От няколко дни българите в чужбина сигнализират за необичайни събития около изборните секции в техните държави. В десетки държави комисиите, които местните доброволчески организации са предложили, са подменени изцяло в последния момент с партийни кадри, които никой в местните общности не познава и не са се занимавали с провеждането на избори досега.

Силвия Атипова е сред българите, които активно от години се занимават с организиране на избори в Белгия. 

„Занимавам се със секцията в Льовен от 2016 година насам. Търсила съм изборни помещения и съм била председател на комисия в избори, в които се наложи да спим на пода на секцията, защото ЦИК не успяваше да се справи с приемането на протоколите. Изобщо, екшън за благото на малката българска общност в Льовен. До миналата седмица. Когато излязоха списъците на ЦИК с комисии в чужбина и в тях няма нито един доброволец. Нито един.

Никой от тези хора не е известен на хората в града.

Малко разяснение за изборният кодекс: Когато се избират членове за СИК, парламентарно представените партии са с предимство пред доброволците. Досега това не беше проблем. Изборите в чужбина носеха малко гласове и не променяха нищо. Сега обаче избирателната активност в страната ще е ниска заради пандемията, а в чужбина има огромен интерес. Партиите в парламента се активизираха и наслагаха свои хора в избирателните комисии“, съобщава Атипова и призова сънародниците си в Белгия да следят за нередности или да станат поне застъпници в секциите. 

Подобен сигнал направи и Емил Соколов от Великобритания.

„Бил съм председател на СИК в Екситър, Великобритания няколко пъти. Проблеми никога не е имало. Винаги се събираме няколко човека, намираме помещение, пращаме списък с доброволци и правим комисия. Тази година съм в България и няма да гласувам в чужбина, нито ще съм председател на СИК. В Екситър обаче има обучени и мотивирани доброволци, които отново подготвиха всичко, за да могат сънародниците ни зад граница да гласуват.

Да, ама не. Оказва се, че за пръв път откакто съществува секцията в Екситър, за председател на СИК в Екситър е назначен човек, когото никой не познава. От парламентарната квота на някоя от партиите е. Някои от членовете на комисията също са променени и не отразяват списъка, който доброволците са изготвили. По-просто казано, в Екситър ни спуснаха партийни парашутисти, въпреки че цялата работа по подготовката бе свършена от местни доброволци, все непартийни. Да не говорим, че новият председател на СИК в Екситър никога не е участвал в подготовката на изборите за всички тези години. Няма никакъв опит. Сега местната общност в Екситър издирва него и останалите 'нови лица', за да им се обясни какво, къде и защо се прави.

Защо към пусти Екситър изведнъж се появи такъв интерес? Да не би, защото е единствената секция в Югозападна Англия? Едва ли е, защото в Екситър винаги се гласува против партиите на статуквото. Какво наложи нуждата да се упражнява такъв строг партиен контрол в Екситър? Не стига, че са само 35 секциите във Великобритания, а сега се плюе в лицето на доброволците като ги заличават от списъците без обяснение. Подготвяш и организираш всичко и накрая трябва да предадеш цялата организация на непознати, които не се е мръднали да помогнат. Идват на готово и поемат секцията. Няма обяснения.“

Съорганизатор от Екситър потвърждава думите му. 

Галина Тенева пише:

„Аз като човека, поел организацията в Екситър, съм лично засегната и обидена! Седмици наред търсихме доброволци, никой от "парашутистите" не се отзова! Ангажирах приятелите си с изборите, само и само да успеем да разкрием секция! Разпределихме си работата, сменената сега председателка пое всички онлайн срещи и обучения, методически указания... Сега нея я няма изобщо в комисията. Новият председател даже не знае къде се намира секцията. Никога не е гласувал на изборите, даже не сме го и виждали от общността... Сега, аз ако подам оставка, другите членове може да ме последват и изборите ще се провалят. Ако остана, значи плюя на достойнството си! Как да постъпя?“

Друга трудност за българите във Великобритания е, че тази година там по закон могат да се отворят само 35 секции, тъй като тя вече не е страна от ЕС. Това така или иначе ограничи много възможността на българите там да гласуват.

