"Всички велики империи в миналото страдат от организираната престъпност под една или друга форма" (ОТКЪС)

Ново увлекателно изследване разкрива как големите престъпни империи влияят на изграждането на съвременния свят.

„Мафия. Световна история“ на Райън Джинджърас анализира възхода и влиянието на мафиите на глобалната сцена и разказва смайващите истории на някои от най-известните организации и личности от подземния свят.

От сицилианските фамилии и гангстерите в Чикаго, през престъпните барони в Меделин и безмилостната руска братва, до японската якудза и китайските триади – мафиите не са отделно случайно явление. Те са сложни системи със собствена култура и кървави закони – структури, „дълбоко вплетени в тъканта на историята“, категоричен е авторът.  

Основана на дългогодишни проучвания и увлекателна в стила си, „Мафия. Световна история“ търси отговорите на редица интригуващи въпроси за реалността, в която живеем.

• Как се заражда организираната престъпност?
• Как малките групи за незаконна дейност прерастват в цели подземни глобални империи?
• Как се превръщат в паралелна власт, която влияе върху държави, общества и цели епохи?

Историкът представя пътя на някои от най-противоречивите личности от сенчестия свят на организираната престъпност. Образите на Ал Капоне, Ел Чапо, Пабло Ескобар, Лъки Лучано оживяват, но не като легендаризираните фигури, които познаваме от Холивуд и попкултурата. А като пресметливите опортюнисти, оставили престъпния си белег върху държави, общества, икономика.

Многопластово, задълбочено и мащабно, това изследване представя организираната престъпност във всичките ѝ аспекти – историческите, политическите, икономическите, отчитайки факторите, които движат обществото, пазара и властта.

„Мафия. Световна история“ не е суха хроника на организираната престъпност. Тя е актуално изследване на задкулисните сили, които управляват света и до днес.

* * *

Из „Мафия. Световна история“ от Райън Джинджърас

Снимка "Сиела"

ВЪВЕДЕНИЕ

„Истинските владетели, които ни управляват“

Историите за създаването на „Кръстникът“ отдавна са се превърнали в легенда. Преди излизането му през 1972 г. гангстерските филми, поне според легендарния продуцент Робърт Еванс, са отживе­лица. Опитите през 60-те да се възвърне по-ранната мистика на жанра не подават особени надежди и в мемоарите си Еванс пише: „С изклю­чение на една или две нискобюджетни ленти, всички филми за сици­лианци и организирана престъпност имат една обща характеристика, че излизат на червено“¹. Но след появата си през 1969 г. романът на Марио Пузо се продава в девет милиона екземпляра и в крайна смет­ка успява да убеди Еванс и други фигури в Paramount Pictures, че „Кръстникът“ може би е различен.

С избора на младия Франсис Форд Копола за режисьор, студио­то се стреми да придаде на филма едновременно актуално звучене и дух на автентичност. Копола от своя страна иска творбата му да бъде нещо повече от криминална драма. Сътрудниците казват на Еванс, че Копола ще поеме задачата при едно условие – това да не бъде просто филм за организираната престъпност, а семейна хроника и метафора на капитализма. Предвид факта, че бъдещето на студиото е заложено на карта, Боб Еванс не е въодушевен и възкликва: „Тоя луд ли е? Майната му и на него, и на коня, който го е довлякъл“². На­прежението се покачва още, след като Копола официално е обявен за режисьор на филма. Има ожесточени спорове относно кастинга, включително избора на Марлон Брандо за главната роля, а също и творчески различия около музиката и монтажа. Планираната преми­ера на Коледа 1971 г. не се състоява и в Холивуд плъзват слухове, че филмът е обречен.

Днес всички знаем, че съдбата му се развива по-различно. „Кръстникът“ доминира американския боксофис и печели десет номи­нации за церемонията по връчването на наградите „Оскар“ през 1972 г. Още по-впечатляващ е непосредственият му ефект върху публиката по целия свят. Според един френски критик въздействието се дължи не толкова на художествените му качества, колкото на съдържащо­то се в него послание. Въпреки че думата „мафия“ не се споменава нито веднъж, той отговаря на очакванията на публиката, обрисувайки подмолната ѝ сила. „Съзнателно или не – пише критикът, – хората са склонни да вярват, че истинските владетели, които ни управляват, са скрити – всемогъщи, но анонимни.“ Усещането за навлизане в един недостъпен по-рано свят превръща „Кръстникът“ в хит³.

