Черният континент? Не, жълтият…

Май 2014 г., летище „Шарл дьо Гол“ край Париж. До изхода за полета на „Ер Франс“ за Ниамей и Уагадугу* почти няма чернокожи пътници. Виждат се няколцина европейци. Най-много обаче са хората с дръпнати очи. Сверявам още веднъж бордната си карта със светлинното табло. Това е правилният изход. Но защо мнозинството от чакащите пред него са китайци? Все пак не летим за Пекин или Шанхай...

Това беше първата ми лична среща с една от глобалните теми на миналия и този век – Китай измества Европа от някогашните ѝ колониални владения в Африка – най-младия и най-бързо развиващия се континент. И нивото на китайската амбиция и реализацията ѝ са впечатляващи.

Къде сме днес?

Китай днес е търговският партньор номер едно на Африка. Годишният им обмен достига почти 200 милиарда долара. Той е бил 1 милиард преди 30 години. Т.е. за този период се е увеличил 200 пъти.

По официални данни в Африка живеят 1 милион китайци. За последните 15 години китайските инвестиции в Черния континент са повече от 2 трилиона долара. През 2018 г. Китай обяви помощ за развитие на Африка на стойност 60 милиарда долара, година по-късно – инвестиция от 1 милиард долара в инфраструктурата на континента чрез инициативата „Един пояс, един път“ на континента.**

Китай днес е главният доставчик на ваксини срещу коронавирус, както и на медицински материали, консумативи и оборудване за Африка, където здравните системи са неподготвени да посрещнат стреса на пандемията.

Защо?

Какво търси Китай в Африка е известно отдавна – суровини и пазари. Но това не е всичко. Амбициите на китайските ръководства да превърнат страната си в световна сила надхвърлят чисто икономическите мотиви. Освен поле за инвестиции Пекин не от вчера разглежда Африка като сфера на политическо влияние, континент, в който може да намери съюзници за своите цели и политики и в който да стъпи военно с оглед на глобалните си интереси.

Но защо точно Африка?

Китай е симбиоза на капитализъм с комунистическа диктатура. Стабилността на втората е гарантирана, докато населението е икономически доволно, т.е., докато икономиката и доходите растат. А главното условие за това е износът.

Африка е бързорастящ пазар. Очаква се населението ѝ от 1,3 милиарда души да се удвои до средата на този век. Това е и най-младият континент в света – 60 на сто от населението му е под 25-годишна възраст. Средната възраст на африканците днес е 20 години. Преведени на езика на бизнеса, тези числа означават изобилна работна сила и бързо растящ потребителски пазар. 

Освен изобилна африканската работна ръка е и многократно по-евтина в сравнение с тази в други региони и континенти, където Китай също търси икономическа експанзия – например Източна и Централна Европа.

Освен че бързо расте, Африка бързо се и урбанизира. Селското население се стича към растящите градски центрове. Статистиците очакват градовете да дават четири пети от прираста на африканското население през 2050 г. След пет години на Черния континент ще има 100 града с население равно или по-голямо от 1 милион души.

Урбанизацията предполага гигантски инвестиции в инфраструктура, за което Китай е не само финансово и ресурсно подготвен, но и особено заинтересован да изгради.

Пословичната финансова слабост и задлъжнялост на повечето африкански държави ги прави привлекателни цели на китайската политика за придобиване на собственост в стратегически отрасли или инфраструктури срещу дълг.

По оценки на сп. „Уърлд файнанс“ и на Африканската банка за развитие общите финансови нужди на африканските страни за изграждане на инфраструктура ще варират между 68 милиарда и 170 милиарда долара годишно.

„Инфраструктурата е това, от което Африка се нуждае най-много, и инфраструктурата е това, което Китай е най-добре подготвен да осигури“, пише „Форбс“, посочвайки, че Поднебесната империя държи 40-процентов дял в инфраструктурния пазар на континента, докато дяловете на бившите колониални сили намаляват.

Урбанизацията означава и високи темпове на икономически растеж. От пет най-бързо растящи икономики в света за периода 2019-2024 г. три са африкански – Руанда (7,7%), Сенегал (7,3%), Етиопия (7%), показват предвижданията на платформата за икономически анализи и прогнози „Фокус икъномикс“.

Въпреки пандемията Африканската банка за развитие очаква растежът на икономиката на континента да се ускорява – от 3,4 процента през 2019 г. на 3,9 процента през 2020 г. и до 4,1 процента през 2021 г.

