Мерките срещу разпространението на коронавируса в България са безкрайно закъснели. Това са едни от най-меките мерки в цяла Европа, но са закъснели и това ни постави на първо място по смъртност в Европа. Статистиката за брой умирания в България - не само от коронавирус, а общите данни, на седмична база са катастрофални - 100% ръст в сравнение с миналата година и в сравнение с усреднените данни за предишните 5 години.
Това заяви евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев пред бТВ. Той се позова на официалната статистика за броя умирания, която предоставя Националният статистически институт. Утре се очакват данните за изминалата седмица и надеждата е да има подобрение.
"Общата смъртност в България на седмична база, не само от COVID-19, e 100% над тази от миналата година. В края на ноември над 400 дневно повече от нормалното сме загубили. За два дни това са всички случаи на жертви за година от ПТП“, обясни евродепутатът.
За сравнение - във Франция в най-тежката седмица от пандемията ръстът на общия брой умирания е бил 30 на сто. По думите на Кънев обаче това показва проблема с достъпа до качествена медицинска грижа в България, който е стар и постоянен проблем, кризата с пандемията го е задълбочила.
По отношение на противоепидемичните мерки даде пример с Белгия, където всичко е затворено, има вечерен час, а ограничението за събирания в домашни условия е до 5 души от максимум 2 семейства. Но пак подчерта, че у нас противоепидемичните органичения са закъснели, защото още в ранната есен се е виждало, че ситуацията върви на зле, но повече от месец не е предприето нищо съществено. А за да има решение, властите първо трябва да признаят проблема.
"Ако тази статистика не е криза на националната сигурност, не знам кое е. Ако казваме, че имаме институции, че сме функционираща държава, как това да не е причина да се седне на една маса. Тук няма партийни решения, политически решения, трябва всички заедно да опитаме да се справим", заяви Кънев.
Корупция? Има такива сигнали
Евродепутатът изрази и притеснения как държавата харчи пари в кризата с коронавируса.
„Аз съм разтревожен как се харчат парите за COVID-19 в момента. Сложиха един текст в закона на обществените поръчки - за всичко, свързано с COVID-19, не важат обществените поръчки“, припомни той.
Въпросните текстове да не се минава през търгове заради спешната ситуация, в която трябва да се реагира на пандемията, се появиха още през март в т.нар. извънредно законодателство. Кънев не даде конкретни примери, но каза, че контактува с медици, по чиито думи има случаи на направени от държавата покупки на двойна и тройна цена.
"Това са съмнения, че зад спешността на коронавируса се крият и корупционни практики. Ако това е така, това е цинизъм, който трудно можем да проумеем."
Евродепутатът заяви, че такива случаи се разследват - засега политически, ако се открият доказателства - ще бъдат изнесени. Но се надява, ако има такива случаи, те да са единични.
Бюджетът за догодина - писан преди "катастрофалната ситуация"
Радан Кънев отново заяви, че бюджетът за 2021 г. е писан преди "катастрофалната ситуация" и не отчита нито нуждата от затваряне, нито нуждата от реални икономически мерки в криза.
По думите му няма страна, която да не разчита на заеми в пандемичната ситуация за справяне с икономическите последици и твърденията за обратното са популизъм. Важно е обаче как се харчат парите.
По думите на евродепутата е трябвало да се обвържат здравните мерки с икономическите, което у нас не се е случило.
"Няма как да издържи иначе обществото. Малкият бизнес дава 3/4 от работните места, трябва да реализират оборот, за да живеят и плащат заплати. Няма ги тези мерки у нас. Навсякъде в ЕС е със заем и трябва да се преосмисли републиканският бюджет", смята Кънев.
"Бюджетът предвижда заеми и рязко увеличени харчове, но харчове към държавната администрация“, добави той.
Евродепутатът напомни, че харченето на пари е въпрос на демократичния процес - на вътрешнополитическа динамика, власт, опозиция като коректив, съдебна система, контролни органи и начина, по който функционират.
"Този път има нещо ново и то е обвързването на корупцията и върховенството на закона с харченето на фондовете. Защото тези пари са взети назаем (става дума за Фонда за възстановяване на ЕС и изтегления заем от съюза с цел задвижване на европейските икономики в кризата - б.р.), следващото поколение ще ги плаща, нашите деца ще са задължени. Трябва да се направи всичко възможно тези пари да не се крадат.
Европейският план казва - възстановяване след COVID, изпреварващо развитие в дигиталната икономика и зелена икономика. "Нито едно от тези три неща го няма в българския национален план. Нито едно. Много е тревожно това", каза Кънев.
И заяви, че дори не сравнява България с Германия, сравнява с Румъния и Гърция.
"Институциите и управлението ни са в парализа веднъж заради липса на капацитет, втори път заради корупция, трети път заради липса на обществено доверие. И най-важното - всички важни теми в България са подчинени на теснопартийни и предизборни интереси. Ако позволим това, ще рухнем", заключи той.