В секции в други държави дългогодишните организатори на избори пък направо напуснаха и се отказаха да участват в подготовката седмица преди вота заради спуснатите изненадващо партийни кадри. Българското сдружение „Златен век“ в Нюрнберг излезе с официално становище по въпроса:

„До всички гласоподаватели в района на Нюрнберг!!!

Уважаеми сънародници, скъпи членове на групата,

Искам да Ви съобщя, че ние от сдружение "Златен век" и изборните доброволци не сме съгласни, не одобряваме това решение, разграничаваме се от тези хора и не желаем да сме част от случващото се. Единодушно решихме да се оттеглим от по нататъшна организация и да не носим отговорност за действията на тази комисия.

След месеци работа, кандидатирането на район Нюрнберг за избирателна секция, осигуряването на необходимото помещение, събирането на достатъчно заявления, набавянето на почти всички необходими материали с лични средства, без да се възползваме от предоставения ни бюджет държавни пари, създаването на цялостна организация и набавянето на достатъчно доброволци, за нормалното протичане на изборния процес, смятаме решението на ЦИК да не одобри нашите кандидати за членове на СИК и да бъдат заменени изцяло от партийни представители за напълно неуважително и незачитащо заслугите и работата ни до момента.

Нямаме нищо против партиите на изпратят застъпници, ако се съмняват в честното провеждане на изборите, но не сме съгласни организацията на секцията да бъде поверена на хора, които смятаме, че няма да се справят с нея. Има седмица до изборния ден, а те още не са направили контакт помежду си и разбрах от консула, че не са влезли във връзка с него. Това още повече ни притеснява за тяхната организираност и загриженост към поверената им задача.

По принцип нямаме против партийни представители да участват в комисията, това е законно право, но при положение че нито една партия или партиен представител не ни съдейства, когато имахме нужда от помощ за работата до момента, това в последния момент да развалят цялата готова организация е неприемливо.

До сега винаги са изпращали представител на Външно министерство и останалите четирима членове на СИК са били наши доброволци. Съмнителен и притеснителен е фактът този път в Нюрнберг да изпратят целия състав от партийни представители. Това, че тук събрахме най бързо заявленията и са едни от най многобройните в Германия, явно притеснява някого.

От друга страна собственикът на помещението за изборната секция го предостави на нас, хората на които има доверие и с които вече за четвърти път заедно в екип работим по организацията и изразява също недоволство и несъгласието си за намесата на непълно непознати хора в работата с него, което прави самата секция под въпрос.“, пишат от организацията.

Същата е ситуацията в Берлин и Мюнхен. В Мюнхен има и най-много подали предварително заявления за гласуване – 650, при нужни само 100 за отваряне на секции. 

„От всички списъци с доброволци, които пратихме за одобрение на СИК, няма нито един одобрен. Пращат партийни кадри. Поискахме поне увеличение на броя членове от 5 на 7 заради по-тежките мерки заради пандемията. ЦИК не се съобразява с това и обрича деня на назначените комисии на екстремни преживявания. Излишно е да казвам, че тези 12 души в трите секции никой в града не ги познава, но го подчертавам. Дано са грамотни и комуникативни, отговорността на 04.04. ще е тяхна и на излъчилите ги ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП“, съобщават от Мюнхен.

Цялата секция във Фюрт също е подменена. Сигнали за същия проблем пращат българи от ЮАР, САЩ, Италия, Франция, Австрия.

В Испания с подменен в последния момент състав също са секциите в много градове. Сигнали са подали българи от Мадрид, Колядо Вилялба, Сеговия, Памплона. Подменена е секцията в Тенерифе.

Обявените от ЦИК състави на секционните избирателни комисии в Кипър предизвикаха буря в българската общност на острова. Проблемът със „спуснати парашутисти“ доведе до спешна среща на представители на СИК и дипломатическата ни мисия. 

Посланикът на България в Никозия Любомир Тодоров застана на страната на българските организации на острова и подкрепя искането им за преразглеждане на списъка. Там има отворени шест секции за около 35 000 българи. 

Много българи зад граница уточняват също така, че много добре познават изборния закон и знаят, че партийните кадри в секциите са с предимство пред доброволците. Но са учудени, че никога досега партиите не са се свъзползвали от този закон и дали ще се гласува в чужбина е зависело само и единствено от усилията на диаспората. Дори и сега, когато за първи път партиите решиха да се възползват от предимството си при назначаване на членове в чужбина, това става седмица преди изборите, когато всичко вече е организирано.

„Изборите се правят от партии навсякъде по света. Ако сме честни, фактически е аномалия, че досега за изборите зад граница се разчиташе на доброволци. Доброволците нямат легален прерогатив тук. Партиите имат. И това винаги е било така. Просто досега не им пукаше. Нашата активност ги стресна. Избирателният кодекс е в безобразно състояние и трябва да се ремонтира из основи. Сега властта схвана, че този процес е всъщност по-опасен от допусканията й и реши да го каптира. Ясно е, че тези парашутисти само ще вбесят местните хора и ще доведат до тотална деморализация. Това е и целта“, смята Мария Спирова от Великобритания.

Как е по закон?

Според правилата на Изборния кодекс членовете на секционните избирателни комисии зад граница се назначават, както и в България, след консултации с парламентарно представените партии и тези, които имат избрани евродепутати.

Партиите са тези, които подават имена, а по един представител в комисия е от МВнР. В кодекса изрично пише, че външното министерство може да предложи хора, подадени от организации на българи зад граница.

Когато се окаже, че партиите, които имат право на своя квота в секционните комисии, не са подали достатъчно имена, ЦИК "не по-късно от 7 дни преди изборния ден назначава за членове на секционните избирателни комисии лица, предложени от ръководителите на съответните дипломатически или консулски представителства или от министъра на външните работи или оправомощен от него заместник-министър".  Тук отново има опция по закон представителите на МВнР да предложат хора, излъчени от организации на български граждани в съответната страна, като предоставените от общността имена се публикуват незабавно на интернет страницата на съответните дипломатически и консулски представителства. 

Кодексът дава опция и за промени в съставите на СИК - като предложенията се правят не по-късно от 7 дни преди изборния ден, а самата регистрация ЦИК трябва да приключи не по-късно от 5 дни преди изборния ден. 

Законът описва и какъв трябва да е съставът на СИК - при секции с до 500 избиратели включително – до 7 членове, но не по-малко от 5, а за секции с над 500 избиратели – до 9 членове, но не по-малко от 5. Това обаче важи за избори в нормална среда, а не в условията на пандемия. Заради коронавируса и разпространението му от ГЕРБ и "Обединени патриоти" предложиха през януари комисиите да могат да бъдат и с намален състав -  по-малък от трима членове, назначени при спазване изискванията на Изборния кодекс. И още: при определяне състава и ръководствата на секционните избирателни комисии се запазва съотношението на парламентарно представените партии и коалиции, но не по-малко от един член от всяка парламентарно представена партия или коалиция. В съотношението не участва представителят на МВнР. 

МВнР: Нямаме странни разговори с ЦИК

"Категорично искаме да опровергаем фалшивите новини за странни разговори между Министерство на външните работи и ЦИК в процеса на подготовка на изборите зад граница".

Това заяви главният секретар на МВнР Калин Анастасов, коментирайки недоволството на сънародниците ни в чужбина.

Според Изборния кодекс МВнР има определени срокове, в които да бъдат направени предложения за членовете на СИК, а всичко което не се запълни, след това се запълва от предложения на местните общности, напомниха днес от Външно. От МВнР коментираха, че се противопоставят на опитите да бъдат въвлечени в политически кампании.

Съгласно решението на Централната избирателна комисия, общата численост на участниците в задграничните СИК е 2507, като Външно ще командирова около 160 души, а още 140 установени зад граница техни служители ще вземат участие.

"От нас се иска да предложим около 1700 членове на СИК", обобщи Анастасов.

Секционни избирателни комисии с по трима души има в 33 от общо 465 разкрити секции.