В България, както е известно, всички разбират от политика и футбол. А всички политици разбират от медии.

Не е минала и една седмица, откакто служебното правителство пое властта. А вътрешният министър Бойко Рашков вече предлага журналисти за уволнение. 

Иронията е в това, че става дума за бТВ, която предишните управляващи от ГЕРБ наричаха "Божков тв".

Та откога "Божков тв" стана "Рашков тв", че служебният министър иска да кадрува в нея? Явно това е съблазън за всички новоизлюпени началници. Но, апропо, на нас Бойко Рашков ни е N-тия вътрешен министър. Защото те си отиват, а медиите остават.

В държавите с развита демокрация медиите критикуват политиците. У нас става обратното - повечето медии внимават какво говорят и пишат за политиците. А политиците много често коментират какво трябва или какво не трябва да правят медиите.

И 112-то място по свобода на словото ни е много при тези порядки.

Изказването на Рашков не е прецедент дори за последните няколко месеца. Наскоро влязъл-недовлязъл в парламента Тошко Йорданов, зам.-шеф на "Има такъв народ" заплаши журналист с Крумови закони. Бойко Борисов и неговите "мисирки" също не бяха чак толкова отдавна.

Българските медии няма как да избягат от отговорността за липсата на достатъчно свобода на словото у нас. Когато обаче политици критикуват медии, те също допринасят за пропадането ни.

Медиите носят ежедневно своята отговорност, защото са постоянно под контрола на своите зрители, слушатели, читатели. Вярно е, че пазарните механизми вече не съществуват, защото с развитието на интернет ползвателите на медийния продукт свикнаха да не плащат за него. Но все пак има достатъчно много форми на обществен контрол, на който медиите са подложени ежедневно.

Същите тези зрители, слушатели и читатели контролират и политиците в качеството си на избиратели, но това се случва само в деня на изборите. При това политиците имат много варианти за влияние над избирателите. Докато медиите разчитат само и единствено на своя професионализъм, за да печелят популярност.

Днес и един друг виден медиен анализатор пък коментира, че журналистическите разследвания не съдържат факти. Името му е Йордан Цонев, към момента зам.-шеф на ДПС. Той обясни, че единственото, което има значение, е какво пише в документите на държавните ведомства. А какво пише в медиите няма особено значение, особено когато става дума за фирми, свързани с Делян Пеевски.

Ами защо са ни изобщо медии тогава? Направо да ги закриваме и да оставим единствено "Държавен вестник".

Всъщност една от основните роли на медиите е да изнасят информацията, която държавните ведомства укриват. И добре, че Пеевски не успя навремето да изкупи всички медии, макар да положи много усилия в тази насока. Та все пак може да се прочете тук-таме кои са неговите фирми, с които той по документи няма нищо общо.

Уважаеми политици, гледайте си политиката и не се месете в медиите. Това е друг занаят и друга власт. Тази власт не е конституирана, но присъства и е фундамент за всяка демократична държава. Основното предназначение на тази власт е да прави непоносим живота на всички други власти.

Уважаеми политици, колкото по-малко харесвате медиите, толкова повече България ще се изкачва в класацията за свобода на словото.

Журналистика е да публикуваш това, което властта не иска да бъде публикувано. Другото е пропаганда. Казал го е Джордж Оруел.