Според платформата „Силк роуд брифинг“, която наблюдава инвестиционните перспективи пред участниците в китайската инициатива „Един пояс, един път“, брутният вътрешен продукт на африканския континент ще достигне 5 трилиона долара след пет години, като потреблението на домакинствата ще расте с близо 4% годишно до 2,1 трилиона долара. 

Менделеевата таблица

Снабдяването със суровини и енергия на приемливи цени е друго стратегическо условие за развитието на икономиката и оттам – за гладкото функциониране на политическата система на Китай. 

С природните си ресурси Африка изглежда незаобиколим партньор на най-голямата икономика в света. На Черния континент са половината от световните запаси от манган. В Конго е половината от световния кобалт. 

Но за индустриите на дигиталната ера Африка е стратегическа със залежите си на карбонатити – скали, от които се добиват т.нар. редкоземни елементи, незаменим ресурс в производството на всякаква електроника – от смартфони и телевизори с плоски екрани до микровълнови фурни, посочва Ройтерс. По такива залежи Африка е сравнима само с Австралия и Китай, но е твърде вероятно тя да държи и половината от тях по света. Редкоземни елементи се намират и в моназитните пясъци, които изобилстват в Африка като остатък от рудодобива там, отбелязва също Ройтерс.

За Пекин контролът върху африканските редкоземни залежи е въпрос на стратегическо глобално надмощие.

Ако говорим за класическата индустрия, е достатъчно да споменем, че Китай получава една трета от нужния му петрол от Африка. Страните от субсахарския регион Сахел в Западна Африка задоволяват 20 на сто от китайските нужди от памук.

Не само икономика

В годините на студената война Китай бързаше да запълни вакуума в тези африкански страни, чиито лидери си разваляха отношенията с някогашните колонизатори или с бившия Съветски съюз – например Египет, Судан, Зимбабве. Китайците неведнъж изместваха руснаците в доставките на оръжие с по-конкурентните си цени.

През 60-те и 70-те години Китай помагаше на победилите движения за независимост. Оттогава например е близо 2000-километровата железопътна връзка между Замбия и Танзания. Днес инфраструктурните обекти са на търговска основа – като крайбрежната железопътна линия в Нигерия на стойност 12 милиарда долара или жп връзката между Адис Абеба и Джибути, където днес Китай има и военна база.

Пекин идваше като защитник на развиващите се страни и активно лобираше да ги спечели на своя страна за това, което неговото външно министерство вижда като „нов честен и справедлив политически и икономически световен ред“. Той беше особено активен сред членките на движението на необвързаните, и по-специално с държави като Египет, Замбия, Танзания.

Тази линия продължава и днес. За африканците Китай има предимството, че за помощта си обикновено не поставя политически условия – като демокрация, човешки права или върховенство на закона. Доскоро той се стараеше да бъде неутрален към вътрешните конфликти, с които африканският континент е пълен. Но доколкото политическата стабилност е ключова за икономическите интереси на Китай, вече се налага да приеме и по-активни роли – например в решаването на вътрешния конфликт в Южен Судан. Хиляди китайски военни са участвали в мироопазващи мисии в Либерия и в Конго.

Африка е и поле, където китайците работят за международна подкрепа по важни за тях теми като противопоставянето в Южнокитайско море, Тайван. През 2019 г. 37 африкански страни писаха писмо до Върховния комисариат за човешките права на ООН, в което защитиха Китай от западните критики, че репресира своето мюсюлманско уйгурско малцинство и други малцинствени групи в провинция Синцзян.

Предоставянето на международна помощ е ключово за китайското ръководство днес, когато Вашингтон го посочи с пръст като главен виновник за избухването на пандемията от коронавирус. 

 Китай днес изгражда въздушен мост за доставка на ваксини срещу коронавируса от Шенжен до Адис Абеба и мощности за производството им в Кайро.

Но китайската здравна дипломация в Африка започва още от 60-те години на миналия век. Оттогава до началото на сегашното столетие около 15 000 китайски медицински кадри са лекували 170 млн. души в 47 африкански страни.

______________________

* Столиците на Нигер и Буркина Фасо.

**Данните са на сп. „Форбс“ с източници университетът „Джонс Хопкинс“ и консултантската компания „Маккинзи“.

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през февруари 2021 г.