Article_top

Има ли право комисията по досиетата да огласи повече от веднъж име на установен агент или служител на бившата Държавна сигурност, ако той заема нови публични постове, след като вече веднъж данните за досието му в тоталитарните служби са били обявени? По такъв казус заседава днес Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд (ВАС), стана ясно от разпореждане, публикувано в сайта му.

Заседанието е по тълкувателно дело № 9 от 2019 г. Съдът бе сезиран от бившия главен прокурор Сотир Цацаров през лятото на миналата година, но редът на делото идва чак сега. Дотук пък се стигна, след като председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов постави въпроса заради странно разнопосочна практика на различни съдебни състави в рамките на ВАС по дела, заведени срещу комисията от обявени за агенти на ДС.

По информация на Клуб Z тогава Костадинов е писал до всички институции. По закон могат да се обърнат към ВАС за търкуване и искане за уеднаквяване на съдебната практика правосъдният министър, омбудсманът, главният прокурор, председателят на ВКС, на Висшия адвокатски съвет и самият председател на ВАС. Костадинов праща писма и до парламента, премиера, ВВС, Инспектората към ВСС. Откликнал само Цацаров. А както Клуб Z писа, когато постъпи искането на последния във ВАС, бившият главен прокурор застъпва в мотивите си тезата, че комисията е длъжна да проверява всички кандидати и заемащите публични длъжности всеки път, а след това да обявява с публично решение резултата - без оглед на това дали сред хората има такива, които вече са проверени за агентурно минало. И съответно обявени, ако за това има архивни документи. 

Казусът по същество - "цензура" над огласяването на имена или не

Законът за досиетата (както е популярното му название - б.р.) е приет в края на 2006 г. и започва да действа през 2007 г. В продължение на почти десетилетие съдебната практика на ВАС по дела за оспорване на решения за обяване на агенти на ДС е еднозначна - почти няма случай, в който комисията по досиетата да загуби спор. Част от делата са именно заради това, че веднъж вече огласени, бивши агенти или служители на ДС кандидатстват или заемат друга публична длъжност, за която се предвижда нова проверка за агентурно минало по закон. В резултат комисията по досиетата отново обявява имената им. Това се случва по силата на чл. 26 от закона. 

По същество в тези случаи оспорването не е дали гражданинът Х е агент/служител на ДС - това вече е било надлежно установено с нужните по закон документи. Оспорва се това, че имената са публично огласени отново, като изрично се посочва и предишното решение на комисията. След 2013 г. и особено след 2017 г. обаче няколко съдебни състава започват да оспорват това й право по дела, заведени от огласени веднъж вече агенти. Ако ВАС днес разтълкува, че тези съдии са били прави, това на практика ще доведе до вид "цензура" над работата на комисията по досиетата. Защото решенията на съда, ако постъпи жалба, ще са против комисията, когато тя огласява агентурното минало на лице, което например първоначално е проверено за досие в качеството на депутат, а впоследствие същото лице стане министър, кандидатства за евродепутат, кмет и др. (примерът е условен, а публичните длъжности и дейности, подлежащи на проверка за досие, включват десетки постове в политиката, администрацията, медиите, неправителствения сектор, съдебната система и др.).

Заседанието на Общото събрание днес е онлайн - заради пандемията от коронавирус. По-интересното е, че е при закрити врати. В разпореждането за това от председателя на ВАС Георги Чолаков няма мотиви за второто, въпреки че според практиката такива дела са публични, както обясниха юристи. По информация на Клуб Z становище на самата комисия по казуса не е поискано по делото. Няма данни да са потърсени за правно становище и експерти, нито потенциални засегнати страни - примерно Народното събрание - органът, приел закона за досиетата, приложението на чиито текстове е предмет на казуса.

Не се оспорва поне правото по закон на комисията по досиетата да обявява наново имена на вече огласени сътрудници на тоталитарните служби, ако в архивите се открият нови, неизвестни преди това доказателства и документи за някой от агентите. 

Какво мисли Европейският съд по правата на човека

В писмото, на базата на което Сотир Цацаров сезира ВАС през 2019 г., Комисията по досиетата припомня и решение на Европейския съд по правата на човека по казуса "Хараламби Анчев срещу България" от 2017 г., в което пише, че целта на закона за досиетата е „...просто да разкрива наличната информация за всички публично активни хора, показани в документите на тези служби като служители или сътрудници, с оглед да се възстанови общественото доверие и да се предотврати изнудването на тези хора“. Давайки пример, че вместо това години след влизането в сила на закона състави на ВАС свеждат целта му до "еднократното обявяване на принадлежност на дадено лице, като не отдава значение на различните публични качества, които това лице заема в публичния живот".

