Коя е музикалната група с най-ужасяващо, потресаващо отчайваща трагична съдба?

Дали това е Def Leppard, в която има еднорък барабанист (след катастрофа), китаристът умря от свръхдоза, а другият китарист заболя от рак (да е жив и здраве боецът Вивиън Кембъл)?

Или Lynyrd Skynyrd, от която в самолетна катастрофа губят оригиналния вокалист, китариста и единия си беквокал, а останалите са ранени сериозно.

Дали супербандата Adrenaline Mob, която бе пометена от ТИР, който уби някои от членовете?

Или пък младите румънци Goodbye to Gravity, които свиреха в клуб, в който изгоряха 64 души, включително 4-ма от петимата членовете на бандата.

Според изданието Loudersound.com обаче това е групата Riot - едни от големите надежди на американския рок през 1970-те...  Както пишат от музикалната медия: публиката ги игнорира, издателят им се отрича от тях, певецът напуска, а след това вече... нещата тръгват наистина зле.

Между 1977 и 1981 те реализират няколко албума, като единият от тях - Fire Down Under от 81-ва, е смятан за един от най-великите за тогавашното време на хардрока. Сочат ги за свои вдвъхновители от Ларс Улрих до "Айрън Мейдин", а има сериозни съмнения, че Лейди Гага си е поуслужила с техен риф.

Днес барабанистът Сенди Славин казва с мрачен хумор:

"Като свирех с Ейс Фрейли (Kiss), в буса всеки разказваше ужасяващи истории за бандата си. Моята винаги беше най-ужасна."

Истинският двигател зад Riot е китаристът Марк Риали. В първия състав на групата, която основава през 1975 г в Бруклин вокал е Гай Сперанза - къдрав дългокос, готов за "бог на ракендрола" през 1970-те. Обаче бил... скромен. И не се държал подобаващо за човек, който пее в банда от "топ 40 на Бруклин".

Въпреки, че двамата пишат прекрасен авторски материал и усещат, че времето им неминуемо идва, по онова време в Ню Йорк, ако не си диско, пънк а си рокгрупа, но не се казваш Led Zeppelin знаеш, че ще е трудно. Ама чак пък толкова?! 

Момчетата постигат немислимото и подписват договор с мениджърите Били Арнел и Стив Льоб.

Арнел днес казва:

"Звучаха супер, изглеждаха отлично и имаха фантастичен материал. - А след замисляне добавя - Малко знаехме какво предстои!"

При дебютния албум Rock City от 1976 г., който записват в тяхното студио, Арнъл и Льоб решават и да продуцират сами и така посяват семената  на бъдещи сблъсъци на интереси.

Албумът отнема цели 7 месеца и се превръща в ябълка на раздора. После потъва без следа в Америка - доминирана по това време от артисти като "Флитууд мак" и Дона Съмър.

Бандата заработва по следващия албум "Narita" - продуциран от същия дует, но вече доста по-добър. Имат и нещо като хит Road Racin’, но продължават да са все по не-в крак с всичко около тях в Ню Йорк.  Затова светлините на прожекторите се насочват в друга посока - към сходна банда, наречена Van Halen.

От времето на втората "тава" "Narita" (кръстена на летището в Токио, и издадена само в Япония - не и в САЩ) започват и персоналните промени.  Басистът Фил Фейт бива заменен от Джими Айоми, а вторият китарист Ел Ей Куварис напуска скоро, за да се присъедини Рик Вентура на ритъм китарата. (Куварис, между другото, е един от многото покойници от тази група - той ни напусна през 2020 г., б.р.)

След записа на японския албум се присъединява и нов барабанист - Сенди Славин. 

Но има и по-големи проблеми от смяната на цялата ритъмсекция - Riot има спешна нужда от пробив в родината си. За подкрепа двамата дотогавашни мениджъри Арнел и Льоб се обръщат към Фред Хелър - голяма клечка в шоубизнеса, работил с Ян Хънтър и Лу Рийд.

 Връзките и силите на Хелър веднага докарват на бандата договор с Capitol Records за издаване на Narita в Щатите, както и контракт Riot да подгряват AC/DC на турнето им в Тексас. След три години на затръшнати врати бандата изглежда е на стъпка от великите времена... 

