През 2022 г. сайтът Mediapool публикува статия, с която обръща внимание на риска за изключване на България от системата „Зелена карта“ заради проблеми със задължения, свързани със застрахователната фирма „Лев инс“. В нея се цитира официална, публично достъпна стенограма от заседание на Министерски съвет. Преди публикацията медията изпраща въпроси до компанията и получава следния отговор: 

„На зададените тенденциозни въпроси ще Ви бъде даден отговор в съда“.

Заради въпросния текст “Лев инс” заведе срещу Mediapool гражданско дело за увредена репутация с рекордния размер на иска от 1 милион лева.

Това се превърна в най-емблематично SLAPP-дело в най-новата история на българските медии. Но не и единственото. От дела-шамари пострадаха още редица журналисти и независимите издания, сред които, „Капитал“, “Сега”, BIRD, „Биволъ“ и др. 

Какво е SLAPP дело?

Макар да кандидатстват за статут на дело за клевета, делата-шамари, или т.нар. SLAPP дела ("стратегически дела срещу публично участие") са злоумишлени съдебни искове, най-често заведени от фигури, концентриращи влияние. Основното им оръжие е финансовият натиск. Преди всичко SLAPP делата целят да изтощят финансово ответника със скъпи и продължителни съдебни процеси и ефектът им е широкообхватен.

Когато срещу журналист или медия се заведе иск за 1 млн. лв., това не е просто символична претенция. Още в началото ответникът трябва да наеме адвокати, да пише отговори, да събира доказателства, да ходи по заседания, да плаща експертизи, преводи, пътувания, такси и да отделя огромно време. Делото може да мине през три инстанции и да продължи години. За малка независима медия това означава пари, хора и внимание, извадени от журналистическата работа.

Големият размер на иска има още един ефект: той създава риск. Дори ако медията вярва, че е права, винаги има несигурност как ще реши съдът. При иск за 1 млн. лв. евентуална загуба може да означава финансов крах. Освен това върху такава сума могат да се трупат разноски и лихви. Тоест заплахата не е само "ще ви съдим", а "можем да ви унищожим финансово".

Затова въпросът не е само дали ищецът ще спечели. Дори журналистът да спечели след 3-4 години, той пак вече е платил цена - пари, време, стрес и пропусната работа. А останалите медии виждат това и започват да си казват: "По-добре да не пипаме тази тема." Това е смразяващият ефект.

Още по-тънък момент е "отвързването на ръце" за налагане безконтролно на запор при наличие на иск.

България на челни места в тревожни класации

През 2023 г. Антикорупционният фонд (АКФ) представи първия систематичен анализ, който показа, че в България броят на SLAPP делата прогресивно нараства. Докладът разглежда 65 съдебни производства срещу журналисти и граждански активисти в периода 2000-2023 г., със средна продължителност от около 3 години. 

Тази година пък България отстъпи с едно място в Индекса за свобода на словото на „Репортери без граници“ и се нареди на 71-во място от общо 180 държави. В рамките на ЕС единствено Унгария и Гърция се класират по-назад от нас.

Анализът им отчита общо влошаване на средата за журналистика в световен мащаб, като над половината държави попадат в категориите „трудно“ или „много сериозно“ положение. SLAPP делата са сред основните посочени проблеми. 

Европейската анти-SLAPP директива

В продължение на години Европейският съюз се отнася към съдебните спорове, свързани с репутацията и клеветата като към въпрос, касаещ вътрешното националното правосъдие на всяка държава членка.

Големият обрат в мисленето на Брюксел настъпи след един конкретен казус. 

“Законът Дафне”

През октомври 2017 г. малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която разследваше корупция по високите етажи на властта в Малта, беше убита при атентат с кола-бомба. Беше установено, че към момента на смъртта си Дафне Галиция е обект на 47 висящи граждански и наказателни дела за клевета, заведени срещу нея от местни политици, бизнесмени и министри. По онова време част от исковете са заведени в чужбина, където съдебните такси и адвокатските хонорари са непосилно високи.

В нейна памет Европейският парламент (ЕП) започна да нарича бъдещите законодателни мерки за защита на журналистите - „Закона Дафне“.

През 2020 г. Европейската комисия (ЕК) за първи път включи борбата срещу SLAPP делата като приоритет в своя “План за действие за европейската демокрация”. Четири години по-късно след дълги преговори анти-SLAPP директивата беше официално приета от Европейския парламент и Съвета.

Тя променя няколко ключови момента в съдебната практика в ЕС, но преди всичко цели следното: съдът да разпознава злоупотребата навреме и да неутрализира механизмите на натиск. 

Държавите членки разполагаха с двугодишен срок да внедрят този принцип в националното си законодателство. У нас той изтече на 7 май тази година. 

Докъде е България? 

България посрещна ключовата дата 7 май с технологично закъснение, но с готов проект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), изготвен от експертна работна група към Министерство на правосъдието. Той беше публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации (strategy.bg) на 16 април, като срокът за изпращане на становища по него приключи в началото на тази седмица - на 18 май.  

Всичко това стана по времето на служебния министър Андрей Янкулов.

АЕЖ (Асоциация на европейските журналисти) и ПДИ (Програма достъп до информация) бяха сред основните участници в работната група. В тяхно официално изявление призоваха “за бързо внасяне на предложения законопроект в Народното събрание, след обобщаване на получените становища” и заявиха:

Макар проектът да не решава всички възможни форми на злоупотреба със съдебни процедури, той представлява ключова първа крачка към ограничаване на натиска срещу журналисти, медии и граждански активисти в България. 

Какво предвижда бъларският законопроект? 

Промените предвиждат създаването на изцяло нова процедура за SLAPP дела, като за пръв път изрично са разписани механизми за тяхното ранно разпознаване и ограничаване. 

Една от ключовите промени е възможността искът да бъде отхвърлен още в началото на съдебния процес. Ако ответникът твърди, че срещу него е заведено дело-шамар, съдът ще трябва в кратък срок да провери дали претенцията е неоснователна. Така при съмнения за злоупотреба тежестта се измества към ищеца, който трябва да обоснове защо искът не представлява опит за сплашване. В случай че не успее, съдът ще може да прекрати делото още в закрито заседание.

Проектът предвижда и конкретни критерии, по които съдът определя дали става дума за SLAPP дело или не. Някои от тях са прекомерен размер на иска, неравнопоставеност между страните, водене на множество паралелни дела срещу един и същи ответник, както и опити за дискредитиране чрез медийни атаки или политически натиск.

Предвижда се и финансова защита за ответниците. Съдът ще може да задължи ищеца предварително да внесе гаранция за очакваните съдебни разноски, като при неизпълнение делото ще се прекратява. 

Допълнително се ограничава възможността именно по ГПК да бъдат налагани запори върху имущество и банкови сметки на журналисти и активисти без сериозни доказателства.

Незабавни следващи стъпки

Приемането на анти-SLAPP поправките в българското законодателство не е въпрос на политическа воля или преценка от страна на родните държавни институции. 

Директивата на ЕС има изцяло задължителен характер за транспониране. Това произтича от фундаменталния принцип, че европейското право е с наднационален характер и има примат пред националното законодателство на държавите членки. 

С други думи, ако България не въведе поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ЕК има право да стартира наказателна процедура срещу страната, която обикновено се изразява в тежки финансови санкции. 

Затова, макар със закъснение, Министерството на правосъдието е длъжно да придвижи законопроекта към Народното събрание. Дали и кога ще го стори, предстои да видим…