Особен заряд има онзи миг на началото на факелното шествие в Перник. И колкото и да ти се струва, че си в същия момент на същото място, отекването на хилядите чанове вече те е променило. Въпреки че кокалите ти трактат от студ, а ръцете ти търсят греяно вино, усмивката грейва. Духът ти усеща тържеството. Тържество, което трябва да изгони болестите и злото, за да е плодорна и добра новата година.

Нещо дълбо конспиративно в мен продължава да си мисли, че миналата година отменихме "Сурва" заради безводието и затова дойде, каквото дойде по света.

Друга стара българска традиция обаче изплува в разрешението за провеждането на сурвакарския обичай в Пернишко, макар и не под формата на големия международен фестивал, който събира стотици хиляди. Побира се в израза "щом за тях може, и за нас може", а тя е по-заразна и от коронавируса. Започна се с концерта в Габрово, после дойде "мъжкото хоро", сега и "Сурва". Вероятно ще има още...

По същата логика скоро всички затворени обекти ще поискат да бъдат отворени. Разбира се, ще бъдат уверени, че спазват мерките. Ще го гарантират. Колко е била надеждна тази гаранция, ще познаем по статистиката със заразени, постъпили в болница, починали...

Ако трябва нещо да ни "успокои", то това е фактът, че не сме единствените жадни за зрелища. Но защо ни трябват точно сега? Вероятно на Класика ще се доверите повече, отколкото на мен в отговора. Затова и ще цитирам Вазов:

"При другите си лошавини игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо не се дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота."

Във времена на пандемия обаче веселието и традициите трябва да имат друг заряд. А разумът и смирението да са по-силни от желанието да покажем колко сме велики. Поне защото традициите са живи, когато са живи и здрави тези, които ги обичат и помнят.