"Тази тема, че културата трябва да бъде приоритет още предишния мандат засегнахме по обясними причини. И нашето изказване беше отново в същата посока. Защото, когато се говори за култура във всички държави и в Европейския съюз, като че ли културата е малко придатък към общото. А днеска по изказването почти на всички, се оказа, че то може да бъде основният приоритет, защото благодарение на културата всяка държава има своята идентичност. Дори аз така малко иронично показах, че на масата не седи по програмите европейските пречиствателни станции, а винаги седи изкуството на Сиена. (албум разпространен между участниците в Съвета от италианското председателство на ЕС - б.а.) Във всяка книга...И като се обърнете, виждате, че културата е идентичността. Много важно нещо. И за да бъде приоритет, трябва наистина да се бориме в Европейския съюз. Не за друго, а защото, ако махнете Колизеума, ако махнеме Пантеона, фонтана Треви и още, които там обекти вземете, Ватикана, който също е паметник на архитектурата, има 60 милиона италианско говорещи хора, които вървят по един път, асфалтено шосе и ядат и умират. Без идентичност. Няма Италия с една дума. Така е, сащото е и Франция. Ако махнеш Лувъра, Операта, каквото и да вземеш като паметник на културата, ако няма Мона Лиза, няма такава култура. Трийсет хиляди човека на ден минават. Ако няма "ин нахтен вахтен" ("Нощна стража" - б.а.) в Холандия, Рембрандт, нали...Така че, давайки тези примери, става въпрос, че тя е много основна сила, водеща сила и особено едно от основните пера на културния туризъм...Асфалтът е необходим, разбира се, две мнения няма. Много е приятно като се возите тук по белгийските пътища. Много важно нещо е това. Но казвам, че идентичността на една нация не се определя по това, ами по това...Айде по-късно да говорим, че след това излизат едни материали в София, да се чудиш Шекспир ли ги е съчинявал...Защото е много важно всяка нация да започне бъдещето си с историческото си наследство. Ние затова не сме популярни, защото нас ни интересуват много по-дребни неща и никой не ни знае. Всички знаеме какво е Сиена. Аз например го знам. Всички знаеме какво е Италия, какво е Франция и върху какво лежи, с какво е популярно това. Това би било хубаво и за България да се случи. Да, трябват едни средства. България, разбира се, няма какво да криеме, една от европейските страни с най-нисък бюджет към вътрешния продукт 0,4, докато на Франция, която е в тежка криза, също европейска, е 3,9. Македония, да не говорим - 1,8 и така. Така че, да, приоритетът е да имаме условия да ги извадиме паметниците на културата, да развиеме самата култура. Ние сме дали на света от най-голямата иконописна школа до Кристо. Големи имена. Имаме ги, не защото ги нямаме. Но това не значи, че оставяки бяло петно 25 години, няма млади талантливи хора. Но нямаме възможност да ги извадиме. За да може този процес да е плавен и да върви по някакъв плавен начин напред.  Това беше темата. И аз смятам, че оттук нататък бавно ще се събудиме всички в комисиите и в Съвета на Европа. Защото аз, комисарят вчера ми се извини, трябваше да имаме среща, но заминаха, нали вот на недоверие им искат и се извини, но с госпожа Кристалина Георгиева се видяхме и с други хора и с колеги малко се позапознахме и си говорихме, с холандската министърка, с (тук придружаващите позсказват - б.а.) с Великобритания и Естония. И (въздиша) сега, разбира се, не е тайна за никой, че 2018-та България ще трябва да председателства Комисията. И е хубаво още отсега да бъдеме много по-активни - и в изказвания, и в участия и във взимане на решения, както, разбира се, и в тесен контакт със страните, които им предстои председателството, за да можем заедно така да изградиме една обща концепция на представянето на страните ни. И онова, което е важно, разбира се, давам си сметка, че, когато ние председателстваме, тези месеци ние трябва да покажем най-доброто на националната ни култура и предстои сериозна работа. Всичко това, разбира се, като говорим за това, което трябва да представим, са едни пари. Нали, като трябва да докараме тракийските съкровища, са едни средства. И го казвам отговорно, защото кризата ни е голяма в момента. Много е тежка ситуацията в държавата. Въпреки всичко трябва да се случват нещата...Имаме уникални произведения и сме уникална държава с проклети хора, ако така мога да го кажа. И под формата на ирония, но и си е истина. Малко трябва по друг начин да се отнесем към света, за да нямаме повод за ниско самочувствие. Сами си го градим.

За разговора с Кристалина Георгиева. 

"Ще ви кажа какво говорихме. Няма никаква тайна. Тя е шеф на бюджета, разбира се. Аз едновременно исках и с комисаря. Много въпроси има от страна на българските творци за това за могат да кандидатстват персонално като бенефициенти за някакви проекти примерно - театри и кино, книгата също, защото книгата миналия път много малко успяхме за книгата да направим, но този път ще ми бъде така един приоритет, защото имаме силна литература, но непопулярна поради това че няма преводачи, че...Може ли трябва да върнеме писателските срещи, които бяха от соца, защото те работеха като една много интересна машина. Сега, как ще го наречеме? Когато едно нещо е добро, няма нищо обидно да го вземеш и да го върнеш. Ако то работи. Тогава какво ставаше тука? Правеха едни срещи, където идваха най-големите писатели на света и правеха един обмен на литература. Заедно с тях идват и издатели да търсят интересна литература. А между тях идваха и преводачите, които трябва да работят за превода и за издаването. И само по себе това става една много интересна машинка на обмен. Даже институциите толкова не са се ангажирали, те сами си вършеха работа помежду си. Имаше, така, резултат. Може би някаква такава форма трябва да върнем отново, защото има голям дефицит на преводачи. Българската литература трябва да търсим някакъв начин да бъде достъпна и за други сдържави. Това е много важно.