"Аз имам студенти и студенти. Нормално е да са с различно мислене и понякога с различен идеен догматизъм. Моята работа като учител е да ги уча да мислят сами, с главите си. Но въз основа на факти. А фактите са всякакви. От всекидневието. От статистиката. От специални изследвания. От изкуството и етиката. От политиката и институциите. От религията."

Така проф. Михаил Мирчев, гостуващ преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", коментира отвореното писмо на Студентското общество за равенство при СУ, с което се иска освобождаването му с мотива: лекциите му съдържат расизъм, ксенофобия и национализъм. Коментарът на Мирчев, който е и член на БСП, бе публикуван в профила му във фейсбук.

Малко след това той е споделил и "контрамолба", адресирана до ръководството на Алма матер начело с ректора проф. дфн Анастас Герджиков, подписана от трима студенти по право от Юридическия факултет на университета. В него те говорят, че отвореното писмо на Студентското общество за равенство е "донос" от изминалото време на тоталитаризма. Посочват още, че лекциите на Мирчев са "реалистично поставяне на проблемите пред обществеността".

"Обсъждането на културните норми в Пакистан и Афганистан като „примитивни“ не представлява проява на расизъм, а обективно изтъкване на културни различия между нашата култура на демокрация, свобода на вероизповеданията и словото с държави, в които преобладаващо се правораздава от религиозни съдилища", заявяват още тримата третокурсници.

Според тях на същите основания могат да бъдат обвинени в расизъм Народното събрание, Европейският парламент и всички национални, европейски и международни институции и организации, които се занимават с проблемите на интеграция на малцинствените групи.

"Трябва и да се отбележи, че обсъждането на такива актуални въпроси спомага за ангажирането на вниманието на студентите в сегашната ситуация на дистанционно обучение, което определено е похвално, а не укорително", посочват още тримата.

Изразяват съмнение и относно организациите, подписали се под писмото срещу професора.

"Нямам думи на възхищение от тези три момчета, юристи от СУ. Благодаря за професионалните им препратки към документи. Ако аз реагирах срещу опит за заклеймяване на друг мой колега, бих написал подобен текст. Бих се подписал под такъв текст...", коментира Мирчев.

Ето и цялото писмо на тримата студенти по право:

Относно: Отвореното писмо на „Студентското общество за равенство при СУ“ по повод „тежките квалификации и реч на омразата на расова и етническа основа в лекциите на проф. М. Мирчев в неговия курс „Социална работа с ЕТНО групи“

На 11.11.2020 г. в социалните мрежи се появи отворено писмо, адресирано до ръководните органи на СУ и ФНОИ, в което се твърди, че проф. М. Мирчев, завеждащ курса „Социална работа с етно групи“, защитавал и пропагандирал „нацистки“, „фашистки“, „реакционни“, „расистки“ и т.н. тези (употребените в писмото епитети, етикети и идеологеми са много).

Въпросното писмо, наподобяващо по своя характер т.нар. доноси от отминалото време на тоталитаризма, завършва с искане за „незабавното уволнение“ на проф. Мирчев, заменянето на курса му с такъв „който отчита достиженията на социалните науки и осигурява на студентите среда, свободна от предразсъдъци и расизъм“, както и да се приемат поправки в Правилника за устройството и дейността на СУ, които „да защитават академичната общност от дискриминация, насилие, расизъм и сексизъм“ и да се приложат мерки по „изкореняването“ на тези явления и да се гарантира, „че подобен тип съдържание няма да бъде толерирано“.

Изразяваме категоричното си несъгласие с манипулативните твърдения изложени в писмото, както и с абсурдните искания, които се поставят.

Съобръженията ни за това са следните:

Предметът на учебната дисциплина, озаглавена „Социална работа с етногрупи“, предполага разговори насочени към етносите и расите и проблемите при взаимодействиятя между различни култури на една територия. Когато става дума за интеграция на хора от даден етнос в обществото няма как да се разисква сериозно и обстойно темата, без да се посочват проблемите, които стоят пред такава интеграция.