Копола изрично настоява продукцията да е вярна на периода, за да бъде възприета като автентична, но през 1972 г. пресъздадените на екрана образи изглеждат удивително актуални. За много амери­канци мафията е съвременна реалност, а при избирането си за пре­зидент през 1968 г. Ричард Никсън обещава на избирателите „война срещу организираната престъпност“, насочена към „търговците на наркотици, покваряващи живота на децата в тази страна“⁴. Никсън не е първият американски държавен глава, поставил подобни приорите­ти. За всички негови предшественици, започвайки от Хари Труман, злоупотребата и трафикът с дрога са с ранг на национална криза⁵. Ширещата се в страната хероинова епидемия и растящите нива на градска престъпност, изглежда, оправдават действия, наподобяващи обявяване на война. Гангстерите поколения наред са неразделна част от живота в кварталите, а телевизионните новини от 50-те и 60-те го­дини са пълни с истински кръстници като Вито Дженовезе и Карлос Марчело. Изслушванията в Сената и националните скандали допри­насят за поддържането на една от ключовите тези във филма, а имен­но, че мафиотските семейства властват над огромен подземен свят и упражняват неправомерно влияние върху американската политика и икономика.

За милионите, отишли да гледат „Кръстникът“ извън Съединени­те щати, филмът е не по-малко релевантен. Зрителите в Токио или Рим лесно правят паралел между фамилията Корлеоне и местните престъпни групировки в Япония и Италия. Франция също води кръстоносен поход срещу рекетьорите и наркотрафикантите, свързани с печално известните марсилски престъпни босове. В Турция филмът резонира толкова силно, че думата за „кръстник“ (баба) започва да се използва като ново нарицателно за гангстерите от районите на Анкара и Истан­бул⁶. С течение на времето понятието навлиза в подобен смисъл и на други места по света. От друга страна, има и държави като Колумбия, Нигерия или Индия, където през 1972 г. липсва аналог на американ­ската мафия. Същото важи за Китай или Съветския съюз, където мал­цина граждани успяват да видят филма при първоначалната му поява.

През следващите десетилетия „Кръстникът“ продължава да наби­ра популярност и става все по-разпознаваем извън американската ре­алност. Руските престъпни групировки, мексиканските наркобарони, китайските триади или ямайските банди спокойно могат да минат за съвременни адаптации на произхода и мотивите на семейство Корле­оне. Залегналото във филма послание относно природата на бизнеса, властта и политиката е приложимо към реални събития в Източна Ев­ропа или Южна Америка. Защо „Кръстникът“ е толкова адаптивен? Той е пророчески относно силите, променящи света в края на ХХ век, и въпреки че е художествено произведение, съвременните зрители продължават да го възприемат като изображение на базисни истини за живота в миналото и днес.

Концептуалната визия на Копола за „Кръстникът“ не е напълно нова. Елементи от съдържащата се във филма критика към американ­ската политика, общество и капитализма като цяло могат да се откри­ят и в по-ранни класики, като Scarface („Белязаният“) (1932) или The Public Enemy („Обществен враг“) (1931). В известен смисъл моментът на излизането по кината и артистичният блясък са факторите, осигу­рили му място в социалното съзнание като шаблон и трактовка за ор­ганизираната престъпност по света. Идеята на повечето произведения за мафията е да покажат или миналото такова, каквото е било, или настоящето такова, каквото е. Действието, развиващо се в подземния свят, разкрива аспекти от историята на даден град, държава или нация, които са били премълчавани или непризнати. Ако заимстваме израза на Джеймс Елрой, мотивацията често пъти е да се демитологизира миналото. Потапянето в историята на която и да е мафия означава да се представи по-автентична картина на политиката и обществото, обхващаща, по думите на Елрой, „всичко, от канавката до звездите“⁷.

Същите съображения са залегнали в основата на настоящата кни­га. Целта ѝ е не толкова да представи стройна история на организира­ната престъпност, колкото да изследва възхода, консолидацията и раз­пада на мафиите на световната сцена. Също както „Кръстникът“, тя стъпва върху тяхната история, за да представи една много по-голяма и сложна картина. За да разберем откъде идват днешните гангстери и защо са придобили такова глобално значение, е необходимо да се задълбочим в няколко критични и общо взето, познати мотиви. Раз­казът, който предстои, се връща отново и отново към един ключов въпрос: какво е влиянието на мафиите върху изграждането на съвре­менния свят.