Хараламби Анчев бе обявен за агент на ДС четири пъти от 2008 г. (след влизането в сила на действащия закон през 2007 г. - б.р.) до 2018 г. Първо това се случи в качеството му на министър в служебния кабинет "Софиянски", след това като част от Висшия адвокатски съвет, после с решение за участниците в столичната приватизация и като лице с влог във фалиралата КТБ. Анчев оспори и първото решение, и последващите. След като първоначално нямаше "пробив" в българския съд - тоест загуби делата, той се обърна към Съда в Страсбург. Който обаче на свой ред не уважи жалбата му. Състав на ВАС обаче уважи едно от исканията му - и отмени едно от решенията за последващо огласяване на агентурното минало.

ТУК можете да видите цялото решение на Европейския съд по правата на човека по казуса с Хараламби Анчев.

Втори опит

Всъщност това е вторият опит за тълкуване на закона за досиетата в частта за "повторно" огласяване на имената на агентите и служителите на ДС от комисията с цел да се уеднакви съдебната практика, която в продължение на години след 2007 г. е еднозначна. Специализираният сайт desebg.com припомня, че след появата на прецеденти с тълкуване на закона в посока срещу задълженията на комисията Евтим Костадинов сезира за проблема тогавашния омбудсман Константин Пенчев. И той се обръща към ВАС с искане да се вземе решение за уеднаквяване на практиката. След цяла година и половина закъснение през 2015 г. ВАС отказа да се занимае с казуса с формалния мотив, че върховните съдии не са могли да се съберат и да се проведе Общо събрание.

„ВАС е изпаднал в невъзможност да се произнесе, като по този начин моето искане е останало без разглеждане. Оттук нататък следва, че всеки състав на съда може да се произнася както си иска по тези спорове. За едни случаи съдът ще потвърди решенията на Комисията, в други случаи при същите условия това няма да се случи”, прогнозира през 2015 г. Константин Пенчев, цитиран от desebg.com. Тенденцията се засилва от 2017 г., което води до новото писмо от комисията по досиетата. 

През последните дни юристи - като директора на "Програма Достъп до информация" Александър Кашъмов и бившия министър на вътрешните работи Веселин Вучков, споделиха мнение, че законът за досиетата според тях е ясен. И чл. 26 от него повелява, че комисията по досиетата не само има право, но е задължена да направи повторно оповестяване на агентурно минало въз основа на предходна проверка и ако не го направи, би нарушила закона.

 
ПОЛИТИКА Досиета

Има ли право комисията по досиетата да огласи повече от веднъж име на установен агент или служител на бившата Държавна сигурност, ако той заема нови публични постове, след като вече веднъж данните за досието му в тоталитарните служби са били обявени? По такъв казус заседава днес Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд (ВАС), стана ясно от разпореждане, публикувано в сайта му.

Заседанието е по тълкувателно дело № 9 от 2019 г. Съдът бе сезиран от бившия главен прокурор Сотир Цацаров през лятото на миналата година, но редът на делото идва чак сега. Дотук пък се стигна, след като председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов постави въпроса заради странно разнопосочна практика на различни съдебни състави в рамките на ВАС по дела, заведени срещу комисията от обявени за агенти на ДС.

По информация на Клуб Z тогава Костадинов е писал до всички институции. По закон могат да се обърнат към ВАС за търкуване и искане за уеднаквяване на съдебната практика правосъдният министър, омбудсманът, главният прокурор, председателят на ВКС, на Висшия адвокатски съвет и самият председател на ВАС. Костадинов праща писма и до парламента, премиера, ВВС, Инспектората към ВСС. Откликнал само Цацаров. А както Клуб Z писа, когато постъпи искането на последния във ВАС, бившият главен прокурор застъпва в мотивите си тезата, че комисията е длъжна да проверява всички кандидати и заемащите публични длъжности всеки път, а след това да обявява с публично решение резултата - без оглед на това дали сред хората има такива, които вече са проверени за агентурно минало. И съответно обявени, ако за това има архивни документи. 

Казусът по същество - "цензура" над огласяването на имена или не

Законът за досиетата (както е популярното му название - б.р.) е приет в края на 2006 г. и започва да действа през 2007 г. В продължение на почти десетилетие съдебната практика на ВАС по дела за оспорване на решения за обяване на агенти на ДС е еднозначна - почти няма случай, в който комисията по досиетата да загуби спор. Част от делата са именно заради това, че веднъж вече огласени, бивши агенти или служители на ДС кандидатстват или заемат друга публична длъжност, за която се предвижда нова проверка за агентурно минало по закон. В резултат комисията по досиетата отново обявява имената им. Това се случва по силата на чл. 26 от закона. 

