Поредното отлагане получиха общините, за да изготвят общите си устройствени планове (ОУП) - които указват кога, къде и какво може да се строи. Крайният срок за това изтичаше на 1 януари 2021 г., но днес депутатите решиха да го удължат с още две години - до 1 януари 2023 г.

Изменението (внесено в Закона за устройство на територията чрез предходните и заключителни разпоредби на закона за местната власт) беше очаквано предвид наближаващата дата, след което общините трябваше да се считат за "изпаднали в нелегалност". В случая то беше по предложение на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и бе подкрепено от всички партии, в т.ч. от БСП.

Колко общини нямат план?

Както Клуб Z писа, 144 общини у нас разполагат с влезли в сила общи устройствени планове за цялата им територия. Останалите 121 - или близо половината от всички общини, нямат. Те са в процедура по изработване - на различен етап на възлагане, изработване и съгласуване, заявиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в отговор на зададени от нас въпроси.

Отлагане се налага непрекъснато обаче - от 2012 г. насам. И от левицата днес отбелязаха това. Призоваха МРРБ да осигури "бърза писта" за приемането на плановете и попитаха - има ли санкционирани заради бездействие кметове. Оттам посочиха като виновноици и регионалното министерство, но и екоминистерството, като припомниха, че министърът все още не е издал всички заповеди за защитените територии, които трябва да се взимат предвид при изготвянето на ОУП (Емил Димитров-Ревизоро дори изключи от обхвата на една защитена територия имот в Св. Влас, почти застроен вече за курорт от братя Диневи, б.р.).

Липсата на ОУП, особено за черноморските общини, от години създава напрежение - заради строителството на парче, което се осъществява с подробни устройствени планове. Пресен пример е община Царево, която се проваля вече с няколко опита за план, като предходният бе отменен със заповед на двама министри, а последният бе подложен на безмилостни критики - заради мащабното застрояване в защитени територии и природен парк "Странджа". Сега е на етап преработка и предстоящо обществено обсъждане.

Какви са причините?

Общините, които все още нямат одобрени ОУП, посочват като основни причини за забавянето обжалването на процедурите за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки, забавянето при набавянето на необходимите за изработването на ОУП изходни данни и при осъществяването на съгласувателните процедури по реда на Закона за културното наследство, Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

Като причина за забавяне на процедурите по изработване, съгласуване и одобряване на ОУП към настоящия момент се посочват и затрудненията от въведените противоепидемични мерки във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и недобрата организация на административните дейности в някои администрации.

"Забелязва се и тенденция някои общински администрации да прекратяват договорите с избраните от тях по реда на Закона за обществените поръчки изпълнители за изработване на ОУП поради неспазване на сключените договори, което налага провеждане на нови процедури за избор на нов изпълнител", заявяват от МРРБ. 

От регионалното министерство прогнозират, че решението на Конституционния съд отпреди месец, с което отпадна действащата дотогава забрана в Закона за устройство на територията граждани да могат да обжалват общите устройствени планове, също ще забави влизането в сила на ОУП.

Спорните черноморски общини

Това важи с пълна сила особено за спорните черноморски общини. Темата е особено чувствителна заради експанзията на бетона по морето и на практика хаотичното му застрояване, както и заради защитените зони по "Натура 2000". Всъщност от черноморските общини у нас с общ устройствен план могат да се похвалят само Бургас, Варна, Созопол, Приморско и Балчик. Отсега е видимо, че останалите трябва да се готвят за обжалвания. 

Царево е емблематичен пример, като в момента прокуратурата прави проверка за решението на общината да одобри 32 подробни устройствени плана - прелюдия към застрояване, за местността Поляните, попадаща в границите на Природен парк "Странджа". Казусът придоби популярност като "от местността Поляните - в квартал "Поляните". 

На този фон, както Клуб Z писа, народни представители от "Обединени патриоти" обявиха, че са внесли предложение за изменение в Закона за устройство на територията, с което да се удължи за още две години възможността да се преотреждат земеделски земи в общините, в които няма влязъл ОУП.

Заобикалянето на ОУП

Предложението е срокът да бъде удължен с две години - до 1 януари 2023 г. А мотивът: "На този етап над 130 малки и големи общини у нас все още нямат влязъл в сила ОУП. Това спъва развитието на инфраструктурата, на бизнеса, на строителството, на предприемачеството и не позволява развитието на икономическите процеси в тях."

Паралелно обаче депутати от НФСБ, начело с лидера Валери Симеонов, предложиха и изменения в Закона за регионалното развитие. В тях се третира именно липсата на общи устройствени планове на общините и какво може да се прави междувременно. От предложенията става ясно, че целта е премахването на пречките пред застрояването, в това число в зона А и Б по Черноморието - двете зони на първа и втора линия от брега.

От НФСБ предлагат да се създадат "приоритетни зони на въздействие", като според дадената от тях дефиниция това са "зони за прилагане на интегриран подход за въздействие на територията на съответната община, определени съобразно анализа на силните и слабите страни на общинската територия, както и на потенциалите за развитие, които имат най-голяма възможност да повлияят върху социално-икономическото развитие на общината". 

В момента законът казва, че с изключение на определени случаи, когато няма действащ общ устройствен план, подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии може да се разработва за обекти с национално значение, обекти с регионално значение, общински обекти от първостепенно значение и пр. (гореизброените).  И тук от партията на Валери Симеонов настояват да се добави и "приоритетни зони на въздействие". Като самите зони ще се определят с решение на общинските съвети.

С други думи - от НФСБ заявяват, че трябва да има изключение не само за важните държавни и общински обекти, но и за частните инвеститори, стига общинският съвет да е решил, че съответната зона ще е "приоритетна зона на въздействие". Докато половината общини в България все така нямат изготвени ОУП.

"В случай че законопроектът не бъде приет, по този начин практически се блокират възможностите за реализиране на инвестиционни инициативи в общините, които не са приели общи устройствени планове, особено тези по Черноморското крайбрежие, което поставя посочените региони и райони пред невъзможността да реализират елементи от своите природни дадености и ресурси с цел подобряване на икономическия си климат и развитие", заявяват в прав текст Симеонов и компания.

Ако може да се обобщи: ако тези предложения минат в парламента (към момента все още не са разгледани), то общините няма да имат никакъв стимул да разработват и без това проблемните общи устройствени планове - защото ще могат да заобикалят закона не през "вратичка", а през "порта". Особено черноморските общини, подозирани от природозащитниците в това, че умишлено сами саботират приемането на плановете си - заради строителството "на парче".

Любопитно е и какво става с обещанието на ГЕРБ от този юли за мораториум на строителството в зона А. Управляващите забравиха за тази идея, която не бе претворена дори в текст, внесен в деловодството на Народното събрание.