Напрежението расте. Това не е новина. Новината е, че то расте по-бързо, откакто Джо Байдън влезе в Белия дом.

Новата администрация обърна посоката на предишната в почти всички части на американската външна политика: върна се към Парижкото споразумение за климата, забави изтеглянето от Афганистан, подаде  ръка на Европа и каза на Русия, че повече няма да толерира политиките ѝ. Последното го каза най-натъртено: да, Путин е "убиец" и ние ще го накараме "да си плати". Каза го лично Байдън. От това по-ясно, здраве му кажи.

Държавният секретар Антъни Блинкън добави, че САЩ готвят нови санкции срещу Русия по ред причини - от кибердиверсиите и намесите в чужди избори, през употребата на химически оръжия в шпионски операции зад граница до затварянето на опозиционера Алексий Навални и потискането на всякаква критика и протести срещу властта.

В поне две отношения обаче Байдън продължи политиките на предшественика си Доналд Тръмп - твърдия курс към Китай и към руския проект за нов подводен газопровод до Германия - "Северен поток-2".

Още преди американските президентски избори миналия ноември Русия не криеше, че нейният предпочитан кандидат беше Тръмп. Путин продължаваше да създава неприятности - в Сирия, в Либия, в Арктика, в киберпространството, в Украйна и на тихия фронт - но Тръмп не спря да вярва, че все пак с него може да се прави бизнес срещу главната заплаха - Китай.

Това вече го няма. С демократите на власт в Белия дом, Сената и Камарата на представителите компромисите с принципи и ценности свършиха. Тонът и демонстрираните намерения на САЩ се втвърдиха.

Още преди изборите руската дипломация говореше, че "нищо добро" не очаква от Байдън и хората около него. В последните седмици виждаме, че от декларации Москва преминава към действия. Най-тревожното от тях е струпването на войски по югозападната граница на Русия - с Украйна и в Крим - общо 80 000 войници с тежко въоръжение. Ден не минава без Москва и Киев да разменят обвинения, че искат да провокират нов конфликт в сепаратистки Донбас. Русия заплашва, че това би бил краят на Украйна, а тя зове НАТО да я защити.

Повечето коментатори днес смятат, че едва ли някоя от страните сериозно възнамерява да започне конфликт, но че непремерена провокация, техническа грешка или неправилна оценка на обстановката могат да го предизвикат. Дрънкането на оръжие и на готовност за нови санкции обаче продължава. 

Пред заплахата от нови западни наказателни мерки Москва недвусмислено показва, че в отговор би прегазила Украйна. Ще посмее ли Западът да отговори военно, е очевидното предизвикателство. През 2014 г. той не посмя и Украйна загуби Крим и част от източните си,  богати на въглища, територии. Няма основания да мислим, че днес би било по-различно: Украйна не е членка на НАТО, алиансът не е обвързан да я защитава съгласно известния член 5 от своя договор и членките му не са станали по-единодушни в политиката си към Русия. 

Евентуални нови санкции обаче биха могли да се окажат по-болезнени за нея от въоръжен конфликт. В медиите не случайно циркулират идеи за тях, винаги изтекли от анонимни, но добре информирани източници: например санкции срещу руския дълг ("Политико", Блумбърг). Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС, каза във вторник, че не изключва риска Русия да загуби достъпа си до западните платежни системи.

Само цитираните две мерки биха означавали, че Русия би загубила ключов източник на финансиране, а бремето на дълга ѝ опасно би се увеличило, като в същото време външната ѝ търговия, в която Европа е ключов партньор, би била блокирана. Социалните последствия от такава загуба на приходи, съчетана с нарастване на разходите, би имала неизбежни политически последствия за Владимир Путин в страна с постпандемична икономика, бедност, фрапиращи социални неравенства и отдавна невиждани протести срещу тях и срещу корупцията. 

Ако към тези мерки се добавят и санкции, хапещи дълбоко финансови интереси на близките до Путин олигарси, западните стратези навярно се нядяват тези олигарси да се замислят дали не биха имали по-голяма полза от друг държавен глава и друга външна политика. В последните години Путин взе серия от мерки за гарантиране на властта и неприкосновеността си. Промяната на конституцията му позволява да управлява до 2036 г., ако реши, и да се радва на имунитет срещу съдебно преследване. Щеше ли да прави това, ако беше сигурен за бъдещето си?

Друга част от отговора на Москва наблюдаваме в най-новата дейност и изказвания на руския външен министър Сергей Лавров - посещения в Китай и Иран, обявяване на отношенията с Европейския съюз за "несъществуващи", предупреждение от негов заместник към САЩ да не месят в Украйна. Тонът става все по-твърд, напомнящ за първата студена война и потвърджадаващ, че втората вече е започнала.

 
При пътуването си в Китай през март Лавров беше повече от ясен за новия руски курс на пресконференция с китайския си колега Ван И в Гуйлин: 
 
"Но докато нямаме промени на западния фронт, на изток имаме много интензивна програма, която става все по-богата с всяка година".
Постепенната консолидация на Запада около новия курс на Вашингтон очевидно предизвиква аналогичен процес на изток. Оформя се нов източен блок, в който водещи страни са Русия и Китай, но който не се ограничава до тях и може да увлече шарена компания от второстепенни сателити с недемократични режими от Иран до Венецуела, Северна Корея и Мианма.
 
Както през първата студена война главен губещ от ново блоково разделение би била Европа, особено източната ѝ част, където интеграцията със Запада още не е завършена, а носталгиите по миналото и податливостта на източна пропаганда са забележими.