Барабанистът Славин си спомня:

"Станахме рокзвезди. Държахме се като идиоти, трошехме хотелски стаи и си говорехме какъв цвят мерцедес да изберем."

Истината обаче е, че се налага Riot все още да търси своя облик. Арнел и Льоб привикват групата на "брейнсторм" в края на 1979-а и казват: няма пазар за хардрок, ще трябва изцяло да промените саунда, да сложите тънки вратовръзки и да станете ню уейв.

"Бяхме млади и самонадеяни. казахме си: Майната им на тия глупости!", казва днес Салвин - един от немногото живи що годе оригинални членове на бандата.

За да се избегне засега тоталният завой в кариерата, помага британският диджей Нийл Кий. Бандата извоюва някои успехи на Албиона и в крайна сметка през февруари 1980 г. идва оферта да подгряват британското турне на Сами Хагар.

Голяма утеха е, когато недълго след това ги канят на първия провел се фестивал Monsters of Rock в Донингтън през 1980-а. На баса в бандата вече е Кип Леминг.

Той казва:

"Валеше и беше кал навсякъде... Излязох за саундчек и ме замеряха с кал".

Бандата се прибира в триумфално настроение след "Monsters". Започват своя трети албум "Fire Down Under" - както се казва, с вятър в платната. Макар да не знаят, че платноходът е потопен почти до ватерлинията...

Всичко иглежда "цъка". Марк Рийл и Гай Сперанца творят заедно, но Вентура носи и напълно готови свои песни. Всеки има своите аргументи, но след половин десетилетие ядове, групата сякаш е намерила посоката. 

"Намерихме точката, в която бандата е супер - получи и артистична самобитност. Като продуценти ние със Стив нямаше какво да променяме", казава Били Арнел.

Fire Down Under се превръща във върхова точка в кариерата на Riot. Swords And Tequila е най-големият хит, любим и на Стив Харис от "Айрън Мейдън" и Ларс Улрих от "Металика". И не само... 

Оказва се, че интрото на този техен хит номер 1 е напълно идентично с Electric Chapel на Лейди Гага. Поне така смята барабанистът Славин.

 

Така или иначе след два фалстарта в "Riot" са направили своя шедьовър.

И точно тогава "Capitol Records" отказва да го издаде. Официалното оправдание е - "комерсиално неприемлив, твърде тежък за 1981 г". Но според барабаниста пръст имат и двамата им мениджъри Арнел и Льоб.

"Имаше една песен на Рик - You’re All I Needed Tonight, която едно момче от екипа каза, че е холям хит", казва Славин.

Въпросният човек я занесъл на продуенти в Ел Ей да я чуят. А после Арнел и Льоб демонстративно не я включили в албума - за да поставят всеки на мястото му. "Е това беше "комерсиално неприемливо", ядосва се Славин.

Арнел дори разпраща картичка на феновете, в която заявява, че любимият им талисман Tior (глуповатият човек-тюлен, който е емблема на бандата от самото начало, б.р.) е пленник в "кула от слонова кост" на вманиачени шефове на компания.

Той дори организира петиция, подписана от фенове - включително и от "Айрън Мейдън", да се издаде албумът. Кампанията му обаче дава точно обратния резултат - "Кепитъл рекърдс" не само, че не издават албума, а направо скъсват с Riot.

Пропукват се нещата между двамата мениджъри и другите членове на бандата - освен Гай Сперанца и Марк Рийл. 

"Парите ни бяха орязани", казва барабанистът Славин, като се ядосва до днес.

Настава истински скандал, когато се оказва, че двамата мениджъри един път не са върнали парите от контракта с "Кепитъл рекърдс", а после са продали албума... на "Електра".

"Продадоха проклетия запис два пъти", казва барабанистът.

 Том Зутаут от "Електра" се явява новият спасител на бандата, а новият лейбъл им помага да се отърват от контракта си с "Кепитъл".

С много мъки албумът е издаден и накрая продава двойно повече от двата си предшественика заедно - около 500 000 копия в Америка.

Идва нов проблем - през 1981 г., докато концертират като предгрупа на Grand Funk Railroad, вокалът Гай Сперанза (с прякор Бъди) им сервира истинска бомба.

"Обърна се към нас и започна да говори в трето лице: "Бъди си събира багажа", казва Славин.

