Мнозинството във ВСС остро се възмути, прие декларация и реши дори, че трябва „да се изправи като един“ срещу законопроекта, който изобщо не беше приет, а мина само един път през парламентарната правна комисия – за закриване на специализираните прокуратури и съдилища.

След куп финтове, обаче Съветът остана далеч не толкова ентусиазиран от постъпилото предложение от "дебютанта" министър Янаки Стоилов - да се направи анализ на ефективността на дейността на спецструктурите. Темата бе „затупкана“ и в крайна сметка отложена за светлото бъдеще...

А пък Янаки Стоилов на първото си заседание направо обвини кадровиците на два пъти, че се плъзгат покрай истината.

Всичко това стана в рамките само на първа точка от дневния ред на колективния орган, която гласеше: "Обсъждане на Декларация на Пленума на Висшия съдебен съвет във връзка с внесени в 45-ото Народно събрание проект на ЗИД на ЗСВ и ЗИД на НПК и Декларация на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, приета с решение по протокол № 16/29.04.2021 г. "

Текста на самата декларация може да видите най-долу.

Подобни декларации вече имаха прокурорите (които дори на живо излизаха пред работните си места!) и вечните им единомишленици от Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. Съдиите засега не са... 

Синове и интереси, СРС-та и защо в крайна сметка да няма анализ?

От предложителите на общата декларацията на Пленума днес двама бяха съдии - Боян Магдалинчев, представляващ ВСС и Цветинка Пашкунова, съдийката, която бе избрана с най-голямата подкрепа от гилдията в Съвета (третата вноситека, очаквано единомислена с прокуратурата и нейното ръководство, бе Калина Чапкънова, б.р.). Те се водят Екип за реакция при възникване на  криза.

Лозан Панов пръв взе думата, за да каже, че натовареността на специнституциите през годините непрекъснато намалява, че годишният доклад на председателя на Апелативния спесъд е от 14 страници (не че в обема е работата), а не може да се говори за фактическа и правна сложност на гледаните дела, при положение че... 

"... голяма част от тези дале са за разрешение на СРС, мерки за неотклонение, множество споразумения, които не подлежат на инстанционен контрол, не стигат до ВКС и една много малка част от делата постъпват във ВКС."

Той припомни и, че за цялта 2020 г. от Апелативният спецсъд са дошли във ВКС точно 14 съдебни акта, почти същото било и през 2019 г.

Панов приведе и данни, че съдът е на предпоследно място по отменяемост на своите решения - само Военно-аплативният е с повече отменени присъди във ВКС (после Вероника Имова - представител на ГЕРБ в Съвета, го обори, че от 35 обжалвани присъди на АСНС, потвърдени са 19 , а всъщност само 4 присъди са напълно отменени, б.р.).

"Мисля, че е небоходима преценка, преди безкритично без никакви съборажения да се присъединим сляпо към декларацията на прокуратурата. Декларацията има политически характер, а Пленумът не е такъв орган", каза Панов.

Накрая не особено джентълменски добави, че не е изненадан от другите двама радетели за декларацията, а само от Пашкунова - и намекна, че синът ѝ работи в една от специнституциите.

(Тук да отворим скоба, че за пръв път водещият заседанието Янаки Стоилов определи 5-минутен лимит в изказванията.)

Така Цветинка Пашкунова го наруши двойно.

Тя говори, че Пленумът е орган, който трябва да брани интересите на работещите в "тези структури", поради, което не могат да запазят мълчание, че е напълно убедена в необходимостта от декларация, както и че не трябва да се правят, че нищо не се е случило.

Пашкунова посочи предложèния от неродения закон, които окачестви като силно притеснителни, например - магистратите да бъдат върнати на позицията, която са заемали преди старта на спецсъдилищата през 2012 г. (което, ако се пошегуваме, с оглед на състава на спецорганите, със сигурност ще прилича на "изселване" от София , б.а.).

"След като колегите са се явили на конкурс и са работили 10 години по безспорно най-тежките дела, те трябва да бъдат понижени в длъжност", отбеляза тя.

Но най-острите аргументи, около които се обединиха повечето членове - също изказани от нея, бяха около начина, по който в блицрежим е бил внесен законопроектът, кратките и общи мотви, и безспорното несъответствие с изискванията за Закона за нормативните актове - че нормотворчеството трябва да протича при "необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.... обществени консултации с гражданите и юридическите лица" и т.н.

Както и оценка на въздействието - все неща, които вносителите са си спестили.

(Между другото, години наред - например при цялото последно доминирано от ГЕРБ Народно събрание ВСС нито веднъж не откри друг закон, който да бъде изменян на коляно, експресно, без мотиви, камо ли с обществено и съсловно обсъждане, с пъхане между първо и второ четне - бел. авт.)

Сред радетелите да се взимат решения и декларации не на сляпо и не със замеряне с числа, извадени от общата картина ад хок, очаквано бяха Атанаска Дишева и Олга Керелска.

Дишева напомни, че много, много пъти през мандата са взимани решения за законови изменения и най-вече такива, които осигуряват комфорта на работа на прокурорите и съдиите от спеца – целево отпускане на средства за бонусите им, обзпечаване със сгради, а във ВСС "никога не държим сметка за реалната натовареност, както го правим за останалите съдилища".

И предложи пълен разбор на специнститиуциите

  • какви са образуваните дела;
  • колко от тях са за разрешаване на СРС;
  • колко от тези СРС след това са приложени по дела и по колко от делата, по които са приложени, са приключили с осъдителни присъди;
  • какъв е характерът на делата – за какъв тип престъпления;
  • какъв е предметът на делата, които са разгледани и приключили с осъдителни присъди;
  • дали имаме дела, приключили с осъдителни присъди "по високите етажи на властта";
  • колко от тези дела са приключили със спорзумения;
  • колко са достигнали контрол на ВКС и какви са рзултатите от този контрол?

А Керелска отговори на вълненията на кадровиците с въпрос - как така в декарацията хем се бунтуват, че законовите предложения са внесени без анализ на дейността на спецпрокуратурите и съдилищата и как в същата декларация пишат, че те са доказали своята ефектиност и необходимост.

Керелска даде и интересен пример с бонусите за самите членове на ВСС, които бяха "мушнати" от парламента между първо и второ четене и Съветът не само, че не се възмути от това бързане, а и прибягна до „процедурни финтове“ само и само да мине приемането.

Панов също отбеляза, че в предходния парламент е имало достатъчно скандални законодателни проблеми, по които "кризистният щаб на ВСС" е останал сляп и гух и нямаше реакция".

Думата взе Иван Гешев, който каза че това е "разстрел на спецсъда и заточение на съдиите" (думи от интервю на Пашкунова пред "24 часа"). Той за пореден път говори, че 3 млрд. лв. са "блокирани или замразени" (между другото от искания на КПКОНПИ, а и Спецсъдът дори не гледа запорите, а окръжният), които сега ще бъдат "освободени към хората". Обяви също, че дела като атентата в Сарафово ще тръгнат от нулата (?!) и за пореден път каза, че закриването на тези структури "ще бъде само в интерес на мафията".

След това направи аналогия - сучващото се било - политическа целесъобразност, но не и законосъобразност.

"Но политическа целесъбразност е и обяваването на война на Америка и Великобритания и София почти изчезна от картата."

Наложи се Янаки Стоилов да му напомня, че прословутите милиарди са "искани финансови средства" от съд, изобщо не са иззети.

Калина Чапкънова от прокурорите напомни успехите срещу телефонните измами (любимата тема на Гешев) които са "срещу най-уязвимите членове на обществото - нашите майки бащи, баби и дядовци". 

От другите изказващи се живописна бе Вероника Имова, която допълни, че:

"Това ще нанесе удар върху демокрацията и правовата държава... Трябва като един да се изправим срещу подобни опити да се нанесе удар върху правосъдието".

Но уточни, че визира легитимни способи за изправянето.

Когато те хванат

В крайна сметка взе думата министърът, който както е известно, не гласува във ВСС. Но направи три предложения относно текста на декларацията.

Първо - вътре пишеше, че специализираните органи у нас са създадени "в отговор на препоръките на Европейската комисия". Всъщност, напомни Стоилов, препоръките са били за по-тясна специализация на магистратите при разследване не организирана престъпност – под какви форми ще се извършва тази специализаиця никога не е посочвано, защото си е наша, българска работа. Затова текстът се редактира на "като отчитат препоръките на ЕК..."

Освен това той откри, че в декларацията ВСС се противопоставя на "приети" законодателни промени, а такива изобщо не са гласувани - минали са единствено на първо четене в комисия, преди 45-ият парламент да бъде разпуснат.

"Вие сте хора на истината, на фактите... А какво да кажем за случаите, в които ние се разминаваме до известна степен с фактите", вметна той.

Третото му предложение бе най-съществено - да се вмъкне нов абзац в декларацията - в който да се предложи широк професионален и обществен дебат за ролята на специализираното правосъдие.

„Кажете го това нещо - че вие не бягате от анализа“, предложи министърът.

Той дори поиска да се запише, че ВСС до един месец ще е готов с него:

"Нека видим какви присъди има, за какви средства (пари, б.р.), за прилагането на СРС-та и тяхната ефективност... "

Веднага го парираха първо Иван Гешев, а после и председателят на ВАС Георги Чолаков.

Гешев каза, че подкрепя точките (с козметичните промени в текста на декларацията) "с изключение на последното".

- Ама то е най-важното - зачуди се Янаки Стоилов.

- Всеки гради приоритетите си - отряза го Гешев.

След което заяви, че - разбира се - не е против и даже е за такъв анализ. Но сега предметът бил политическата намеса в съдебната враст, а не това.

Иначе Стоилов направи и няколко други силни включвания:

По повод това, че някои не го слушат за 5-те минути и си говорят колкото си искат:

"Изглежда, че някои от съдиите, които са свикнали да бъдат господари на съдебния процес, по подобен начин се придържат и тук – но това е административен орган."

По адрес на безкрайните предложения за размотаване и аргументите - защо не може в един и същи ден да има и Съдийска колегия и Пленум - другата седмица:

"Животът се развива много по-бързо от вашите представи"

И още: "Може би аз имам други представи за динамиката на процесите в реалния живот..."

Какво стана в крайна сметка?

Най-вкратце - финтираха го...

С гласовете на мнозинството от 18 души темата със задъжителния анализ на работата на специализираните съдилища и прокуратури не бе добавена със срок в декларацията. Последната бе приета само с трима против - Лозан Панов, Олга Керелска и Атанаска Дишева. Само още един член - Даниела Марчева, каза, че няма да гласува, защото при отсътвие на Народно събрание, срещу което я приемат, тя е не само безсмислена, а и безадресна.

А анализът, срещу който уж никой не бе против - остана за в бъдеще: да се измислят критерии, по които ще се прави, да се разцепи на анализ на съдиите и анализ на прокурорите в Съвета, чак после да се внесе (не е ясно Пленумът каква роля ще има и на кой бъдещ държавен орган ще послужи) и пр., и пр. Няма как да се приеме предложеният от министъра едномсечен срок, защото работата е много, а и Гешев направо го нарече "несериозно".

Във финалния текст остана разтегливата формулировка: "Необходим е широк професионален и обществен дебат за ролята и мястото на органите на специализираното наказателно правосъдие в съдебната власт, който да постави на дневен ред актуалните проблеми, свързани с техните правомощия и функции."

В крайна сметка се разбра, че дори другата седмица няма да има извънреден Пленум - както настояваше Янаки Стоилов. А само двете колегии - съдийска и прокурорска, трябва да са готови дотогава с критериите си за епичния анализ.

Лозан Панов пак взе думата, обръщайки се към Стоилов:

"Мисля, че видяхте как за кратко време едно разумно предложение от ваша страна бе променено до неузнаваемост – в този смисъл ви казвам отново: Добре дошъл."

Ето и пълния текст на приетата декларация:

Д Е К Л А Р А Ц И Я

на Пленума на Висшия съдебен съвет,

във връзка с внесени в 45-ото Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (154-01-22/16.04.2021 г.) и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (154-01-23/16.04.2021 г.) и Декларация на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, приета с решение по Протокол № 16/29.04.2021 г.

Пленумът на Висшия съдебен съвет изразява категорична подкрепа към съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители, които се обявиха срещу закриването на специализираните наказателни органи. Присъединяваме се към заявеното в декларациите на Прокуратурата на Република България, специализираните съдилища, съсловните магистратски организации и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в защита на независимостта на съдебната власт от политическо влияние и нарушаване на конституционно определения принцип за разделение на властите и върховенството на закона.

Остро се противопоставяме на посоченото в мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт по отношение на специализираното наказателно правосъдие, че „през целия период на тяхното функциониране, публичното възприятие е преобладаващо негативно, като се възприемат не като независими органи, а като инструмент на „извънредното правосъдие“, което изпълнява политически мотивирани поръчки“.Тези органи са създадени като отчитат препоръките на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) и са доказали своята необходимост и ефективност. Тяхното развитие и дейност се оценяват положително в докладите на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по МСП от 22.10.2019 г., 13.11.2018 г., 15.11.2017 г., 25.01.2017 г., 28.01.2015 г. и 18.07.2012 г. С Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. Конституционният съд се произнесе, че Специализираният наказателен съд отговаря на изискванията за редовен независим и безпристрастен съд, създаден със закон и прилагащ същото материално и процесуално право като останалите съдилища. Посочено е, че магистратите в тези органи се назначават по общите условия и ред, което е гаранция за „тяхната независимост по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи“. За правилното прилагане на закона следи Върховният касационен съд, който е контролна инстанция и пред който се обжалват всички решения на специализираните съдилища. В последващо Решение № 6 от 27 март 2018 г., Конституционният съд се произнася, „че създаването на специализирани наказателни подразделения и структури в системата на съдилищата е с оглед „по-доброто противодействие на отделните видове престъпления“ и е от компетентността на Народното събрание“.

Закриването на специализираното наказателно правосъдие в момент на политическа нестабилност и икономическа несигурност за обществото ще блокира съдебната система и ще провокира напрежение сред магистратите и гражданите.

Тревога буди фактът, че предложените законодателни промени не са придружени с анализ на работата на специализираните структури и обективна оценка на резултатите от тяхната дейност, без обществен дебат, без становища от Висшия съдебен съвет и от заинтересованите институции в нарушение на изискването на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Подобен подход е предпоставка за заличаване на постигнатия напредък на България в областта на правосъдието и вътрешния ред и изпраща противоречиви сигнали към европейските ни партньори.

Необходим е широк професионален и обществен дебат за ролята и мястото на органите на специализираното наказателно правосъдие в съдебната власт, който да постави на дневен ред актуалните проблеми, свързани с техните правомощия и функции.

Призоваваме представителите на политическите партии и депутатите от бъдещото Народно събрание, спазвайки духа на Конституцията на Република България, да проявят отговорност, далновидност и принципност при вземане на решения, свързани със структурата, статута и функциите на съдебната власт.

13 май 2021 година