Гълъбово е малка община в сърцето на Югоизточна България и Маришкия басейн, където са съсредоточени 90% от въглищните мощности на енергийната система на страната. В района има четири електроцентрали, сред които и ТЕЦ „Брикел“, свързвана с енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Построена през 60-те години на миналия век, тя е една от най-старите в България.

Заради лошата поддръжка емисиите на дим и прах излизат от цялата сграда, не само от предназначените за това комини. В допълнение, централата депонира отпадъците си в хранилище, разположено на няколкостотин метра от жилищни райони на Гълъбово. Заради лошата поддръжка и на това съоръжение в комбинация със сухо и ветровито време градът и неговите близо 12 000 жители неведнъж са попадали под огромни облаци черен прах. 

Замърсяването на въздуха е сериозен проблем на много места в страната, а институциите години наред не успяват да се справят с проблема. Такъв е и мотивът на Европейската комисия да заведе поредно дело срещу България в Съда на Европейския съюз в началото на декември 2020 г. заради замърсяването с фини прахови частици. Жителите на Гълъбово страдат от замърсяването на въздуха в града си, но са практически превърнати в заложници на статуквото.

Тази безизходица е допълнително усложнена от принудителния избор между прехрана и топлина, от една страна, и отстояване на правото на чист въздух от друга. ТЕЦ „Брикел“ осигурява отопление на публични сгради, като болницата, детски градини, училища, за някои от които дори безплатно. Липсата на алтернативи за тези обществени услуги превръща качеството на въздуха в тема табу. 

Освен това централата е един от основните работодатели в региона и голяма част от хората от Гълъбово работят в нея, защото местната икономика не предлага достатъчно други възможности. Справка на „Грийнпийс“ – България в Националния осигурителен институт показва, че операторът осигурява близо 1300 служители. Любопитно е сравнението по този показател с ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“, чиято мощност е почти двойно по-голяма (908 MWe) от тази на „Брикел“ (510 MWe), но има само 45 служители.

Изпълнителният директор на ТЕЦ „Брикел“ Янилин Павлов обвини „Грийнпийс“ – България в „антибългарска политика“ в отворено писмо след поднасянето на елха, „украсена“ с прах от Гълъбово, на Министерството на енергетиката на 18 декември 2020 г. 

„Брикел“ е един от най-големите длъжници на Националната агенция за приходите. По данни на Бюрото за разследващи репортажи и данни към октомври 2020 г. дружеството дължи 37,6 млн. лв. Според Търговския регистър капиталът му от 1 219 642 лв. е еднолична собственост на сдружение „Бакар Лимитид“. Това е чуждестранно юридическо лице, регистрирано във Великобритания – популярна дестинация за регистрация на дружествата, чрез които се управляват фирмите, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, както показва и докладът на „Грийнпийс“ – България “Финансовите мини”. 

ТЕЦ „Брикел“ трябваше да затвори още през 2010 г., но продължи да работи именно заради липсата на алтернатива за работните места и за отоплението на Гълъбово. Десетилетие по-късно тези въпроси все още нямат решение, отговорни институции на национално ниво като Министерствата на енергетиката, на икономиката и на социалната политика нямат планове за действия, а последствията понасят жителите на града. 

Хората в Гълъбово често разказват как дворовете на къщите им се покриват с черен прах, заради който избягват да простират прането си навън. Редица случаи на огромно прахово замърсяване бяха документирани в снимки през последните години, но вълните от възмущение не предотвратиха последващи случаи, нито накараха отговорните институции като Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката да предложат трайни решения за замърсяването на въздуха в Гълъбово. 

През последните години многократно са отправяни призиви за публикуване на данните за замърсяването на въздуха. Контролният орган – Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора, има и ангажимент за ранно оповестяване при потенциална опасност. Въпреки това официалната автоматична измервателна станция за наблюдение на качеството на въздуха в Гълъбово, разположена в централната част на града, публично следи и показва само концентрациите на серен диоксид и азотен диоксид, но не и тези за фини прахови частици с размер до 10 микрометра (или микрона) (ФПЧ10). 

Скорошно проучване на Екологично сдружение „За Земята“, част от проучване в региона на Югоизточна Европа на неправителствената организация Bankwatch в Централна и Източна Европа, показа притеснителни данни. В рамките на изследвания период от само 26 дни в края на 2019 г. среднодневната законова норма за ФПЧ10 от 50 µg / m³ е превишен цели пет пъти, при 35 допустими превишения за година. В същото време Годишният бюлетин за качеството на въздуха на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) регистрира само две превишения.

