Разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни, съобщи "Лекс".

Това е приел парламентът вчера при маратонското гласуване на промените в данъчните закони, предхождащи бюджетната процедура за догодина. Предложението минава без каквито и да било дебати, а е внесено по "другия начин" - между двете четения на промените в Закона за ДДС с препратка към Закона за потребителския кредит (ЗПК) в предпоследната разпоредба на близо 180-страничния доклад по ЗДДС. 

Вносител е независимият депутат Спас Панчев, който преди това бе част от групата на левицата (от квотата на дългогодишния коалиционен партньор на БСП - БЗНС, на който е лидер). Сега нерядко подкрепя инициативи на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти". С чиито гласове е минала и въпросната поправка за т.нар. бързи кредити.

Изменението на практика означава, че ако човек е взел 1000 лв. кредит, тези разходи (както ги нарича законът, но на практика става дума за неустойка) може да достигнат 2000 лв., обяснява "Лекс". За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, регламентира ограничение. Разпоредбата предвижда: „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.“

В случая обаче става дума за т. нар. разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“.

Според приетото от депутатите това трябва да влезе в сила от 1 януари 2021 г. Ако това се случи, може да се случи например следното: ако сключилият договор за 5000 лв. кредит например не изпълни условието по него в тридневен срок да представи поръчител, ще може да му се начислят до 10 000 лв. разходи за неизпълнение. И съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна.

Промяната в ЗПК идва, след като в ГПК бяха направени изменения, с които съдът беше задължен да следи за неравноправни клаузи в заповедното производство и започна много активно да го прави и да обявява за нищожни договорки по кредити, припомня още "Лекс". 

Трябва да се отбележи, че Съдът на ЕС (в решение по дело С-779/18) прие, че „член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува, в смисъл че от приложното поле на тази директива не е изключена договорна клауза, която определя извънлихвените разходи по кредита при спазване на предвидения в национална разпоредба максимален размер, без непременно да се вземат предвид действителните разходи по кредита.

Като в решението специално се заявява: „Всъщност посочената разпоредба сама по себе си не определя правата и задълженията на страните по договора, а само ограничава тяхната свобода да определят извънлихвените разходи по кредита над определено равнище и въобще не възпрепятства националния съд да контролира евентуално неравноправния характер на такова определяне, дори под законовата горна граница.“

Какво следва?

Дали текстът ще влезе в сила и кога зависи първо от това дали президентът Румен Радев няма да наложи вето. Ако не го направи - опция има и за сезиране на Конституционния съд. Това могат да направят 48 депутати, президентът, тримата първи в съдебната система и при нарушени права на гражданите - омбудсманът. 

Националният защитник Диана Ковачева още днес обяви, че ако поправката влезе в сила, ще сезира незабавно Конституционния съд. 

„Като омбудсман нееднократно алармирах народните представители за огромния брой жалби, в които гражданите се оплакват точно от неравноправни клаузи в договорите с фирмите за бързи кредити, прекомерни лихви, неустойки, такси и др. Това беше и основният проблем, който отчетливо излезе като особено сериозен при анализа на жалбите на гражданите и който поставих на вниманието на депутатите при представяне на доклада ми през септември", припомня Ковачева, изразявайки недоумение от действията на мнозинството в Народното събрание.