Article_top

Четвъртата българска Конституция оцеля. Юридическото безразсъдство и политическата низост на управляващите обаче получиха повече от негативна оценка за проекта си от Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (Венецианска комисия). Проектът на ГЕРБ, който така и не бе припознат от своите истински автори, а остана фолклорно анонимно творение, не заслужаваше коментар по същество. Първо, защото бе откровено недодялан и второ, лицата, които го защитаваха винаги са били несъстоятелни като поведение дори като членове на Правна комисия в Народното събрание (НС), а и отдавна са лишени от легитимност поради изцяло опорочения законодателен процес в 44-то НС.

Но този затихващ акт на псевдоконституционна инициатива не бива да бъде безнаказано подминат. Той е важен за институционалната култура и памет на българина в няколко направления:

сам по себе си е посегателство над действащия Основен закон, първи по ред в страните от Източния блок и съвсем нелишен от своите достойнства;

предложението на проект без да бъдат отчетени установените дефицити на действащата Конституция, превърнали се в трайни недостатъци и на българското посттоталитарно общество, е отказ от адекватно упражняване на държавната власт и подмяна на дневния ред;
хвърлянето на вината за лошото и корупционно управление върху Върховния закон е отказ от отговорност, а тази отговорност се понася на избори.

Ако си припомним позабравените поради тотално профанизиране на политическия говор концепции за обществения договор, конституцията е форма на доброволно съдружие между гражданите. Това съдружие „защитава и закриля с цялата обща сила личността и имота на всеки член на съдружието и чрез която всеки се обединява с всички, но слуша себе си и остава свободен както преди” (Русо, който не се е возил на Джипката). Никой не попита българското общество и не обсъди дори в правните среди този проект. Така не се променя дори маршрут на автобус, камо ли да се приема нова конституция.

И като говорим за реално съществуващи проблеми, този, свързан със съдебната власт е най-силно изразен, видно както от многогодишните препоръки на Венецианската комисия, така и от препоръките към последната „фолклорна” конституция на ГЕРБ – 10 страници от общо 23 са посветени на главата „Съдебна власт”.

Там липсват съществените елементи, от които българският политически „елит” се отказа и през 2015 г. при изменението на действащата Конституция:

гарантиране независимостта и безпристрастността на съда чрез осигуряване кариерните и административни въпроси на съдиите да се решават от мнозинство от съдии, избирани от самите съдии;

разрешаване на въпроса с отчетността на главния прокурор, намаляване зависимостта на редовите прокурори от личната му воля, въвеждане на контрол върху отказите за образуване на наказателно преследване или избирателното такова.

В тази връзка внимание заслужава именно официалната позиция на българската държава чрез изпълнителната власт пред Комитета на министрите относно изпълнението на препоръките по делото „Колеви срещу България”. Както добре си спомняме, през декември 2019 г. бившият вече министър Кирилов предложи главният прокурор да бъде разследван от специален такъв като под общ знаменател бяха „вмъкнати” и председателите на върховните съдилища. Това превратно решение не получи нито вътрешно одобрение, нито външна подкрепа. Но търсенето на възможност за преодоляване на проблемите със статуса на ГП са изоставени година по-късно в проекта. На международната сцена обаче остават следите. След конституционните промени от декември  2015 г. това е наболял проблем – България е представила 9 позиции за решаване на проблем, без нито една от тях да е по същество. Това е показателно докъде се простира волята и капацитетът на това управление, в различните му коалиционни формати, за конституционна ревизия.

Разбира се, преексплоатирането на Конституцията като отчаян опит за удържане на властта е особено укоримо, но идва да подскаже на българските граждани и на икономическите елити около властта, че щом могат да бъдат жертвани фундаментални държавнически теми от това управление, още по-лесно биха били жертвани и приближените на властта „елити”.

 

Институт за пазарна икономика

 

Четвъртата българска Конституция оцеля. Юридическото безразсъдство и политическата низост на управляващите обаче получиха повече от негативна оценка за проекта си от Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (Венецианска комисия). Проектът на ГЕРБ, който така и не бе припознат от своите истински автори, а остана фолклорно анонимно творение, не заслужаваше коментар по същество. Първо, защото бе откровено недодялан и второ, лицата, които го защитаваха винаги са били несъстоятелни като поведение дори като членове на Правна комисия в Народното събрание (НС), а и отдавна са лишени от легитимност поради изцяло опорочения законодателен процес в 44-то НС.

Но този затихващ акт на псевдоконституционна инициатива не бива да бъде безнаказано подминат. Той е важен за институционалната култура и памет на българина в няколко направления:

сам по себе си е посегателство над действащия Основен закон, първи по ред в страните от Източния блок и съвсем нелишен от своите достойнства;

предложението на проект без да бъдат отчетени установените дефицити на действащата Конституция, превърнали се в трайни недостатъци и на българското посттоталитарно общество, е отказ от адекватно упражняване на държавната власт и подмяна на дневния ред;
хвърлянето на вината за лошото и корупционно управление върху Върховния закон е отказ от отговорност, а тази отговорност се понася на избори.

Ако си припомним позабравените поради тотално профанизиране на политическия говор концепции за обществения договор, конституцията е форма на доброволно съдружие между гражданите. Това съдружие „защитава и закриля с цялата обща сила личността и имота на всеки член на съдружието и чрез която всеки се обединява с всички, но слуша себе си и остава свободен както преди” (Русо, който не се е возил на Джипката). Никой не попита българското общество и не обсъди дори в правните среди този проект. Така не се променя дори маршрут на автобус, камо ли да се приема нова конституция.

И като говорим за реално съществуващи проблеми, този, свързан със съдебната власт е най-силно изразен, видно както от многогодишните препоръки на Венецианската комисия, така и от препоръките към последната „фолклорна” конституция на ГЕРБ – 10 страници от общо 23 са посветени на главата „Съдебна власт”.

Там липсват съществените елементи, от които българският политически „елит” се отказа и през 2015 г. при изменението на действащата Конституция:

гарантиране независимостта и безпристрастността на съда чрез осигуряване кариерните и административни въпроси на съдиите да се решават от мнозинство от съдии, избирани от самите съдии;

разрешаване на въпроса с отчетността на главния прокурор, намаляване зависимостта на редовите прокурори от личната му воля, въвеждане на контрол върху отказите за образуване на наказателно преследване или избирателното такова.

В тази връзка внимание заслужава именно официалната позиция на българската държава чрез изпълнителната власт пред Комитета на министрите относно изпълнението на препоръките по делото „Колеви срещу България”. Както добре си спомняме, през декември 2019 г. бившият вече министър Кирилов предложи главният прокурор да бъде разследван от специален такъв като под общ знаменател бяха „вмъкнати” и председателите на върховните съдилища. Това превратно решение не получи нито вътрешно одобрение, нито външна подкрепа. Но търсенето на възможност за преодоляване на проблемите със статуса на ГП са изоставени година по-късно в проекта. На международната сцена обаче остават следите. След конституционните промени от декември  2015 г. това е наболял проблем – България е представила 9 позиции за решаване на проблем, без нито една от тях да е по същество. Това е показателно докъде се простира волята и капацитетът на това управление, в различните му коалиционни формати, за конституционна ревизия.

Разбира се, преексплоатирането на Конституцията като отчаян опит за удържане на властта е особено укоримо, но идва да подскаже на българските граждани и на икономическите елити около властта, че щом могат да бъдат жертвани фундаментални държавнически теми от това управление, още по-лесно биха били жертвани и приближените на властта „елити”.

 

Институт за пазарна икономика

Коментари

Прочитайки името на автора....

затварям и преминавам към следващата тема!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията