На 4 април се очертават едни доста особени парламентарни избори. Те се провеждат за първи път в условията на пандемия, продължаваща над година и във върхови стойности, и при твърде много неща за доизчистване и организиране в последния момент. Ще има ли достатъчно желаещи за мобилните секции, колко карантинирани няма да успеят да упражнят правото си на глас, ще има ли трудности при отчитането на протоколите, объркващ елемент ли ще е машинното гласуване и т.н. са все въпроси, чиито отговори към момента са неясни.
Няколко са основните въпросителни, които ще повлияят на крайния резултат. Ниска ли ще бъде и колко ниска избирателната активност? Как ще действа факторът COVID и на избирателната активност, и съответно на резултатите за отделните партии? Ще спре ли страхът от зараза в условията на пика на епидемията значителен процент от хора да отидат до избирателните секции? Доколко коронавирусът ще бъде оценка за справяне, или не, за управляващата партия?
Ясно е, че избирателната активност ще повлияя и на броя на политическите формации в новия парламент като те се движат между 5 и 7, с допускане и за 8, в повечето социологически изследвания, представени в последните дни преди изборите. На поредни избори изглежда, че изненада в подреждането на първите две сили няма да има като тук основната интрига остава колко ще е дистанцията между тях и доколко в последния момент ще се активира още комформистки вот.
С относително изравнени позиции са ДПС и "Има такъв народ" като интригата е доколко партията на Слави Трифонов ще се превърне в новия привидян спасителен пояс. Много вероятно е ДПС отново да си запази третото място, тъй като социологическите проучвания няма как да обхванът гласуването извън страната, а и по традиция вотът за тази партия се отчита по-нисък при сондажите по редица причини. Петото място към момента изглежда за Демократична България. Някъде около 4-процентната бариера се движат "Изправи се! Мутри вън!" и ВМРО.
Припомнете си и при какви стойности стартира избирателната кампания и дали тя съществено промени картината. Видимото е увеличаването на разликата между първите две партии - ГЕРБ и БСП, както леко покачване на процента за "Изправи се! Мутри вън!" и ВМРО, както и на коалицията на НФСБ и "Воля".
Ето събрани последните огласени преди изборите в неделя резултати от изследвания на основните социологически агенции:
"Алфа рисърч"
Дистанция от 8 на сто между ГЕРБ и БСП
Подкрепата за ГЕРБ в хода на кампанията не се променя, но се увеличава разликата с втората сила – БСП, като стига до около 8 на сто.
Резултатът на ДПС може да е различен, ако има голям приток от гласове в чужбина, които агенцията не мери, и при ниска избирателна активност. Движението и партията на Слави Трифонов са на кантар за третото по подкрепа място. По-ниска избирателна активност ще увеличи тежестта на ДПС и „Демократична България“, а на ВМРО ще позволи да премине 4-процентната бариера. Обратното, евентуално по-висока активност ще прибави гласове към новите протестни движения. Отчита се и подем по време на кампанията на коалицията на Веселин Марешки и Валери Симеонов.
"Проучването на "Алфа рисърч" регистрира съвсем лек ръст в декларираната избирателна активност - 51% от постоянно пребиваващите в България избиратели. На тази база, очакванията са до урните да отидат между 2,6 и 2,8 млн. души. Предвид обстоятелството, че всеки втори споделя по-силни или по-слаби притеснения от влошаването на епидемиологичната обстановка, не може да се изключи и по-рязък спад в активността – до 2.1 – 2.2 млн. души. Подобен развой ще окаже влияние не само върху гласовете за партиите, но може да размести и техните позиции", отбелязват от агенцията.
Изследването на „Алфа рисърч“ е проведено в периода 27–30 март сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Проучването е реализирано със собствени средства.
"Афис"
Прогнози при очаквана и при ниска активност
Възможни ли са изненади? Изненади винаги има, но големи изненади на предстоящите избори не следва да се очакват. Преднината на коалицията „ГЕРБ-СДС“ надхвърля съществено интервала на допустимата статистическа грешка, така че победителят е ясен. Второто място в класацията също е сигурно: при нито една от вариациите на избирателната активност не е възможно коалицията „БСП за България“ да бъде изпреварена от някой от следващите участници в предизборната надпревара.
Битката обаче за третото място не е с предизвестен резултат. ДПС е партия, която традиционно е подценявана в анкетна среда, а преднината на формацията на Слави Трифонов е в рамките на допустимата статистическа грешка.
Възможно ли е някой от „задната редица“ да излезе напред и да се намеси в спора за разпределението на парламентарните мандати? Като например коалицията „Воля и НФСБ“. На теория да, но на практика е трудно постижимо. Ако това се случи обаче, би следвало избирателната активност внезапно и рязко да се е повишила в последния момент и да е надхвърлила съществено прогнозните нива. Това е изключително слабо вероятно, пише в коментара на "Афис" на данните от последното проучване на агенцията преди изборите в неделя.