Историческата еволюция на мафиите говори много за държавите, където те присъстват. За да сглобим историята на Камората или на триадите или да очертаем биографията на Ескобар или Ал Капоне, е необходимо първо да оценим местата и епохите, които са ги създа­ли. По принцип престъпността върви ръка за ръка с непрестанно на­растващата мощ на държавата, защото правителствата са основните агенти, определящи що е престъпление и кой е престъпник. Онези, които прилагат закона, обикновено идентифицират и обясняват значе­нието на бандата или разбойника при тяхната поява, затова и истори­ята на мафиите е показателна за физическите граници на държавната власт. Всички велики империи в миналото страдат от организираната престъпност под една или друга форма. Днешните държави също не са имунизирани срещу нея въпреки предимствата на модерните техноло­гии и ноу-хау в правоприлагането. Опитът ни учи, че мафиите играят осезаема роля в дейността на правителствата и икономиките от всички епохи. Упрекът на Майкъл Корлеоне към сенатор Гиъри е верен. Ма­фиоти, политици и бизнесмени често представляват различен израз на едно и също лицемерие.

Колкото по-критично се вглеждаме в историята на гангстерите и техните занимания, толкова повече трябва да се съобразяваме до каква степен те са продукт на популярното въображение и параноя. В известен смисъл те са плашило, своеобразен „торбалан“, въплъщаващ най-лошите страхове на обществото. Представяме си ги като груби и недодялани хора, произхождащи от ниските социални слоеве. Те са аутсайдери от имигрантските или малцинствените среди, ако не и от двете. Замесени са в проституция, трафик на наркотици и други дей­ности, възприемани като опасни в морален или физически план. По­пулярната култура не закъснява да експлоатира начина, по който гле­даме на тях. Без измислени герои като Белязания, Майкъл Корлеоне или Тони Сопрано гангстерите биха имали далеч по-малко значение в днешния свят.

Съединените щати играят особено важна роля в тази насока. Американските филми и телевизионни предавания, както и истински­те американски гангстери допринасят значително за сформирането на общественото мнение, като влиянието им не се ограничава само до наследството на Капоне и неговите холивудски еквиваленти. Самата фраза „организирана престъпност“ е американско творение, а амери­канските учени и политици са начело в повишаването на глобална­та осведоменост по темата. Американските правоприлагащи агенции въвеждат много от стратегиите, определящи местните и транснацио­налните кампании за борба срещу нея. В този смисъл по-доброто раз­биране на престъпните синдикати изисква да включим в уравнението и възхода на Съединените щати като световен хегемон.

Нашият поглед върху мафията не бива да се фокусира единствено върху политическия ѝ аспект, защото тя често представлява икономи­ческа структура, предлагаща заетост. Най-доходоносните престъпни сделки са свързани с покупко-продажба и за да изследваме възниква­нето на конкретни мафии или гангстери, е необходимо да разгледаме икономическото развитие на предпочитаните от тях бизнеси, както и динамиката на факторите, управляващи пазара. Независимо дали го­ворим за търговия с наркотици, оръжия, или хора, трябва да признаем централното място на европейските и американските търговски инте­реси по целия свят. Западняците отдавна са най-активните търговци и потребители на незаконни стоки и услуги, а законите и забраните, свързани с тях, са плод най-вече на западната дипломация и силова политика.

Думата „мафия“ често се използва лековато по отношение на гру­пи, свързани с организираната престъпност, но всъщност тя е изпълнена с дълбок смисъл. Мафиите не са временно явление, а продължа­ват да съществуват и да се разрастват въпреки смените на епохи и правителства. Те притежават култура, история и наследство, които ги обгръщат с ореол, далеч надхвърлящ подвизите на отделния престъпник. Учени и експерти предпочитат да използват други термини, от рода на „групи, занимаващи се с незаконна дейност“, и избягват кри­тичния въпрос как понятието „мафия“ е навлязло в нашия лексикон. Защо държавите и обществата започват да установяват присъствието на местни мафии в своята среда?

Отговорите на тези въпроси се крият в свързана поредица от съби­тия. Самата дума „мафия“ има италиански корен, но са необходими външни фактори, предимно американски, за да ѝ придадат съвремен­ния мащаб и звучене. Сензационните разкрития в Съединените щати през 60-те години на миналия век сякаш потвърждават съществува­нето на невидими подземни империи, дърпащи лостовете на властта. Режисьори и журналисти жадно ги поглъщат и ги поставят в основата на филми и публикации, достигнали до многомилионна публика. Ско­ро мафията се превръща не просто във вестникарска новина и тема за развлечения, а в неразделна част от начина, по който хората разглеж­дат своето минало, настояще и бъдеще.

----