Още по-опасни за човешкото здраве са фините прахови частици с размер до 2,5 микрометра, за които Световната здравна организация (СЗО) дори обяви, че няма праг на замърсяването, до който здравето да се смята за защитено. Дневният лимит за този замърсител, препоръчан от СЗО, е 25 µg / m³, а в законодателството на ЕС и на България има само средногодишна норма. През периода на измерване в Гълъбово лимитът, препоръчан от СЗО, е превишен цели единадесет пъти.

На този фон „Брикел“ дори направи заявка за замяна на част от горивото си с отпадъци и биомаса в опит да намали разходите си. Това се случи след нерегламентирана процедура за експерименталното им изгаряне, проведена със съдействието на Министерството на околната среда и водите. Единствено благодарение на упоритите усилия на гражданите, които участваха активно в общественото обсъждане по промяната на разрешителното на теца и протестираха, централата се отказа от намерението да гори отпадъци. 

Сагата обаче не свършва до там. Централата все още предвижда да замени част от въглищата с други горива – до 979 тона биомаса и до 490 тона нефтошисти на денонощие, изгарянето на които също крие рискове за здравето и околната среда. Научните изследвания показват, че изхвърляните в атмосферата вредни вещества от изгаряне на биомаса и въглища в централи са сравними. Отделят се фини прахови частици, азотен диоксид, въглероден оксид, серен диоксид, желязо, живак и други опасни замърсители. Вредните емисии зависят от вида и количеството на изгаряната биомаса.

Продължаващите проблеми на града обаче показват, че предизвикателството е много по-голямо от замяната на горивото. Районът на Гълъбово е единственото място в Европейския съюз с наднормено замърсяване със серен диоксид – токсичен газ, резултат от горенето на въглища. Миналата година Европейската комисия дори предяви иск срещу България за трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на този замърсител в Югоизточна България, където е съсредоточена въглищната индустрия у нас. По закон всички централи в региона имат инсталирани сероочистващи инсталации, но има съмнения доколко ТЕЦ „Брикел“ ползва своята, защото централата често работи в извънредни режими, в които си спестява включването ѝ. 

В позицията си Министерството на околната среда и водите обясни ситуацията с историческото наследство от голям брой въглищни мощности, концентрирани на малка територия. Според годишните отчети на всяка централа съответните норми за емисии на серен диоксид се спазват. Въпреки това проблемът остава неразрешен. 

През 2018 г. България беше единствената държава от Европейския съюз, която попадна в топ 20 на непрестижната класация на най-големите замърсители със серен диоксид в света, базирана на сателитни данни на НАСА, анализирани от „Грийнпийс“ – Индия. Маришкият басейн е гореща точка именно заради концентрацията на въглищни мощности, сред които и държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ – най-голямата въглищна централа на Балканския полуостров и основен източник на замърсяване със серен диоксид, посочен в Програмата за качеството на атмосферния въздух на Община Гълъбово. През 2019 г. България изпадна от топ 20, но остана най-високо засегнатата от замърсяване със серен диоксид държава членка на ЕС. 

На този фон централите в Маришкия басейн поискаха от ИАОС безсрочна отсрочка (известна също и като дерогация) от изпълнението на по-строгите изисквания за емисии на живак и серен диоксид, които трябва да влязат в сила през 2021 г. Държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ вече получи такава отсрочка, а „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ оспорват решението на ИАОС в съда. Т. нар. американски централи „Ей И Ес – Марица изток 1“ и „КонтурГлобал – Марица изток 3“ също са на път да получат дерогации – и двете след процес за обществено консултиране, в който не се предоставя достъп до анализите, върху които се основават решенията на агенцията. 

Министерството на енергетиката под ръководството на Теменужка Петкова пропиля години, без да адресира такива сериозни проблеми на национално ниво, отказвайки да признае, че епохата на въглищата е към своя край. България изгуби ценно време и беше последната държава с въглищни региони в ЕС, която се присъедини към Платформата за въглищни региони в преход, инициирана от Европейската комисия още през 2017 г.

Едва в края на 2020 г. енергийното ведомство започна да планира трансформация на енергийната система и да търси проекти, които да бъдат реализирани с финансирането по Механизма за справедлив преход на Европейския зелен пакт.  България все още има шанс да превърне предизвикателството във възможност, но липсата на добра основа изисква още повече амбиция и отговорност в планирането на преход, който да бъде справедлив за заетите в сектора и да създаде диверсифицирана икономика, устойчива на бъдещи сътресения. 

Работата на миньорите и енергетиците е една от най-трудните и същевременно една от ключовите за държавата. Те не заслужават нереалистични обещания за енергетика, основана на въглища поне до 2050 г., а – визия за трансформация, в която да участват. В XXI век не бива гражданите да трябва да избират между чист въздух и топла вода и отопление през зимата, нито чист въздух или работни места.

Чистият въздух е право на всички граждани.

Десислава Микова е координатор кампания „Климат и енергия“ в българското звено на "Грийнпийс".