Прогнозата на "Афис" е за активност от 38-40%, което отнесено към официалния избирателен списък би означавало, че в номинално изражение числото на избирателите в неделя ще възлезе на 2,5-2,7 млн. души. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната, посочват от агенцията.
Данните са от национално представително проучване на „Афис“, осъществено в периода 26-30 март 2021 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.
"Галъп интернешънъл"
„Демократична България“ с 6,1%,, „Изправи се! Мутри, вън!“ с 5,2% и ВМРО с 4,4% са близо помежду си, а не са и далеч от ръба
Седем партии влизат в новия парламент, ако изборите бяха днес - това показва проучване на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на БНР, огласено в петък
На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 милиона души.
Гласовете, подадени за партии, коалиции и кандидати, ако изборите бяха днес, показват следната картина в последните дни на кампанията.
За ГЕРБ и СДС биха гласували 28,2%, за БСП - 20,8%. Това са първите две формации. Дистанцията е 7,4 на сто.
За „Има такъв народ“ се очакват 12,9%, а за ДПС – 12,7%, двете политически сили са с изравнени позиции. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на третото място - всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии.
„Демократична България“ с 6,1%, формацията „Изправи се! Мутри, вън!“ с 5,2% и ВМРО с 4,4% са близо помежду си, а не са и далеч от потенциалния ръб. Изгледите на тези формации зависят изцяло от последните дни и даже последните часове, както и от величината на бариерата и степента на „твърдост“ не електоратите.Това се седемте формации, които биха били в парламента, ако изборите са сега, отбелязват от агенцията.
Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, коалицията Воля-НФСБ е с 3% и ще се надява на евентуално по-ниска бариера и предвидим вот.
С 1,6% е „Възраждане“, с 1,4% – АБВ, с 1,3% е формацията на Цветан Цветанов, с 0,6% е „Атака“ и т.н. За други партии вероятно ще гласуват 1,8%.
Изследването на "Галъп интернешънъл", проведено за Българското национално радио в периода 24-31 март, е сред 1013 пълнолетни българи и показва структурата на електоралните нагласи.
"Тренд"
Седемпартиен парламент, лек ръст в кампанията на "Изправи се! Мутри вън!"
Последното преди изборите проучване на "Тренд" не отчита структурна промяна в електоралните нагласи спрямо предишните месеци.
ГЕРБ остава първа политическа сила с 28,6% от заявилите, че ще гласуват на парламентарните избори. Отчита се нарастваща дистанция между първите две партии, която се дължи на лека ерозия в подкрепата за БСП (21,8%). Третото място се оспорва от „Има такъв народ“ и ДПС, съответно с 12,6% и 12,4% от заявилите, че ще гласуват на предстоящите избори. Симпатизантите на ДПС са по-силно мобилизирани и при евентуална по-ниска активност тяхната относителна тежест може да се окаже по-голяма от тази на партията на Трифонов, отбелязват от "Тренд".
Пета политическа сила остава Демократична България с 5, 9%. В рамките на кампанията се отчита лек ръст на „Изправи се! Мутри вън!“ и формацията вече има 4,8% подкрепа. ВМРО (4,3%) е седмата партия, която е с реални възможности за представителство в следващото Народно събрание.
Въпреки че се регистрира ръст в рамките на кампанията в стойностите на Патриотична коалиция „Воля-НФСБ“, резултатът ѝ (3,2%) я оставя под парламентарната бариера, посочват от агенцията.
Надолу следват„Възраждане“ с 1,6%, АБВ с 1,1% и Републиканци за България с 1,1%.
47% от всички запитани декларират, че ще упражнят правото си на глас, докато малко под една пета се колебаят.
"Усложнената епидемична обстановка вероятно ще има своето негативно влияние върху активността и можем да очакваме между два милиона и половина и два милиона и 900 хиляди български граждани да упражнят правото си на глас", прогнозират от "Тренд".
Данните са от проучване на "Тренд" по поръчка на Nova Broadcasting Group. То е осъществено между 26 и 30 март, проведени са 1005 ефективни интервюта с респонденти на и над 18 г. Методът е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице".
"Екзакта"
Колко партиен ще е парламентът ще зависи от избирателната активност, но и от твърдостта на електоратите на по-малките формации
В парламента реално могат да влязат 6, 7 или 8 партии, сочат данните от национално изследване на "Екзакта", проведено в периода 23-29 март 2021 г. и огласено в петък.
Ако изборите бяха днес, ГЕРБ-СДС взема 28,5 на сто сред твърдо решилите да гласуват към 29 март, "БСП за България" - 20 процента, "Има такъв народ" - 13 на сто, ДПС - 12,4 на сто. "Демократична България" - 6,7 на сто, ВМРО - 4,3 на сто, "Изправи се! Мутри вън!" (ИМВ) - 4,3 процента.
Финалната фаза на кампанията ще е решаваща за представянето на ВМРО и ИМВ, възможно е още една партия да атакува четирипроцентната бариера в края на кампанията, посочват анализаторите. Според коментара на "Екзакта" броят на формациите, които ще бъдат представени в българския парламент зависи до голяма степен от избирателната активност, но главно от твърдостта на електоратите на по-малките формации.
