Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Тази седмица 44-то Народно събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев върху Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който се създава фигурата на специален прокурор, разследващ главния прокурор или негов заместник.

На практика тази без аналог в българския и европейския правен контекст фигура остава чужда за българското общество. Със създаването ѝ не се решава проблемът за наличието на реален механизъм за ефективно разследване, възможност за временно отстраняване и последващо освобождаване от длъжност на действащ главен прокурор.

Измененията не получиха подкрепа от правните среди - научните среди останаха пасивни, адвокатурата се обяви твърдо против, призваният да прилага тази процедура Висш съдебен съвет също се противопостави на идеята. Международните партньори на България изложиха неодобрителни позиции. Ето защо сме длъжни да предложим възможното правно решение за отмяна на тези безпредметни текстове.

Първото действие би било след изборите да се търси критично мнозинство в 45-то НС, което да отмени новоприетите текстове, а паралелно с това и да предложи пакет от мерки, които реално преуреждат състава на прокурорската колегия на ВСС по начин, по който хегемонната власт на главния да бъде сломена. Това би бил и реалният тест какви представители сме излъчили в НС и алтернатива ли са те на настоящите плаващи мнозинства.

По-лесният път, отново като инициатива от 45-то НС би бил да бъде сезиран Конституционният съд с искане за обявяването на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на НПК, гласуван на 17.02.2021 г. и все още необнародван в Държавен вестник. Необходими са една пета от народните представители, тоест 48 гласа.

Като цяло Конституционният съд остава вероятната и трайна възможност за защита. Инициативата за сезирането му лежи още в правомощията на президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Към настоящия момент главният прокурор не е одобрил механизма, но едва ли ще му се противопостави по установения ред. Предвид поддържането на курс "равнис" по властта на ВАС и главния прокурор, едва ли оттам ще има изненади освен при трайна промяна на политическото представителство.

Аргументи за противоконституционност обаче не липсват:

- създадената нова фигура "прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник" се явява извънредна за глава шеста от Конституцията "Съдебна власт" като практически такъв орган не е предвиден. По този ред се нарушава принципът на чл. 1, ал. 2 от Основния закон за това, че цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени именно в Конституцията. С измененията в НПК се преучредява един от клоновете на властта, без това да бъде в правомощията на ОНС;

- нарушава се и принципът на правовата държава, възприет в чл. 4 от КРБ, като биват атакувани неговите формални белези за правната сигурност и съответствието на законите с КРБ. Законодателният процес по приемане на ЗИД на НПК също бе белязан от тираничното поведение на мнозинството като бяха пренебрегнати мотивите срещу приемането на новите текстове от другите клонове на властта, на опозицията, както и президентското вето;

- нарушава се и принципът за равенство на гражданите пред закона в чл. 6, ал. 2 от КРБ като всички български граждани, без главния прокурор, следва да бъдат разследвани по реда предвиден в НПК, само ГП, единствен в Републиката, по особен ред.

Представените аргументи, макар и накратко, отварят вратата за сезиране на Конституционния съд. Но преди това, за да се убедим в липсата на базисна полезност на новия механизъм, може би било добре да го оставим да "сработи" поне веднъж.

Институт за пазарна икономика

---

Бел. ред. - Заглавието е на Клуб Z

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.