Те дори не повярвали. Оказало се, че "Бъди" се жени и жена му не... харесва рокендрол. А бандата тъкмо е изплувала на върха... Макар да има различни версии за мотивите му, последното шоу с основоположника вокал е на 22 декември 1981 г.

Потресаващо е, че тогава бандата изобщо вижда Сперанза за последен път. Той тотално напуска шоубизнеса и заработва във фирма за обезпаразитяване от вредители. После дори Ларс Улрих от "Металика" разказва, че бил шокиран, когато една година повикал фирма за прочистване на вредители  и на вратата му почукал Гай Сперанза от "Riot".

Други биха се предали, но не и Марк Риали. Бандата се прибира съкрушена в Ню Йорк, но не победена... След няколко неуспешни аудиции Рет Форестър поема микрофона.

Започват работа по четвъртия албум "Restless Breed". Славин казва, че с Рет Форестър винаги всичко било само като за шоуто - самият той не бил достатъчно автентичен.

Освен това още на първото турне става ясно, че на него не може да се разчита, а освен това има тежък и неуравновесен характер, непрекъснато се забърква в някакви каши.

Така, докато го чакат в Нашвил, Тенеси, ,за концерт, звъннва мениджърът, че "турнето е приключило". Рет се озовава в болница, защото "поел" нещо, докато уж чакал концерта на "Куин" в Медисън скуеър гардън в Ню Йорк.

Така или иначе певецът участва в албума "Born In America". Но бандата вече е в безпътица и е изгубила посоката... А е изгубила и двамата си продуценти - в студиото се редуват все още Стив Льоб и Били Арнел, пазени от двама бодигардове.

На Арнел накрая му идва до гуша и се отказва от отбора.  Днес той печели от компютърен бизнес, докато прави музика само като хоби, пише Loudersound.

Останал сам, Льоб опитва да продаде албума на други лейбъли, докато още има разговори с "Електра", но никой не проявява интерес.

"Накрая има наглостта да отиде и да го предложи на "Електра", все едно нищо не е било - смее се днес барабанистът Славин. - Те обаче повикали охраната и го изхвърлили."

 

На фона на всичко ритъм китаристът Рик Вентура, който има все повече проблеми с мотивацията и ентусиазма, бива махнат от бандата. Разбират се за едно последно турне като съпорт на Kiss.

Лебедовата песен на бандата е едно шоу в Куинс през май 1984 г. Славин си спомня, че този концерт бил паметен - на него изкарали повече пари отколкото през цялото си туне с Kiss.

Практически "Riot" вече не същестува. Добрите дни са свършили, макар бандата да не е обявила, че се разформирова.

Марк Риали се мести в Сан Антонио и прави нова банда. С групата Narita има издадени 10 албма, преди да възкреси старата си любов.

Не всичко лошо обаче свършва дотук... На 2 януари 1994 г. вокалът Рет Форестър е застрелян, докато вади нещо от жабката на кола в Атланта. Ситуацията много прилича на наркосделка - застрелва го мъж, който явно мисли, че певецът ще извади пистолет от жабката.

На 8 януари 2003 г. умира и Гай Сперанза от рак на панкреаса. 

Марк Риали разкрива, че жена му смятала, че това е от химикалите, които е вдишвал 20 години в новата си професия на унищожител на плъхове.

Самият Марк Риали умира на 25 януари 2012 г. от усложнения вслествие на болестта на Крон, след като цял живот е имал проблеми със стомаха и червата.

Той е непримирим и дори седмица преди да умре, свири със стария боен другар Рик Вентура джемсешън в Ню Йорк.

"Силно е да се каже, че са прокълнати. Но цялата кариера на Riot е "перфектна буря" от лош късмет, апатия и озоваване в неподходящия момент, пише музикалното издание Loudersound.

Забележително е, че в Уикепдия списъкът от бивши вокалисти на тази злощастна група включва 5 души, от които 2-ма покойници. Сега проектът Riot V има шести вокал.

Списъкът включва още трима китаристи (от които двама мъртви), петима басисти, 7 барабанисти и още безчет гостмузиканти.

Един от басистите Кип Леминг казва днес:

"Мисля, че за известно време бяхме най-голямата малка банда в света."