Произведения на Дейвид Хокни, Анди Уорхол и Клифърд Стил бяха предложени за продажба, след като световните културни институции заработиха отново. За много от музеите и галериите това е възможност да запълнят дупките в бюджета, отворили се заради липсата на посещаемост по време на карантина. Други обаче нямат спешна нужда от финансова помощ, а продават произведения, които не считат, че се вписват в колекцията им, за сметка на други, които резонират сред посетителите им.

„Арт Нюзпейпър“ определя тази тенденцията като „голямата музейна разподажба“. Продажбите с цел покриване на разходи стават възможни след облекчения на правилата за музеите от страна на Асоциацията на директорите на художествени музеи в САЩ. Според регулациите на организацията музеите имат право да продават произведения от колекцията си единствено ако планират да инвестират в нови, но от април тази година, под влиянието на коронавирусната пандемия, средствата от продажбите вече може да се пренасочват за покриване на разходи от всякакво естество.

В подкаст, посветен на темата, водещият Бен Люк от „Арт Нюзпейпър“ разговаря с Кристофър Бедфорд, директор на Балтиморския художествен музей. Той е сред много американски музеи, които планират да се възползват от облекчението в регулациите и ще предложат на частния пазар „Тайната вечеря“ (1986) на Анди Уархол и по едно произведение на абстракциониста Клифърд Стил и на Брайс Мардън. Търгът е насрочен за 28 октомври тази година.

Решението на музея разтревожи някои спонсори, а двама от инвеститорите му се заканиха да оттеглят дарение на стойност от 50 млн. долара, ако трите произведения се озоват на пазара. Въпреки недоволството Балтиморският музей няма намерение да променя плановете си, твърди директорът, като засега отказва да съобщи очакваната печалба от аукциона. Институцията няма нужда от спешна финансова инжекция, сподели той, за разлика от много други. Музеят не разчита единствено на печалба от продажба на билети, но все пак ще вложи средствата от трите продадени картини за увеличение на заплатите на част от служителите си. Заплатите на кураторите остават същите за сметка на заплащането на обслужващия персонал като охранители, портиери и т.н. Към момента един охранител, от когото зависи опазването на ценната колекция на музея, взема по 13,5 долара на час, което според Бедфорд не може да подсигури нормален стандарт на живот. Стремежът му е заплащането да се вдигне до 20 долара на час.

Част от приходите ще отидат и за закупуването на нови картини на чернокожи художници, както и на произведения от жени – техните истории са непредставени, а това е неправилен подход към 63% от населението на града, съставено от чернокожи.

„В това отношение имаме да наваксваме много. Добър пример за това е, че добавихме към колекцията си първата картина на големия афроамерикански абстрактен художник Норман Люис едва преди две години“, коментира Бедфорд.

Джорджина Адам, част от редакционния екип на „Арт Нюзпейпър“, дава кратък коментар на въпроса как се възприема на пазара продажбата на колекцията на музеите. Нормално е институциите да искат да се освободят от творби, които само залежават в складовете им, а още по-очаквано е да го направят срещу сума, която би покрила голяма част от разходите им, казва тя. Но в случая става дума не за платна, които са съхранявани в склада и не са в отлично състояние, а за „перлите в короната“. Нейните очаквания са, че трите платна ще съберат добра печалба, въпреки че напоследък пазарът не откликва ентусиазирано на работите на Уорхол.

"Площад Славейков"