияят от субективно преживяване или по-точно произвеждат субективни преживявания."

Резултатите потвърждават, че субективните преживявания не са нещо изключително за мозъка на приматите и че сложната структура на мозъка на бозайниците не е изискване за наличието на съзнание. Всъщност, според друго ново проучване установява, гладкостта на мозъка на птиците изобщо не е показателна за липсата на комплексност.

Използвайки 3D изображения с поляризирана светлина и техники за проследяване на невронните вериги, биопсихологът Мартин Стачо от Университета в Рур и негови колеги изследват анатомията на мозъка на гълъбите и совите. Те открили, че мозъчната структура и при двете птици е поразително подобна на церебралната структура на бозайниците.

Възможно е подобни когнитивни способности да са еволюирали независимо както при птиците, така и при бозайниците. Това явление е познато като конвергентна еволюция.

Но също така е вероятно мозъците ни да са много по-тясно свързани. Нидер твърди, че може да търсим отговори на този въпрос от общия биологичен предшественик на хората и враните.

"Последните общи предци на хората и враните са живеели преди 320 милиона години", споделя той. "Възможно е съзнанието за възприятие да е възникнало тогава и да е започнало да се предава. Във всеки случай способността за съзнателното преживяване може да бъде реализирана в различно структурирани мозъци и без значение от мозъчната кора."

Това означава, че първичното съзнание може да бъде много по-разпространено сред птиците и бозайниците, отколкото сме си представяли.