"Дами и господа, не знам дали напълно осъзнавате, че току-що бях прострелян. Но е необходим повече от един куршум, за да убиеш "Лос"*.

С тези думи бившият президент на САЩ Теодор Рузвелт открива 90-минутната си реч на предизборен митинг на 14 октомври 1912 г. Секунди по-рано е получил куршум в гърдите на сантиметри от сърцето, който никога не е изваден от тялото му. 

Тази случка брилянтно описва защо Рузвелт е сред най-харизматичните и обичани президенти в историята на САЩ. С идването на Рузвелт на власт през 1900 г. стартира т.нар. Прогресивна ера – епоха на мащабни политически, социални и икономически реформи, които са реакция срещу индустриализацията и урбанизацията, както и масовата корупция във Вашингтон. Като държавен глава Рузвелт се сдобива с прозвището "Разбивача на тръстове" заради активната си политика по разбиване на монополи като „Стандарт ойл“ и приемането на строги регулации върху бизнеса. Той заделя повече земя за федерални паркове и защитени територии от всички свои предшественици взети заедно и затова е смятан за първия президент еколог. Постига и впечатляващи успехи във външната политика – медиатор е на мирните преговори между Русия и Япония (за което получава Нобелова награда за мир), а по негова инициатива започва строежът на Панамския канал.

Той е от малкото на брой свръхпопулярни личности, които са способни с едно свое решение коренно да променят облика на американската политика. И го прави.

На конгреса на републиканците през 1912 г. Рузвелт разполага с най-много спечелени делегати. Но елитът на партията го прецаква и номинира тогавашния президент Уилям Хауърд Тафт за втори мандат. Побеснели от тази несправедливост, Рузвелт и привържениците му дружно напускат конгреса и скоро след това основават "Прогресивната партия" (позната и като "Лосовата партия").

Победителят на президентските избори е Удроу Уилсън с 41,8 процента (около 6,3 милиона гласа), втори завършва Теди Рузвелт с 27,4 на сто (близо 4,1 милиона гласа) и чак трети се класира Уилям Тафт с 23,2 процента (почти 3,5 милиона гласа)**.

Това е единственият случай от средата на XIX в. насам, в който номиниран кандидат от Демократическата или Републиканската партия не заема първото или второто място на президентски избори.

Битката за душата на Републиканската партия

109 години по-късно в Републиканската партия отново се говори за сепаратизъм. Заплахите идват и от двата големи политически лагера. 

Позорният щурм на Капитолия и гласуването на втори импийчмънт на Тръмп вкараха неговите лакеи в дълбока екзистенциална криза. За кратко изглеждаше сякаш популистът ги е повлякъл като котва към дъното на политическата история. Без съмнение отчаянието бе изворът на слуховете от средата на януари, че Тръмп ще основе "Патриотичната партия", която ще набие канчето на демократическия и републикански естаблишмънт.

Когато стана ясно, че повечето републикански сенатори ще гласуват против импийчмънта на бившия президент, нещата се поуталожиха. Съветникът на предизборния му щаб Джейсън Милър дори обяви, че бизнесменът е решен да възстанови мнозинството на републиканците в двете камари на Конгреса на междинните избори през 2022 г.

Но не всички застават зад Тръмп.

На 11 февруари Ройтерс съобщи, че повече от 120 републиканци, сред които бивши служители на Роналд Рейгън, Джордж Буш и Джордж Буш-младши, са провели разговори по Zoom, като над 40 процента от участващите подкрепили идеята за създаването нова партия, основана на "принципния консерватизъм". Те били загрижени от радикализацията сред консерваторите, особено след отказа на 8 сенатори и 139 представители от долната камара да признаят победата на Джо Байдън, въпреки щурмуването на Капитолия от разярени тръмписти само няколко часа по-рано. Сред разглежданите имена на потенциалната политическа формация били: "Партията на почтеността", "Дясноцентристка партия" и "Дясноцентристки републиканци".

Може би слуховете за създаване на "Патриотична партия" или "Дясноцентристки републиканци" са предварително калкулирани ултиматуми на съответните лагери, чиято цел е да съхранят влиянието си върху партийния апарат и електорат.

Но дори това да е така, основният проблем между фракциите остава – няма изглед да се постигне съгласие върху простите политически факти, както и консенсус за бъдещия курс на развитие на Републиканската партия. 

·       Спечели ли Тръмп изборите? 

·       Носи ли той морална вина за щурмуването на Капитолия? 

·       Унищожава ли тръмпизмът Републиканската партия, или я прави по-силна?

Това са въпроси, които в бъдеще ще разширяват бездната между лагерите в партията. Докато накрая загубилата страна не последва примера на "Лосовата партия".

Но тук великият Теди Рузвелт не е за подражание. От 1860 г. до 1913 г. само един демократ успява да спечели президентски избори (Гроувър Кливланд). Останалите победители са от Партията на Линкълн. 

Дръзкото решение на Рузвелт разделя републиканския електорат и де факто връща Демократическата партия в голямата политика, след като години наред тя се бори с мрачното наследство от Гражданската война.

Днес демократите са в много по-добра позиция, отколкото преди 109 години. От 1988 г. досега само на президентските избори през 2004 г. кандидатът на републиканците е спечелил повече гласове от номинацията на Демократическата партия. Резултатът от изборите все още се определя от избирателната колегия, но тенденцията е достатъчно красноречива.

Ако "патриотите" или "принципните консерватори" подходят по "лосовски" и напуснат Републиканската партия, това може да бъде краят на двупартийната система в Америка.

---
 
[*] На въпрос как се чувства, след като е загубил президентската номинация на Републиканската партия, Теодор Рузвелт отговаря: "Силен като лос". Така се сдобива с прякора "Лос". 

[**] Не берете грижи за Тафт, по-късно е назначен за съдия във Върховния съд. Това винаги е била предпочитаната от него професия.