Това не е и не може да бъде квалифицирано като расизъм, а като обективно и реалистично поставяне на проблемите пред обществеността и науката, тъй като в противен случай трябва да приемем, че Народното събрание, Европейският парламент и всички национални, европейски и международни институции и организации, които се занимават с проблемите на интеграция на малцинствените групи, са проповедници на расизъм и ксенофобия и всякакви типове омраза, защото адресират малцинствени проблеми.

Обсъждането на културните норми в Пакистан и Афганистан като „примитивни“ не представлява проява на расизъм, а обективно изтъкване на културни различия между нашата култура на демокрация, свобода на вероизповеданията и словото с държави, в които преобладаващо се правораздава от религиозни съдилища.

В този контекст твърдението на проф. Мирчев е потвърждавано от множество историци, културолози и изследователи на държавността в Близкия изток.

Същото се отнася и за липсата на добро образование в държавите, откъдето идват мигранти в Европа. Средната степен на образованост и заетост сред мигрантите в Европа е изключително ниска. Според проучвания на Евростат, публикувано през април 2020г., 30% младежите с мигрантски произход между 15-29 г. не са нито учащи, нито работещи през 2013 г., като въпреки усилията на институциите през 2019 г. този процент е спаднал едва на 22%, което ги поставя в тежест на социалната система на държавите членки.

А според „Индикатори за интеграцията на имигрантите“ - официално издание на Европейския съюз, степента на неграмотност сред мигрантите първо поколение е 30%, а при мигрантите второ поколение – 25%. Тоест подобни твърдения не са основани на ксенофобия, расизъм и други видове „псевдонаучни тези“, а на реални, обективни и официални данни.

Същото се отнася и до изказването на проф. Мирчев за раждаемостта, което авторите на писмото твърдят, че е било с конкретен адресат студент - майка на две деца. Демографската криза у нас не е въображаем проблем, а е много истински и сериозен и изразяването на мнение по такъв въпрос, независимо дали се използват политкоректни термини или шеговит тон, не е форма на дискриминация или сексизъм, а обсъждане на обществен проблем, пряко свързан с изучавания предмет.

Трябва и да се отбележи, че обсъждането на такива актуални въпроси спомага ангажирането на вниманието на студентите в сегашната ситуация на дистанционно обучение, което определено е похвално, а не укорително.

В писмото изобилства от внушения за тоталитарни уклони у преподавателя, но за това липсва каквато и да е фактологическа обосновка и считаме, че такива необосновани внушения петнят доброто име и уронват престижа както на конкретния преподавател, така и на Софийския университет и академичната общност, които са представени като плодородна почва за дискриминация и нехуманни политически идеологии, което определено не отговаря на истината.

Осъждаме употребата на такъв тип доноси, тъй като възбуждат основателен страх у студентите и преподавателския състав и ги кара да се въздържат от това да изразяват мнения и да обсъждат важни обществени проблеми, което косвено нарушава правото им на свобода на словото гарантирано от чл. 39 от конституцията, както и от чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, респективно и чл. 10 от ЕКПЧ, по която България е страна.

Смятаме, че академичната общност възпитава и поддържа свободолюбив дух със свобода на словото и мненията, без това да нарушава безпартийната и аполитичната ѝ същност.

Обръщаме специално внимание, че в цитираното отворено писмо са се включили лица, неправителствени и етнически организации, някои от които подкрепят ратифицирането на международни документи, текстове от които противоречат на нашата конституция. Подписали са се организации като „Постоянна ромска конференция“ и „ЛевФем“ (радикална организация, която се самоопределя като „Обединение на феминизма, антирасизма и АНТИКАПИТАЛИЗМА“).

От каква позиция такива политически организации могат да изискват уволнението на преподавател само защото е изразил мнение, което те не споделят? Нима това не е дискриминация и ограничаване на права и свободи? Нима това не е тоталитаризъм, сякаш изваден от описание на някоя антиутопия?

Молим, на основание гореизложеното, да изразите позиция по въпроса и да защитите правото на свобода на словото и доброто име на академичната общност.

Вярваме, че молбата ни ще бъде удовлетворена.

Румен Александров Попов - студент 3-ти курс "Право" в ЮФ на СУ

Радослав Георгиев Мичев - студент 3-ти курс "Право" в ЮФ на СУ

Симеон Божидаров Делчев - студент 3-ти курс "право" ЮФ на СУ