След като преживя лято на политически сътресения и всекидневни протести срещу корупцията, българският премиер Бойко Борисов стъпи отново на крака, а партията му е на път да спечели най-много гласове на парламентарните избори в неделя.

Това пише брюкселското издание „Политико“ в своя кореспонденция от София.

Няма обаче гаранция, че той ще остане премиер. Страната може да бъде изправена пред голямо политическо разместване поради трескаво изграждане на коалиции.

Борисов – бивш пожарникар и телохранител, и неговата дясноцентристка партия ГЕРБ доминират в българската политика повече от десетилетие. Тази популярност обаче бе разклатена миналата година с вълната антиправителствени протести, продължили няколко месеца.

Борисов отказа да подаде оставка, макар България да потъна в най-голямата политическа криза от 2013 г. Вместо това той уволни няколко министри, обеща конституционни промени и поведе страната към излизане от пандемията от COVID-19, пише изданието.

Ден преди изборите в неделя народният гняв е доста позабравен, отбелязва „Политико“.

„Почти невероятно е, че корупцията по високите етажи не бе в центъра на тази предизборна кампания“, заяви Даниел Смилов – политически анализатор в Центъра за либерални стратегии.

Макар много коридори из лабиринтите на българската корупция да са свързани със злоупотреби с европейски фондове, Борисов е стабилен на международната сцена. Съюзници в ЕС като германския канцлер Ангела Меркел и политическата му група в Брюксел – Европейската народна партия (ЕНП), си затвориха очите за корупцията в София и не заплашиха да спрат фондовете за страната.

От дипломатическа перспектива един от най-зорко наблюдаваните елементи на изборите ще бъде дали ще се запази ролята на малките националистически партии в каквато и да било нова коалиция. Те са главните агитатори на българското вето срещу започването на преговори за членство в ЕС с Република Северна Македония (РСМ).

Като опитен политик Борисов използва отдавнашните си предпочитания към кампанията в социалните мрежи, за да остави зад гърба си демонстрациите. Прз последните месеци той все повече заменя престижния си някога медиен образ с видео на живо във фейсбук, където не го прекъсват с журналистически въпроси. Борисов неуморно обикаля страната, седнал зад волана на своя джип. В съзвучие със слогана „Работа, работа, работа“ на партията си той може да бъде видян да инспектира строителни обекти, да посещава нови детски градини и игрища или да си бъбри с работници и да се здрависва с поддръжници в далечни села.

Стратегията на народното очарование като че ли се оказа успешна. Политическите наблюдатели предричат оспорвани избори на 4 април.

„ГЕРБ вероятно ще излязат като водеща политическа партия най-вече заради слабостите на другите“, казва Даниел Смилов.

Според него в полза на премиера работят фактори като разцепена опозиция, БСП, обсебена от националистически и популистки тон, и медийна среда, в която журналистите не успяват да му зададат остри въпроси.

Част от причините, че ГЕРБ оцеля в кризата от миналото лято, се дължи на факта, че подобно на другите партии в целия български политически спектър, и тя има силни корени в покровителството. Критиците на Борисов се оплакват, че мрежата на партията му е твърде силна и че много хора са принудени да вярват, че работата и кариерата им са свързани с продължаване на управлението на ГЕРБ.

Това обаче не значи, че всичко при Борисов върви по мед и масло, продължава „Политико“.

Дори ГЕРБ да спечели, едва ли ще може да има стабилно мнозинство. И изграждането на коалиция може да се изроди. Настоящите ѝ партньори – съюз от две малки националистически партии, които се състезават поотделно, може да не съберат достатъчно гласове за влизане в парламента.

„Ако Борисов не успее да състави коалиционно правителство, победата ще бъде пирова“, смята Смилов.

Ако Борисов оцеля въпреки протестите и изкара мандата си, редица политически новаци са предизвикателство за ГЕРБ на тези избори. Такава според изданието са „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Изданието припомня заяжданията на комика с политиците, организирания от него референдум за правото на гласуване и финансирането на партиите, както и късането в ефир на портрета на президента Росен Плевнелиев. Сега шоуменът е на път да изведе партията си на трето място, което го превръща в жокера на тези избори.

„Като гласуват за него, хората гласуват против политическия елит“, изтъква Боряна Димитрова – управител на агенция „Алфа рисърч“.

Други две партии също се надяват да натрупат точки покрай миналогодишните протести.

Христо Иванов – бивш правосъден министър и лидер на „Да, България“, е прегърнал борбата с корупцията. През юли 2020 г. той изненадващо акостира на черноморски плаж, близо до вилата на основателя и почетен председател на ДПС Ахмед Доган.

Иванов бе грубо отблъснат от хора, които се оказаха служители на НСО. При това достъпът до българските плажове е неограничен, а Доган няма право на такава охрана, пише „Политико“. Случаят хвърли светлина върху привилегированото отношение към задкулисни политически играчи като него и разпали антиолигархичните протести.

Изборите се провеждат в особено трудно за България време. Най-бедната страна в ЕС се опитва да възпре третата вълна на коронавируса.

Слабата реакция на правителството – през лятото здравеопазването в страната бе на ръба на срива – и бавната ваксинационна кампания могат да струват скъпо на управляващата партия.

От една страна, третата вълна може да откаже някои българи да отидат да гласуват. Този резултат е в полза на Борисов.

Но недоволните от отговора на властите срещу пандемията могат да пуснат бюлетините си в подкрепа на  някоя опозиционна партия.

В този контекст анализатори и социолози се готвят за изборни изненади.

„Тези избори са твърде непредсказуеми. В неделя може да се случи всичко“, заявява Даниел Смилов.

Следизборните пазарлъци и решаването на следващия кабинет също могат да бъдат несигурни.

„Вероятно ще видим много разцепен и разнороден парламент, с до 6 или 7 партии в него. Очакваме да видим някои нови играчи, чиято политика засега е мистерия“, коментира Боряна Димитрова.

Смилов предупреждава, че това може да намали още повече шансовете на Борисов на масата за преговори и да го принуди да направи значителни отстъпки пред опозиционните партии, за да състави коалиционно правителство.

„Може да се наложи правителство от технократи, в което нито една партия няма да доминира“, отбеляза той.