Да си лидер на малка и бедна страна има много неудобства. Едно от тях е, че като видиш зор, е трудно да намериш външен враг, върху когото да хвърлиш вината, а още по-трудно е да го набиеш за радост и утеха на недоволното население.

Лесно му е на Тръмп. Кеф му Китай, кеф му Иран, кеф му баба Европа. Те са виновни.

Ами Ердоган? Кеф му кюрди, кеф му гюленисти, кеф му Сирия, кеф му Либия, кеф му Гърция, че и Кипър.

А питате ли Бойко Борисов? Кого да посочи за враг? Кого да набие? Мъка.

Европейският съюз не дава да правиш такива работи. Там не позволяват да се държиш като Тръмп, Путин или Ердоган. И най-вече не дават да биеш никого, особено по-слабия. Силен = на 1 глас на масата на Европейския съвет. Слаб = пак на 1 глас на същата маса. Германия – 1 глас. Бълария – 1 глас. Малта – и тя 1 глас.

Т.е. ако си европейски лидер и имаш вътрешен проблем, ще се озовеш в дефицит на външни врагове. Остават ти само вътрешните, в които обикновено е проблемът.

Но и Европа си има цаката. Винаги у дома можеш да се оплачеш от нея. И поради вродената ѝ толерантност, тя е длъжна да те изслуша и да те търпи. Тя е “мека сила”, което означава повече мека отколкото сила, както казваше Януш Бугайски.

И мнозина европейски лидери непрекъснато го правят. Токът и горивата са скъпи – така иска Европа със зелената си политика. Идват мигранти – така иска Европа с либералната си политика. Трудно се прави бизнес – така е заради Европа с безбройните ѝ регулации. Забранено е да търгуваме с този и онзи – пак заради Европа с нейните санкции.

Европа е нещо като нищо друго на света. Тя е едновременно най-добрият приятел и най-добрият враг. Закъсаш ли, идва на помощ с фондовете си. Потрябва ли ти плашило, оправдание, зло, пак тя е насреща. Можеш да я доиш и в същото време да я обвиняваш и ругаеш на воля. Дори можеш да седиш в парламента ѝ и да я хулиш, а тя да ти плаща завидна заплата и куп добавки към нея за това. Тя никога няма да те бомбардира или да те блокира. Защо? Защото, ако седиш в институциите ѝ, ти ѝ се падаш работодател.

Вярно, на теория, Европа има “чанта с инструменти” за наказание на лошите си членове. На практика обаче никога не ги използва, защото самата тя е измислила сто начина да блокира тези инструменти.

Как да нападнеш такава добра бабичка? Прав е Бойко Борисов, че по-хубаво от Европа няма. Затова той никога не се сърди на докладите ѝ и на механизмите ѝ. Доклад дупка не прави. И всеки механизъм може да се развали.

Истинският лидер на малка и бедна европейска страна трябва да се научи да живее само с вътрешни врагове. И те трябва да се научат да живеят само с него и да се състезават за благоволението на добрата старица. Съдба.

Излишно е да я правят арбитър на споровете си. Те не обича тази роля, а и никой от тях не печели нищо от такъв арбитраж в средносрочен и в дългосрочен план.

П.П.: Ако още не сте разбрали, написах това по повод на гласуваната днес българска резолюция на Европейския парламент. Тя е една чисто българска игра в хола на добрата бабичка. От нея нищо не следва. Изобщо, Европа не е подходящата сцена за надделяване или възтържествуване над някого. Тя има смисъл като място, където можеш да правиш нещо ново и нещо повече заедно с другите. Останалото e dust in the wind*.

____________________________

* От англ. - прах във вятъра.