"ПК "Воля-НФСБ" е новосформирана коалиция, макар и с добре познати лидери. В рамките на кампанията регистрираме покачване на подкрепата към тази формация. Ако подобна тенденция се запази до деня на вота, коалицията има шансове за добро представяне", отбелязват от агенцията.
Изненада може да поднесат и от "Републиканци за България", които чрез интензивна кампания увеличават разпознаваемостта и подкрепата си.
Възраждане", АБВ, КОД и "Атака" получават в изследването дялове от порядъка на около и малко над един процент.
COVID-19 е фактор, който може да повлияе за намаляване на електоралната активност сред хората, които изпитват притеснения за здравето си. Това води до допускането, че ще гласуват под 3 млн. избиратели, най-вероятно между 2,6 и 2,8 души.
Очевидно на тези избори ще регистрираме някакво съотнасяне между страховите нагласи, породени от COVID-19, протестните нагласи, поддържани от лятото на 2020 г. насам, и нагласите в подкрепата за статуквото, коментират анализаторите.
Регистрира се дял на твърдо решилите да гласуват, който е близък до 45 на сто. До деня на вота от "Екзакта" очакват известен ръст на подкрепата за ГЕРБ и за "Има такъв народ" и задържане на електоралните дялове на БСП и ДБ.
Данните в изследването не включват вота извън страната, уточняват от агенцията.
Резултатите са от национално изследване на "Екзакта", проведено в периода 23-29 март 2021 г. Изследвани са 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда, в 92 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано "face to face" интервю. Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на "Екзакта Рисърч Груп". Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%.
"Маркет линкс"
Епидемията ще повлияе на изборите и ще доведе до по-ниска избирателна активност
„Епидемията ще окаже влияние върху изборите и това ще доведе до по-ниска избирателна активност“, смята Добромир Живков от "Маркет линкс".
Проучването е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“.
То е проведено сред 1026 лица над 18 г. в страната, в периода 18–25 март 2021 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
"Медиана"
В НС могат да влязат и четири, и осем партии
27 на сто биха гласували за ГЕРБ, 23 на сто за БСП, ако изборите за НС се провеждаха днес. Така дистанцията между първата и втората политическа сила е 4 на сто.
Процентите са сред заявилите, че ще гласуват на парламентарните избори на 4 април. Данните от изследването на "Медиана" са огласени на 25 март, т.е. 10 дни преди изборите.
"Има такъв народ" на Слави Трифонов е на третата позиция с 13,5 на сто. Следва ДПС - 11,3%. Петата формация е "Изправи се! Мутри вън!", която взема 6,7 на сто от гласовете. А шестата позиция е за Демократична България - 4,7 на сто. Проучванията на "Медиана" по традиция измерват по-ниски резултати за Демократична България.
Седма политическа сила - ВМРО - също минава, макар и на ръба, бариерата от 4 процента с 4,2 на сто. Според данните от сегашното изследване коалицията между формациите на Марешки и Валери Симеонов взема точно 4 на сто, което прави влизането ѝ в НС възможно.
60 на сто от участниците в прочуването заявяват, че възнамеряват твърдо да гласуват. 21 на сто се колебаят, а 19 на сто - са решили, че няма да участват с вота си в изборите.
"В абсолютни стойности това означава, че около 3,4 млн. избиратели заявяват, че твърдо ще гласуват. С наближаване на изборите се наблюдава намаляване на декларираната готовност да се участва в тях. Това е необичайно. Обикновено, с наближаване на изборите се наблюдава обратната картина – засилване на декларираната готовност за участие", отбелязват от "Медиана".
89 на сто твърдят, че вече са решили за кого да дадат гласа си.
Хората, които казват, че ще гласуват, но все още не знаят за кого, са около 350 хиляди, изчисляват от агенцията.
"Не може да се отговори на въпроса колко ще са партиите в парламента. Данните към момента показват, че те могат да бъдат както само четири, така и осем. Засега сигурни могат да бъдат само четири политически формации – ГЕРБ, БСП, ДПС и "Има такъв народ". Още четири формации имат шансове, но всички те се намират твърде близо до 4 %-ната бариера за влизане в парламента – „Изправи се! Мутри вън!“, Демократична България, ВМРО и "Воля/НФСБ".
Не може да се отговори категорично и коя политическа формация ще бъде първа, коя втора и коя трета. Засега ГЕРБ води пред БСП като разликата е около 150 хил. гласа в полза на управляващите. Разликата между БСП и "Има такъв народ" е около 300 хил. гласа, а тази между ДПС и Слави Трифонов е около 70 хил. Колебаещите се дали и за кого да гласуват са над 350(!) хиляди", уточняват от "Медиана".
Това са данните от национално представително изследване на агенция "Медиана". Проучването е проведено в периода 16-23 март 2021 г. с 1004 души (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. То е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