По същество в тези случаи оспорването не е дали гражданинът Х е агент/служител на ДС - това вече е било надлежно установено с нужните по закон документи. Оспорва се това, че имената са публично огласени отново, като изрично се посочва и предишното решение на комисията. След 2013 г. и особено след 2017 г. обаче няколко съдебни състава започват да оспорват това й право по дела, заведени от огласени веднъж вече агенти. Ако ВАС днес разтълкува, че тези съдии са били прави, това на практика ще доведе до вид "цензура" над работата на комисията по досиетата. Защото решенията на съда, ако постъпи жалба, ще са против комисията, когато тя огласява агентурното минало на лице, което например първоначално е проверено за досие в качеството на депутат, а впоследствие същото лице стане министър, кандидатства за евродепутат, кмет и др. (примерът е условен, а публичните длъжности и дейности, подлежащи на проверка за досие, включват десетки постове в политиката, администрацията, медиите, неправителствения сектор, съдебната система и др.).

Заседанието на Общото събрание днес е онлайн - заради пандемията от коронавирус. По-интересното е, че е при закрити врати. В разпореждането за това от председателя на ВАС Георги Чолаков няма мотиви за второто, въпреки че според практиката такива дела са публични, както обясниха юристи. По информация на Клуб Z становище на самата комисия по казуса не е поискано по делото. Няма данни да са потърсени за правно становище и експерти, нито потенциални засегнати страни - примерно Народното събрание - органът, приел закона за досиетата, приложението на чиито текстове е предмет на казуса.

Не се оспорва поне правото по закон на комисията по досиетата да обявява наново имена на вече огласени сътрудници на тоталитарните служби, ако в архивите се открият нови, неизвестни преди това доказателства и документи за някой от агентите. 

Какво мисли Европейският съд по правата на човека

В писмото, на базата на което Сотир Цацаров сезира ВАС през 2019 г., Комисията по досиетата припомня и решение на Европейския съд по правата на човека по казуса "Хараламби Анчев срещу България" от 2017 г., в което пише, че целта на закона за досиетата е „...просто да разкрива наличната информация за всички публично активни хора, показани в документите на тези служби като служители или сътрудници, с оглед да се възстанови общественото доверие и да се предотврати изнудването на тези хора“. Давайки пример, че вместо това години след влизането в сила на закона състави на ВАС свеждат целта му до "еднократното обявяване на принадлежност на дадено лице, като не отдава значение на различните публични качества, които това лице заема в публичния живот".

Хараламби Анчев бе обявен за агент на ДС четири пъти от 2008 г. (след влизането в сила на действащия закон през 2007 г. - б.р.) до 2018 г. Първо това се случи в качеството му на министър в служебния кабинет "Софиянски", след това като част от Висшия адвокатски съвет, после с решение за участниците в столичната приватизация и като лице с влог във фалиралата КТБ. Анчев оспори и първото решение, и последващите. След като първоначално нямаше "пробив" в българския съд - тоест загуби делата, той се обърна към Съда в Страсбург. Който обаче на свой ред не уважи жалбата му. Състав на ВАС обаче уважи едно от исканията му - и отмени едно от решенията за последващо огласяване на агентурното минало.

ТУК можете да видите цялото решение на Европейския съд по правата на човека по казуса с Хараламби Анчев.

Втори опит

Всъщност това е вторият опит за тълкуване на закона за досиетата в частта за "повторно" огласяване на имената на агентите и служителите на ДС от комисията с цел да се уеднакви съдебната практика, която в продължение на години след 2007 г. е еднозначна. Специализираният сайт desebg.com припомня, че след появата на прецеденти с тълкуване на закона в посока срещу задълженията на комисията Евтим Костадинов сезира за проблема тогавашния омбудсман Константин Пенчев. И той се обръща към ВАС с искане да се вземе решение за уеднаквяване на практиката. След цяла година и половина закъснение през 2015 г. ВАС отказа да се занимае с казуса с формалния мотив, че върховните съдии не са могли да се съберат и да се проведе Общо събрание.

„ВАС е изпаднал в невъзможност да се произнесе, като по този начин моето искане е останало без разглеждане. Оттук нататък следва, че всеки състав на съда може да се произнася както си иска по тези спорове. За едни случаи съдът ще потвърди решенията на Комисията, в други случаи при същите условия това няма да се случи”, прогнозира през 2015 г. Константин Пенчев, цитиран от desebg.com. Тенденцията се засилва от 2017 г., което води до новото писмо от комисията по досиетата. 

През последните дни юристи - като директора на "Програма Достъп до информация" Александър Кашъмов и бившия министър на вътрешните работи Веселин Вучков, споделиха мнение, че законът за досиетата според тях е ясен. И чл. 26 от него повелява, че комисията по досиетата не само има право, но е задължена да направи повторно оповестяване на агентурно минало въз основа на предходна проверка и ако не го направи, би нарушила закона.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията