Споко! Не ни се случва нищо изключително. Само преди два месеца в същото положение бяха италианците. В такова сега са холандцитe. На белгийците коалиционните преговори са им нормалното състояние.

Май ще трябва да се научим да живеем така, както се учим да живеем с вируса. Но без ваксина срещу илюзии.

Сполетя ни Слави Трифонов. Италианците ги сполетя Бепе Грило. Далече по-рано. Ние си имаме “…такъв народ”, те си имат “Пет звезди”.

“Народният” предводител говори малко, стои в сянка, пробутва напред други да носят отговорността. “Звездният” прави същото.

Защо шоумени и шарлатани влизат в политиката, и то с рекордни изборни резултати? Защото тя дълго е била в свободно падане и е паднала до тяхното ниво. Паднала им е, дето се вика, и те си вземат от нея, каквото могат. Те са част от клиничната картина.

Като гледам, американците са прогнозирали отдавна, че да се управлява държава ще става все по-трудно – ето в този доклад на Националния съвет по разузнаване. Познаваме ли се тук?

“Начинът, по който правителствата управляват и създават политически ред, се променя и вероятно ще варира още повече през следващите десетилетия. Правителствата все повече ще се борят да отговорят на обществените изисквания за сигурност и просперитет. Фискалните ограничения, политическата поляризация и слабият административен капацитет ще усложняват техните усилия, както и променящата се информационна среда, нарастващият брой въпроси, които обществеността очаква правителствата да управляват, и разпространението на овластени участници, които могат да блокират формирането или прилагането на политиките. Тази разлика между представянето на правителството и обществените очаквания, съчетана с корупция и скандали в елита, ще доведе до нарастващо обществено недоверие и недоволство. Това също така ще увеличи вероятността от протести, нестабилност и по-широки промени в управлението”.

Това дередже не е само наше. Споделяме го. Но различните страни го “адресират” различно.

Белгийците например отдавна са разбрали, че са осъдени да ги управляват многопартийни коалиции и затова партиите и политиците им са се научили да не изгарят всички мостове един към друг. Имат “червени линии” колкото за зор заман. Преговарят дълго и търпеливо, включително за цената на бирата, и един ден стигат до сделка.

Това не е the Bulgarian Way. Ние май повече приличаме на италианците – силно любим и мразим. С такъв политически материал трудно се строи коалиция. А и конституцията не позволява да преговаряме за коалиция по година и половина като белгийците.

В такива случаи другото решение е да се търси най-малкият общ знаменател и безспорен авторитет, на когото да той да бъде поверен.

За италианците най-малкият общи знаменател имаше две части: да излязат от пандемията и да вземат парите, които им е приготвила Европа. Безспорният авторитет, когото решиха да натоварят с тези задачи беше Марио Драги, доскоро председател на Европейската централна банка.

Едва ли днес за България има друг най-малък общ знаменател. Въпросът е останаха ли у нас безспорни авторитети? Имаме ли български Марио Драги?

Аз се сещам поне за едно лице със съизмеримо професионално досие. Но не съм сигурен, че би се съгласило.